Доста спортно насочена глава xD Моля, ако има фенове на футбола тук, да не обръщат внимание на неточните ми описания на играта (никак ме няма в правилата ѝ...). Мисля, че два-три пъти съм гледала един цял мач отначало до край (кашлянегерманиябразилия7-1кашляне).

--------------------------------------

В събота Крис и отборът му имаха мач, което означаваше, че целия петък тренираха и обсъждаха стратегии.

Сехун така и не се видя с него, нито пък с Лухан, а и не беше и сигурен дали иска толкова скоро. Още не бе дошъл напълно на себе си от случилото се вчера.

Прекара училище както обикновено, странейки от всички. Може би този път вниманието му беше повишено. Имаше чувството, че хората се смееха зад гърба му, сякаш знаеха за него и Крис и Лухан. Паниката му обаче бе напълно не основана.

Нещата си бяха по старо му.

Златното момче отново беше наобиколено от компанията си, смееше се и говореше на висок глас, заслепявайки всички с усмивката си.

Лухан пропусна първите часове и цъфна направо в столовата. Със Сехун се разминаха буквално на сантиметри един от друг и докато на Сехун му причерня, Лухан дори не трепна.

Нищо. Всичко бе така нормално, че Сехун почти си помисли, че сънува. Обаче не сънуваше. Защото щом отвореше телефона си, виждаше новите съобщения от Крис. Те идваха постоянно, независимо от часа.

И въпреки всичко, Сехун изпитваше някаква топлина от мисълта, че Крис се сеща за него.

Крис:

Как си днес?

Сехун:

Добре

Всъщност не съвсем...

На където и да погледна имам чувството

че хората знаят за нас тримата

Буквално чакам всеки момент

някои да изскочи и да ми се изсмее в лицето

Крис:

Никой не знае, Сехун.

Спокойно :D

Сехун:

Предполагам...

Ще ми трябва време да свикна...

Крис:

Ние сме тук ако има нещо.

Да. Ние.

Когато можеше, Сехун хвърляше по някой друг поглед на Лухан. Момчето с искрящо червената коса, на което се бе съгласил да е нещо като гадже.

Ако оставеше всички слухове настрана, истината е, че Сехун не познаваше Лухан. Дори Крис да твърдеше, че той е много по-различен от изградения му образ, Сехун нямаше как да знае. На този етап дори не знаеше дали би могъл да го хареса.

Лухан далеч не беше негов тип. Беше тих, не общуваше почти с никого. През половината време беше спокоен. През другата не. Всъщност Сехун го бе виждал да избухва сериозно едва шепа пъти. Но пък имаше проблеми с училище. Пропускаше часовете. Не се държеше по най-милия начин с учителите, за което някои го бяха нарочили. Навярно не бе писал домашно от пети клас насам.

Сехун обаче не можеше да свърже този Лухан, какъвто той се представяше в училище, с онзи, който видя вчера до Крис. Усмихваше се. Изглеждаше почти сладко, въпреки пиърсингите и татуировките.

Не знаеше кое бе онова в него, което го привлече така вчера, за да се съгласи на всичко. Но го имаше.

И това май поне бе някакво начало.

***

След училище се прибра вкъщи и от скука си почисти стаята, която не бе пипал два месеца. После прегледа и домашните и направи най-лесните. Трудните остави за уикенда.

По някое време Бекхьон му писа.

Днес беше официално първият му работен ден във ветеринарната клиника. Трябваше да е там като нощна смяна до четири сутринта. За което той не спря да се оплаква.

Сехун не бе имал причина да влизал във ветеринарна клиника досега, но реши, че е не по-зле от болница. Само дето беше за животни.

Имаше го онзи особен мирис на лекарства и остри препарати за почистване. Имаше ги скалпелите и бурканчетата със съмнително съдържание.

Едва не прихна да се смее, когато Бекхьон го посрещна. Носеше бяла престилка и санитарна маска. Ако не бе смешната му прическа, за която бе използвал повече гел от нужното, щеше да мине за доктор.

- За какво са слушалките? - кимна към стетоскопа, преметнат през врата му. - Не ми казвай, че премерваш пулса на кучетата така.

- Не. Висяха си закачени на вратата и си казах защо пък не. Изглеждам професионално с тях.

- Искаш да кажеш като истински лекар.

- Ветеринарите са истински лекари, Сехун.

- Психиатрите също. И кинезитерапевтите. Нищо, че цял свят твърди обратното.

Сехун се ухили, а Бекхьон му хвърли кос поглед. В ръка държеше бележник и записваше нещо с големи букви.

Сехун се завъртя из кабинета и приседна на един от въртящите се столове близо до бюрото. В средата на стаята имаше метална маса, а около нея уреди, които не бе сигурен как се казват. (демек авторката не е сигурна как се казват xD И никак не ѝ се търси из нета xD)

В цялата клиника на смяна бяха останали трима души, все новаци. Макар, че и от тях нямаше нужда. Чакалнята бе празна, паркингът пред клиниката - също. Надали някой щеше да се появи скоро.

След като Бекхьон свърши с чекирането на каквото там отбелязваше, двамата отидоха до задната част. В две редици до стена имаше обширни клетки, някои от които бяха заети. В момента, в който влязоха, се чу проглушително лаене от три различни места.

Сехун погали един лабрадор с миловидна физиономия през решетката. Кучето веднага го облиза по ръката и заскимтя жално. Бекхьон се зае да сменя водата и да сипва храна на всички.

- Родителите ти как приемат новината, че единствения им син реши да изостави семейната традиция от престижни професии?

Още един кос поглед от Бекхьон и Сехун се засмя.

- Все още са в процес на приемане.

- Което значи?

- ...Което значи, че баща ми може и да ме е заплашил с изхвърляне на улицата ако не се вразумя до завършването.

Да, завършването. Косата на Сехун се изправяше, помислеше ли си за него. Завършваха догодина, а той още не бе сигурен какво иска да прави със себе си.

Пред Крис имаше светло бъдеще. Можеше да реши да продължи да се занимава с футбол и със сегашните му успехи щяха да го вземат във всеки отбор. Можеше и да реши да следва нещо, след което да стане преуспял бизнесмен. Сехун не се и съмняваше, че с каквото и да се захванеше, щеше да успее. Той просто си бе такъв.

За Лухан не знаеше. Съмняваше се да има някакъв план за живота, също като него. Сехун се съмняваше за много неща, станеше ли въпрос за Лухан.

- Ще ходиш ли на мача утреее... Кротко момче! Кротко! - малък лабрадудъл с гипсирано краче заджафка пронизително, когато Бекхьон опита да влезе вътре.

Сехун помилва лабрадора за последен път и се изправи, облягайки се на срещуположната стена. Въздъхна изморено.

- Не знам. Крис не е споменал, че искам да идвам.

- Сериозно? Не го ли пита?

Сехун поклати глава. Мислеше, че той сам ще му каже нещо, но в нито едно от съобщенията си през целия ден Крис не бе споменал нищо за мача.

Сехун не бе убеден, че той дори го искаше там. Независимо от нещата, казани между тях, мача беше голямо събитие. Беше последният от елиминационните и ако тяхната гимназия победеше, щяха да се класират за финалите през есента. Отборът им не бе стигал финалите от последните десет години насам и всички залагаха големи надежди. Особено на Крис.

Цялото училище щеше да е на стадиона. От месеци насам мажоретките подготвяха и тренираха специални движения само за мача. Сформираха се отделни фен клубове, които щяха да подкрепят момчетата от отбора през цялото време. Клара щеше да е там. Родителите на Крис навярно също. Сехун не се и съмняваше, че местата щяха да бъдат заети няколко часа, преди да са почнали.

За миг му се прииска да звънне на Лухан и да го пита дали ще ходи. Дали е добра идея самия той да се появява. Изпита обаче едно нетипично неудобство, което човек не би трябвало да изпитва, звънейки на гаджето си. Още едно доказателство, че не приемаше Лухан за свое гадже.

Чудеше се дали някога всъщност това щеше да се случи.

***

Късно през нощта Крис му писа.

Крис:

Хейй :)

Сехун:

Здравей

Минаха ли тренировките?

Крис:

Да...

Скапан съм

А уж тренера каза, че няма да ни кара да тренираме преди мача

Изгубих вярата си в него

Прати му три емотиконки на смеещи се човечета

Сехун му прати една в отговор.

Сехун:

Нетърпелив ли си за утре?

Крис:

Нетърпелив съм, че ще размажем отбора на Тейко.

(A/N Ако на някого името му се струва познато - Teikō Junior High е името на училището от Kuroko no Basuke. Първото, което ми дойде наум, докато писах частта, а после не ми се сменяше. (Има ли фенове на анимето? xD))

Следващото съобщение бе кенгуру с боксови ръкавици, което замахваше ожесточено и гледаше ядосано.

Миналата година отново на елиминациите се бяха паднали срещу гимназия Тейко. Бяха загубили на косъм с гол вкаран от противниковия отбор в последната минута.

Носеха се слухове, че от Тейко играеха мръсно. Сехун не знаеше, защото така и не бе гледал мача, но след него, тогавашния капитан на отбора бе свършил в болница с тежко нараняване на крака. До ден днешен не можеше да ритне нормално топката и с кариерата му бе свършено.

Сехун изпита леко притеснени.

Сехун:

Нали ще внимаваш?

Крис:

Ооо

Притесняваш ли се за мен?

Сехун:

.....

Забрави, че казах нещо...

Крис:

Много си сладък

Прати му целувка и не, Сехун не се изчерви. Разбира се, че не се изчерви. Това беше заради задуха в стаята.

Крис:

Аз кога не внимавам ;D

Сехун:

Крис...

Моля те, Тейко са опасен противник

Не ги подценявай

Крис:

Не съм и мислел.

Всичко ще е наред.

Стига двамата с Лухан да сте там и да ме подкрепяте. :)

Сехун се взира в последното съобщение по-дълго от нужното. Изправи се в седнало положение на леглото, защото ръцете му бяха започнали да треперят от теглото на телефона. Записа забързано по екрана.

Сехун:

Значи искаш аз да дойда?

Крис не отговори веднага. Сехун можеше да види как той започва да пише и спира и пак почва.

Крис:

Разбира се!

Защо да не искам?

Сехун:

Не знам, мислех си...

Цялото училище ще е там...

Всички

а пък аз

Следващото изречение го прати, без да го довърши от бързината. После не беше сигурен как да продължи, за да не изглежда като пълен страхливец. Докато се чудеше, Крис му отговори.

Крис:

Няма нищо, което да искам повече на света от това да си там

Много ще се радвам да дойдеш, Сехун

Но ако ти се чувстваш некомфортно, ще те разбера

Имаше момент на слабост, в който Сехун почти понечи да му се обади. Спря се, усещайки че е на път да ревне. Изпита такова облекчение от факта, че Крис иска да е там, че сам се изненада. Не бе осъзнавал с пълна сила какво значеше за него това. След като Крис искаше той да е там значи, че не му пукаше толкова за мнението на другите, колкото Сехун си бе мислил.

Сехун:

Не

Ще дойда

С удоволствие!!!

Прати му сърце. Крис му прати същото.

Крис:

Радвам се.

Нямаш си на представа колко :)

Сехун:

:)

Лухан също ли ще е там?

Крис:

Да

Никога не пропуска мой мач

Може би изпита ревност. Дразнещо, гъделичкащо чувство, което полази по тялото му като хлебарка. Знаеше, че не трябва, но все пак го изпита. Крис и Лухан се познаваха от много по-дълго отколкото той и Крис.

Беше гадно до някаква степен, да знае, че двамата са имали цялото това време на разположение за себе си. Колко ли пъти са били заедно? Навярно имаха и от онези сладки традиции, които само дългогодишните двойки си разбираха. Сехун беше новия. Бе като третото колело.

И ако можеше да разбере Крис, то не спираше да се чуди защо Лухан се бе съгласил на всичко това. Не обичаше ли Крис достатъчно? Просто търсеше разнообразие?

Той имаше толкова въпроси, на които искаше да получи отговор. Съзнаваше, че отговор няма да получи докато не говореше с Лухан.

С Крис си писаха още малко за утрешния мач. Другият дори му разясни стратегията на отбора, при което Сехун пращаше емотиконки и половинчати отговори, защото, честно - нищо не разбираше от футбол.

После си пожелаха лека нощ и Крис излезе от линия. Преди да остави телефона, Сехун влезе в празната чат стая с Лухан. До името му имаше зелена светлинка. Засърбяха го пръстите да му пише, в същото време го присви стомаха от страх. Почувства се като срамежливо момиче, което не знае какво да каже на момчето, което харесва. Написа едно „Хей" и го изтри. После го замени със „здравей". Добави емотиконка и я махна. Игра тази игра със себе си около десет минути.

Накрая му писна и понечи да остави телефона. По стечение на обстоятелствата пръстът му се плъзна по клавиатурата и без да иска изпрати текста, който бе набрал. (учудващо колко пъти ми се е случвало и на мен xD)

Сехун:

Здравей

Имаше и три емотиконки с усмихнати човечета.

За момент го стисна паниката за гърлото и той се прокле хиляда пъти наум. Мислеше, надяваше се, Лухан да не види съобщението. То да се изгуби някъде по пътя и въобще да не пристигне.

Нулев шанс.

Буквално пет секунди след като го прати, Лухан го отвори. Мина една мъчителна минута, на края на която Сехун бе почти убеден, че другият няма да му отговори.

Лухан:

Здравей

Имаше емотиконка на изчервяващо се човече, на която Сехун се облещи. Лухан и изчервяване? Това беше ли възможно дори? Май, че щеше някак да си контрастира с червената му коса.

Макар че, трябваше да си признае той, си умираше да види Лухан изчервен.

Лухан:

Не очаквах да ми пишеш :D

Сехун:

Изненада :D

Лухан:

Определено приятна

Още две емотиконки с изчервяващи се човечета. Ръцете на Сехун започнаха да се потят и телефонът започна да се хлъзга.

Лухан:

Защо не спиш толкова късно?

Прав беше. Минаваше два. Определено бе късно.

Сехун:

Писах си с Крис

В момента, в който го прати, съжали. И паниката пак го обхвана. Не беше добра идея да казва на гаджето на Крис от две години насам, че си пише с него в два през нощта. Определено не беше добра идея.

Реакцията на Лухан обаче бе дяволски спокойна. Само Сехун ли приемаше всичко с такива нерви?

Лухан:

Да, вълнува се за мача

Говори за него, откакто загубиха от Тейко миналата година

Тогава беше на скамейките през цялото време

Така и не го пуснаха в игра

Беше страшно разстроен след това, че не е успял да помогне на отбора

Разбира се, че докато Сехун си бе писал с Крис, той си бе писал и с Лухан. Какво въобще си бе мислил Сехун.

Изненадващо, но всъщност не се ядоса. Дори не се изнерви. Май осъзна, че нямаше значение. Крис му бе отговарял през цялото време и не го бе отрязал по груб начин, защото му пречеше. Лухан се държеше мило и не криеше факта, че си е писал с Крис. Както винаги само Сехун преувеличаваше.

Сехун:

Честно, притеснявам се за него

Мисля си, че може да влезе прекалено много в играта

и да спре да обръща внимание на другия отбор

А те не играят особено честно

Докато по-рано Крис му бе разяснявал стратегията им за утре, Сехун бе направил кратка справка в интернет. Наистина, под всяка новина за победа на отбора на гимназия Тейко, имаше и такава как от противниковия отбор има някой сериозно ранен.

Лухан:

И аз се притеснявам

Тейко играят нечестно и грубо

А треньорът им само ги насърчава

Имаше нещо почти интимно в това, как двамата се притесняваха за един и същи човек по такъв начин. Сехун нямаше как да не се усмихне.

Лухан:

Обаче вярвам в Крис

Тренира много за този мач

А и отборът му е доста силен тази година

Сехун му прати усмивка. Поколеба се за миг, после си пое шумно въздух и написа.

Сехун:

Утре по някое време

Си мислех

Искаш ли

Да се видим

Исках да

Поговорим

Пишеше и пращаше всяко съобщение веднага, сякаш се страхуваше, че Лухан ще излезе от чата и няма да ги прочете. Другият му отговори мигновено.

Лухан:

Разбира се

И аз исках да поговорим :)

Сехун:

Наистина?

Лухан:

Аха

Чаках да се почувстваш достатъчно удобно да пишеш пръв

Още една емотиконка с изчервяващо се човече.

Сехун започна да схваща какво има предвид Крис под това, че Лухан не бе такъв, за какъвто всички го представяха.

Скоро му пожела лека нощ и остави прегрелия си телефон да се охлажда на нощното шкафче. После се обърна в леглото. Сърцето му туптеше силно.

Бързо разбра, че няма да заспи лесно тази нощ.

***

До дванайсет на обяд вече го караше на три кафета. Сега пиеше четвъртото си.

Денят бе хубав и слънчев, без нито едно облаче на небето. Въпреки това даваха късния следобед да вали. Мачът започваше в два и щеше да продължи до четири ако имаше продължения. Всички от играчите бяха нахъсани за него и нямаше да е добре за нито един от двата отбора, ако се наложеше да прекъснат мача заради дъжда.

Бекхьон бе твърде изтощен от нощната смяна и щеше да прекара навярно целия ден в спане, което означаваше, че Сехун отиваше сам.

Хората започваха да образуват тълпа още от паркинга пред стадиона. Автобусът със синя лента и бял орел - отличителния знак на училището им, вече бе там. Крис и останалите отдавна бяха пристигнали и се приготвяха. Тази сутрин Сехун не бе успял да си пише с него, защото сам се бе успал. Пробва да му звънне, но телефонът му бе изключен.

Въпреки всичко се надяваше да успее да го види след мача. Надеждата му бързо се изпари, виждайки колко много хора има.

Скамейките бяха пълни. На където и да погледнеше можеше да разпознае лицата. Все ученици и родители, учители и училищното настоятелство, включително и директорът - бяха тук. От другата страна на стадиона беше и агитката на противниковия отбор.

Имаше група момчета и момичета, чиито лица бяха боядисани в синьо, а на фланелките им имаше бели орели. Те стояха на най-предните редове и вече надаваха силни възглави. Разбира се, на игрището мажоретките загряваха за представлението си. Клара бе една от тях. Дългата ѝ черна коса се вееше свободно, отличавайки се на фона на жълтия жакет.

Погледнато отстрани навярно изглеждаше като по филмите. Звездата на училището и капитана на отбора, заедно с Кралицата и главна мажоретка. Перфектната любовна приказка. Но Сехун знаеше. Това бе далеч от перфектно. Бе далеч от истинско.

Докато се оглеждаше напрегнато във всички посоки, та да намери свободно място, някой го изблъска силно в гърба. Сехун изохка и залитна, подпирайки се на една от скамейките, за да запази равновесие. Кьонг Су, който тъкмо бе влязъл, го гледаше намръщено.

Сехун въздъхна и се изправи, тупайки прахта от себе си. Синината под окото му бе намаляла, но при вида му отново върна спомена за летящия към него юмрук и мястото го заболя. Той издържа да не се докосне там.

- Не трябва ли да си при отбора, Кьонг Су?

Доколкото Сехун знаеше, Кьонг Су бе само резерва. Май не все още не беше играл в официален мач. Нямаше как да подмине възможността да го подразни.

Самодоволна усмивка се разля по лицето му.

- ...Или най после се вразумиха и те изхвърлиха?

Кьонг Су стисна устни, докато те не побеляха и направи крачка напред. Зад него през входа мина баща с две малки дъщери, които питаха дали батко им ще играе и това го накара да се спре.

Сехун щеше да излъже ако кажеше, че не се страхува. Ако се сбиеха навярно пак щеше да е пребитият. Но тук имаше прекалено много свидетели и Кьонг Су нямаше да предприеме нищо.

- Виждам, че още се навърташ около Крис, О. - гласът му бе нисък, почти като ръмжене.

Сехун вдигна подигравателно вежди.

- Нима? Не мога ли да дойда да гледам мача? Цялото училище е тук. Надали всички са дошли единствено заради Крис.

- Това е последното ми предупреждение, О. - каза Кьонг Су с режещия си и тих глас. - Стой далеч от Крис.

Сехун потръпна, опита се да не го показва. Наблюдава как момчето се обръща и гърбът му със синя фланелка и бял орел изчезва обратно по стълбите.

След мача Сехун трябваше да каже на Крис за това. Не можеше да разбере какво целеше Кьонг Су. Какво бе разбрал и откъде, че да го преследва така. И преди не бяха първи приятели, а през първата им година Сехун бе отказал да му напише доклада по история, което доведе до известни разправии с него. От тогава Кьонг Су не го бе закачал особено много. Не знаеше защо сега се бе лепнал така за него.

Изпита смразяващ страх при мисълта, че може да знае за него и Крис. И Лухан. Но нямаше от къде, нали? Не бяха минали и два дни от срещата им в „Морска сладост", а и те бяха внимавали. Ако той бе имал нещо срещу Крис, Сехун се съмняваше, че щеше просто да си стои. Досега да го бе използвал.

Сехун отново се огледа. Местата бяха почти заети. Както очакваше. Трябваше да е тук по-рано.

После видя някого. Искрящата червена коса си личеше от километър и Сехун нямаше как да я сбърка. Лухан седеше на една от задните скамейки близо до стената. Местата около него бяха празни както винаги. Навярно повечето хора се страхуваха да се приближат.

Преди време Сехун също щеше да премисли два пъти. Сега дори не се замисли. Лепна си една усмивка на лицето и отиде право при Лухан.

- Здравей. - каза, за да привлече вниманието му.

Лухан, който гледаше в телефона си се сепна първия момент. После също се усмихна и му кимна. Сехун се настани на мястото плътно до него. Може би от долните редове няколко ученика му хвърлиха подозрителни погледи, може и да му се стори. Сехун не отдаде голямо значение на това.

Имаше още малко време докато започнеше мача.

Слънцето печеше силно и въобще не изглеждаше сякаш има опасност да завали, но Сехун продължи да проверява времето на телефона си.

За момент гласът на Лухан му изкара ангелите.

- Виж.

Момчето му подаде телефона си, на който беше отворен чата му с Крис.

Крис бе пратил няколко различни емотиконки с усмивки и сърца. Последното съобщение бе усмивка и кратък текст.

Крис:

Благодаря и на двама ви, че сте тук.

Сехун се огледа във всички посоки. Лухан го побутна по рамото и му посочи с глава в страни. Крис се бе подпрял на стената, до входа за персонала близо до игрището. Носеше шапка, но Сехун веднага позна, че е той. Беше невъзможно да види с точно заради далечината, но бе убеден, че Крис се усмихва.

- Искаш ли да му напишем нещо? - попита Лухан.

Беше се приближил към него и Сехун можеше да усети дъха му по кожата си. Кимна.

Лухан:

Успех!!!

Ще викаме за теб

Внимавай

Пратиха му и едно сърце. Крис им отговори със същото.

Сехун наблюдава как Крис прибра телефона, а после влиза през вратата. Докато Лухан прибираше своя телефон в джоба на дънките ръката му докосна тази на Сехун и се задържа там повече от нужното. Сехун погледна към него. Лухан се усмихна.

- Радвам се, че дойде.

Сехун също се усмихна.

- И аз се радвам.

***

Играта започна и Сехун осъзна, че това е първият му път, в който гледаше мач на живо. Досега бе засичал само по телевизията. Бе гледал някои мачове от световните първенства, но дори тогава бе пропускал половината.

Нямаше нужда да се казва, че не разбира почти нищо от случващото се. При все, че мачът на живо бе много по различен от този по телевизията. Разстоянието бе голямо, топката се движеше прекалено бързо и той едва успяваше да схване кой на кого подава. Отне му десет минути само да определи кой отбор от коя страна е.

За щастие Лухан забеляза измъчения му поглед и предложи помощта си. Обясни му някои неща за самите правила, както и какво се очакваше от играта - в по-голямата си част Сехун вече ги знаеше. Посочи номерата на фланелките на някой от играчите и му каза, кой стои зад тях, защото Сехун не можеше да ги разпознае. Слабо познаваше отбора на гимназията, но повечето бе засичал из коридорите или в столовата. Винаги седяха около Крис.

- Май разбираш много от футбол?

Лухан се засмя. - Всъщност не. Преди не го харесвах като спорт.

- О?

- Да. Научих нещата през годините, докато идвах да гледам Крис. С времето започна да ми харесва.

Сехун се съмняваше да започне да му харесва. По-скоро бе баскетболен тип. Но пък заради Крис си заслужаваше.

Него можеше да го различи и да беше на другия край на игрището. Фланелката му под номер девет никога не убягваше на погледа му, както и бързината, с която се движеше.

Стартовите позиции, с които започнаха, сложиха Крис като полузащитник. Първите минути из скамейките се водеха разпалени разговори за това, защото той винаги бе играл като централен нападател. Но Сехун знаеше. Вчера вечерта Крис му бе казал, че това е планът им за първата част. Във второто полувреме някои от позициите щяха да се разменят. Целта им бе да объркат противниковия отбор и да си спечелят време докато влязат в релси и загреят. Щяха да им крадат топката и да я задържат в своето поле, за да се изнервят и да станат невнимателни и след това щяха да атакуват.

Крис се справяше отлични. Бягаше като вятъра, даваше безупречни пасове, не позволяваше на останалите да го обградят, а от другия отбор през цялото време след него тичаха поне по двама души. Всичко вървеше гладко до към двайсетата минута, когато Тейко решиха, че е време да покажат номерата си.

Сехун бързо разбра какво имат предвид под мръсна игра. Правеха го скришом, почти незабележимо, винаги когато реферите бяха обърнати. Бутаха играчите, спъваха ги, няколко човека обграждаха един, така че той да не може да подаде топката и след десет секунди тя бе тяхна.

Получи се обратен ефект и играчите от отбора на Крис започнаха да излизат извън нерви. Караха се с реферите, защото не виждаха какво става и настояваха другите да получат червен картон. Реферите клатеха глава. Когато нещата се въртяха така няколко минути започнаха сами да бутат и блъскат другите и до трийсетата минута двама имаха жълт картон.

- Това е много нечестно! - възмути се Сехун докато следеше играта. Резултата все още бе нула на нула. - Трябва да дисквалифицират половината от Тейко!

- Не и ако реферите не са видели нищо. Те са съдиите на полето. - Лухан бе извадил малко пакетче ядки кашу и предложи няколко на Сехун, който взе цяла шепа, само защото нервите почваха да го гризат и трябваше да пъхне нещо в устата си. - Спокойно, Крис ще оправи нещата.

И беше прав. Скоро след това всички започнаха да пращат пасове само към Крис, а той започна да се цели във вратата. С ловките си движение и с маневри успя да вкара първия гол за отбора. Тълпата полудя и се изправи на крака, а на игрището момчетата се нахвърлиха да го прегръщат. Дори Сехун завика и щом се осъзна, запуши устата си с ръка и седна обратно, потъвайки в мястото си. Май целият се бе изчервил. Лухан бе така добър да не каже нищо, но Сехун можеше да усети самодоволната му усмивка.

Играта продължи със спокойни темпове до края на първото полувреме и дойде време за паузата. Това означаваше, че всичко ще се реши втората част. Ако успееха да предотвратят другия отбор да вкара щяха да спечелят и с един вкаран гол.

През почивката на терена излязоха отново мажоретките. Преди играта бяха изпълнили номера си, сега явно го повтаряха. Сехун за втори път наблюдава как хвърлят Клара във въздуха и донякъде почти съжали, че не я изпуснаха. Тя кацна благополучно и дари всички с ослепителна усмивка.

Нямаше как да не погледне към Лухан. Чудеше се какво ли мисли момчето за нея, при все, че бе гадже на Крис от две години. Виждаше ги заедно постоянно в училище. Сехун едва бе издържал седмица и вече изпадаше в нервни кризи щом я видеше. Лухан обаче, не изглеждаше да отдава някакво значение. Гледаше към телефона си.

- Не е писал, - каза той, когато Сехун го попита дали има вести от Крис. - но предполагам, че сега преговарят стратегията за втората част. А и сигурно е изморен.

Как нямаше. Той свърши почти цялата работа през първото полувреме.

Когато играта се възобнови, Сехун погледна към скамейките, където седяха резервните части. Видя познатата синя фланелка с номер тринайсет. Изпитваше тревожност, сетеше ли се за Кьонг Су. Още не можеше да проумее каква бе целта му.

- Той притеснява ли те?

Сехун погледна въпросително към Лухан, а той кимна към мястото, където бе гледал до преди секунда.

- Кьонг Су. Имаш ли проблеми?

Сехун се засмя. - Защо? Да не смяташ да го биеш?

Лухан прибра телефона в джоба си и му се усмихна. - Да, ако те закача. И без друго ми се носи лоша слава. Един или двама пребити в повече няма да промени нещата.

Сехун поклати глава. - Не, не е като да ме притеснява. Той просто... - не довърши. Не знаеше какво да му каже. Искаше първо да говори с Крис по въпроса.

Играта не започна добре. Още в първите минути на второто полувреме от Тейко набелязаха един защитник и успяха да му вземат топката. Момчето изгуби баланс и се претърколи два пъти на земята и докато няколко човека отидоха да му помогнат, се възползваха от отслабената зашита и отбелязаха гол.

За десет минути резултата бе равен докато един грешен пас не даде шанс на Тейко да отбележат още един гол и това ги изкара на предна позиция.

Сехун се напрегна. Ставаха все по настървени и все по озлобени да вкарат и изглежда не им пукаше дали ще получат червен картон или не.

Времето се промени сякаш с щракване на пръстите. В едната минута бе слънчево и задушно, в следващата изникна силен вятър, който довя със себе си купести облаци. Някои от хората започнаха да вадят чадъри и качулки, други направо тръгнаха да си ходят. Сехун се огледа притеснено. Когато в далечината започнаха да се чуват гръмове дори Лухан започна да шава на мястото си.

С общи усилия отбора успя да вкара гол и резултатът отново се изравни. До края оставаха двайсет минути. Навярно нямаше да има много дълги продължения, което означаваше, че или сега всичко щеше да се реши, или щяха да бият дузпи.

Сехун си спомни как вечерта Крис бе притеснен точно от този изход. Тейко бяха известно с добрите си нападатели и колко точни бяха те, ако нямаха препятствия. Неговия отбор бе силен в защитата и освен него и още два души, нямаше доста добри нападатели.

Заваля.

Отначало съвсем леко ромолене, което за пет минути се усили до порой. Стана студено и неприятно и Сехун обви ръце около себе си. Трябваше да се довери на синоптичката и да вземе яке със себе си.

Лухан свали горницата си и му я подаде. Отдолу носеше анорак с качулка и Сехун не възрази. Когато се обгърна с него, усети аромата на Лухан. Не бе скъпия одеколон на Крис, но не можа да се отърси от мисълта, колко бе приятно.

Игрището стана кално и хлъзгаво. Тейко се отказаха от стратегията си с маменето. Нямаше нужда, при тези условия и двата отбора залитаха и се спъваха по тревата. Те се насочиха направо към атакуването. Това направи и отбора на Крис. Дори защитата се изтегли напред.

Двама от нападателите на Тейко успяха да пробият и пробваха да вкарат гол. Бе на сантиметър да влезе, но вратаря успя да го спре.

Дъждът продължаваше да се усилва и десет минути преди края реферът обяви, че имат още пет минути игра. Нямаше да има продължение.

Тези от хората, които не си бяха тръгнали се изправиха на крака. През цялото време викаха и насърчаваха отбора. Размахваха се подгизнали плакати с много сърца. Мажоретките бяха излезли на предните скамейки да скандират, преоблечени в дъждобрани и якета, но въпреки тях, Сехун с нескрито задоволство забеляза как Клара е мокра от глава до пети. Черната ѝ коса бе прилепнала за тялото ѝ, а спиралата се бе размацала по цялото лице. Изражението ѝ бе далеч от щастливо и тя главно стоеше отстрани. Навярно дори не искаше да е там, но нямаше голям избор. Ако си тръгнеше само щеше да създаде серия от слухове.

Тейко успяха отново да вземат контрол над топката и за една ужасна секунда, Сехун си помисли, че ще бият гол. И щяха да бият. Вратарят бе в другия край и нямаше да стигне на време. Щеше да е перфектният пряк свободен удар. После Крис се появи до тях, сякаш изникнал от самия дъжд и отне топката. Другите му разчистиха пътя, блокирайки противниковия отбор и той профуча през цялото игрище. Беше сам срещу вратаря им, а до края оставаха броени секунда. Нямаше време за колебание и той просто ритна топката с все сила, а Сехун затаи дъх.

Топката мина над главата на вратаря и влезе вътре, удряйки мрежата. Настъпи миг на тишина, в който се чу свирката слагаща край на играта. После всички завикаха, заподскачаха, на терена започнаха да се нахвърлят на Крис.

Сехун осъзна, че се е изправил и вика името му, чак когато Лухан го хвана за ръката. Беше усмихнат от ухо до ухо. В момент на екстаз Сехун просто се нахвърли и го прегърна, обвивайки и двете си ръце около него. Лухан стоя закован за секунда, след това също го прегърна.

Когато емоциите отшумяха и Сехун се дръпна попарено, целият почервенявайки, Лухан се засмя.

- Хайде. - извика той, за да надвика шума на дъжда и виковете. - Крис и отборът му ще празнуват и едва ли ще го видим. Ние обаче трябва да тръгваме, ако не искаме скоро да се удавим.

Лухан му подаде ръката си, а Сехун я взе, дори без да се замисля. Двамата напуснаха така стадиона, хванати ръка за ръка.

Сехун се замисли дали някога друг път се бе чувствал така щастлив.

Не, никога, реши той.

***

Близо до стадиона имаше малка закусвалия, където двамата с Лухан намериха подслон от дъжда. Бе хубаво да влезе в светлото помещение с включено парно. Служителката дори им предложи сухи хавлии, които Сехун не отказа. Бе подгизнал до кости. Трябваше да махне мократа си тениска, оставайки полугол. Нямаше как да пропусне погледа, който Лухан плъзна по тялото му. Зачуди се, дали да не му каже, че го оглежда. После реши, че всъщност му харесва и си замълча.

Поръчаха си топли напитки и сандвичи. Своя Сехун изяде за нула време. Взе си и кафе, защото след отминаването на адреналина от мача, липсата на сън отново бе почнала да завърта главата му. Горчивият вкус обаче го накара да сбърчи нос и да остави обратно чашата на масата.

Лухан се засмя.

- Сладък си.

- ...Ще спреш ли да го повтаряш?

- Да. Когато спреш да бъдеш сладък.

Въпреки мокрите дрехи, Сехун усети как му става топло и започва да се изчервява и обърна глава настрани към прозореца. Водата се стичаше на вадички и размазваше гледката към улицата. Той издиша един път силно и стъклото се запоти. Нарисува едно човече, чието тяло бързо се разтече и след малко изчезна.

- Мислиш ли, че днес ще видим Крис?

Лухан поклати глава и отпи от малиновия сироп със сметана, който си бе поръчал. - Не мисля, че ще има време.

Сехун не успя да скрие разочарованието си. Искаше му се да го види и да му честити лично победата. И да го прегърне. И може би да го целуне. Всъщност, много му се искаше да го целуне.

Лухан сякаш разчете мислите му.

- Сигурен съм, че и той много иска да ни види, но след мачовете винаги се събират с отбора да празнуват. После навярно ще е твърде уморен. А и сигурно с Клара имат уговорка. Май от училищният вестник щяха да им взимат интервю.

Настроението на Сехун съвсем се скапа. В момента определено не се чувстваше като гадже на Крис. Защо Клара можеше да разговаря с него пред всичко, да го прегръща и да го държи за ръка, а той трябваше да седи на най задните редове дори на мачовете му? Бе толкова нечестно.

- Как издържаш да гледаш Крис и Клара заедно през цялото време? - попита той Лухан. - Как си издържал да ги гледаш последните две години?

На него след седмица му идваше да ѝ се нахвърли всеки път щом я видеше. Не искаше да ревнува, но ето на, ревнуваше.

- Отначало доста трудно. След като видях двамата да се целуват за пръв път пред всички, не му говорих повече от месец.

Сега Сехун осъзна, че щом Крис и Клара се бяха събрали официално миналата година, тогава по това време той и Лухан вече са били заедно.

Шокът се изписа на лицето му. Очите му щяха да изхвръкнат от орбитите.

- Как... - нямаше нужда да пита, Лухан предугаждаше въпроса му.

- Общо взето бяхме пред свършен факт. Преди често ходех при него след мачовете. Още докато бяха в съблекалните. И не само тогава. Ходех и на тренировките му в училище и... - тих смях напусна устните му. - ...И дори няколко пъти го спирах по коридорите. Не беше нищо особено, само кратки разговори. Не си позволявахме дори да се приближаваме на повече от метър, но момчетата от отбора му започнаха да се шегуват с него за това. Отначало нищо сериозно, но нещата набираха все по-голяма сила и беше ясно, че скоро ще започнат да се въртят слухове. - Сехун затаи дъх, когато засече блесналите очи на Лухан. Погледът му бе така измъчен, че му се прииска да протегне ръка през масата и да хване неговата, давайки му поне малко утеха. - Златното момче и побойника. Щеше да е топ новина до края на завършването. Подозирам и много време след това.

- И Крис реши, че ще е най-правилния начин да замаскира всичко, като си хване гадже? - Сехун не искаше гласът му да прозвучи така ледено, но не можа да го контролира. За миг почувства почти гняв към Крис.

- Не, Сехун. Аз му казах да го направи.

- ...Какво?

- Крис никога не е искал нищо от това. От целия този парад. Но колкото и да не го иска, той си остава Златното момче заедно с всички неща, които вървят след прякора му. Ако дори най-малкия слух, бил той и невинна шега, за нас излезеше, щеше да му причини много трудности. По онова време Крис още не бе сигурен какво иска да прави. Бе сигурно, че той ще е следващия капитан. Не исках ние... не исках той да си го причинява. Не и заради мен.

Беше странно как Лухан говореше за бъдещето на Крис, за успехите на Крис, за доброто име на Крис и дори не споменаваше себе си. И той щеше да страда ако слуховете наистина бяха тръгнали. Всъщност, той дори и сега страдаше.

Не беше странно, реши Сехун, беше красиво. Лухан наистина обичаше Крис.

- Клара знае ли за вас двамата?

Лухан поклати глава.

- Знае само, че Крис не я харесва наистина и че всичко, което правят, е просто представление.

- ...Никак не ти е лесно. - почти изшептя Сехун. Лухан се усмихна тъжно.

- Никак.

В заведението нямаше много хора, но на Сехун му се искаше да има още по-малко. Искаше двамата с Лухан да са сами, защото този разговор бе толкова личен. От както се случиха всички неща, това навярно бе най-интимния момент, който бяха имали.

- Ами аз? - попита Сехун. - Защо се съгласи за... за всичко свързано с мен.

На Лухан без друго му беше достатъчно трудно покрай Клара и имиджа на златно момче на Крис. Сехун не можеше да си обясни защо тогава бе искал да има и друг, с който да му се налага да се съревнование за Крис. От друга страна... дали само Сехун не гледаше на това, като съревнование?

- Той те харесва, Сехун.

- Това не отговаря на въпроса ми.

- ...Отначало не бях съгласен. Не исках да те завличам в тази каша. Сам знам колко е трудно да гледам Крис в училище или някъде навън и да се страхувам да го доближа, защото някой може да ни види. Но накрая нямаше как да кажа дали искаш или не искаш да опиташ. Решението си бе твое.

- Благодаря ти, че си толкова загрижен за мен, Лухан. - Сехун се усмихна. - ...Но това също не отговаря на въпроса ми. Крис ме харесва, разбирам защо иска да опита. Но ти... за теб не знам.

Лухан мълча дълго време и просто го гледа. Имаше нещо в очите му, което привличаше Сехун. Той не знаеше точно какво бе то, но щом ги засечеше, го изпълваше една особена топлина.

- Вече ти казах, Сехун. - проговори накрая. - Още онзи ден. И аз те харесвам.

Значи не бе излъгал. Онзи ден Сехун си бе помисли, че може и да го е казал нарочно. Заради Крис, защото не искаше да го разстрои. Но сега, гледайки в очите му, Сехун знаеше, че Лухан не лъже.

- ...Защо? С теб дори не сме общували преди всичко да се случи. Дори не сме се поглеждали.

- Напротив.

- ...За мен беше просто поредния човек от училище.

- За мен не беше, Сехун.

Лухан се наведе напред, лактите му опряха в масата. Сехун не понечи да се отдалечи.

- Не си спомняш онзи ден, нали? Още в самото начало на гимназията.

Сехун поклати глава. Честно, малко неща си спомняше от тогава.

- В автобуса. - продължи Лухан. - Онзи ден също валеше. Автобусът беше празен. Ти беше единствения човек, който се качи от последната спирка.

Да, този ден Сехун помнеше. По онова време бе посещавал кръжок, който се намираше на края на града. Два пъти седмично след училище хващаше автобуса, за да стигне до там. Кръжока продължаваше много време и излизаше по тъмно. В повечето случаи бе единствения човек, който се возеше на обратния път. В някои от тях обаче на най задната седалка се возеше и Лухан.

Тогава всичко бе ново. Лухан все още не бе известен като бунтаря, като побойника, но вече му се насъбираше лоша слава. Сехун винаги бе гледал да сяда на предните седалки далеч от него.

В онзи ден валеше много силен дъжд и Сехун, който бе чакал под пороя двайсет минути автобуса, реши, че няма да се появи. Но слава богу той се появи. Когато влезе, всички места бяха празни, освен най-задната. Винаги поглеждаше към нея, защото Лухан винаги сядаше там и той искаше да се увери, че е там, за да седне по напред.

Онзи ден почти падна щом го видя. Бе свел глава, сложил качулка, но все пак си личеше разбитото му лице. Цялото бе в кръв и кал, а Лухан бе изглеждал блед. Твърде блед.

Тогава Сехун не се бе поколебал и миг и бе отишъл при него.

- Какво се случи онзи ден? - попита тихо Сехун, гледайки към Лухан сега.

- Бях се сбил. Беше глупава причина. Свада в бара. Накрая свърших пребит в калта, без пукната пара. - Лухан му се усмихна. - Тогава се държа толкова мило с мен.

Сехун поклати глава. - Само ти помогнах да почистиш раните си.

- И пита дали искам да ме придружиш до болницата.

- ...Да, май го направих.

Бе изненадан, че Лухан помнеше с такива подробности случилото се.

- И плати билета. И не ми позволи да сляза от автобуса докато не се увери, че съм наистина добре. - той се засмя. - Автобусът направи още две обиколки докато това стане.

Спомняйки си, и Сехун се засмя тихо. - Да, май имаше нещо такова.

Преди да може да реагира, Лухан се наведе напред и хвана сложената му на масата ръка, препокривайки я със своята. Бе приятно топло. В онзи ден пред толкова време, бе ледено студена.

- Това беше още, преди да срещна Крис. Дотогава никой... - гласът му заглъхна и той се прокашля. - Държа се толкова мило с мен, Сехун. Не се страхуваше. Още от тогава аз започнах да те наблюдавам. И всеки ден все повече... - той въздъхна. Не изморено, спокойно, почти интимно. - Затова когато Крис започна да говори все по-често и по-често за теб...

- Крис е говорил за мен?

- Да. Има нещо в теб, Сехун, което успява да привлече другите. Затова не бях против. - хватката му около ръката на Сехун се стесни. Погледът му бе все така бистър. - Наистина те харесвам, Сехун. Наистина.

- Вярвам ти. - каза му Сехун. После, както той бе направил, се наведе през масата, така че да са много близо един до друг. - Мисля, че... мисля, че и аз те харесвам.

И го целуна.

Леко, внимателно, чакаше Лухан сам да поиска да му отвърне. И той го направи, притискайки устните си още по-близо. Целувката бе така различна от тези с Крис. В същото време толкова приятна, че Сехун не искаше да свършва скоро.

Когато се отделиха, момчето си пое шумно въздух. Цялото лице на Лухан сияеше.

- Щастлив ли си? - попита го Сехун.

- Да. А ти?

- ...Не мисля, че някога съм бил по щастлив.

***

На следващия ден в училище се говореше само и единствено за мача и как гимназията се бе класирала за финалите през есента. Издигаха момчетата от отбора на пиедестал с хвалбите си, а Крис бе в центъра на овациите.

Сехун слабо се вълнуваше от тази новина. Гледаше към Крис, който му се усмихваше веднага, след като засечеше погледа му. После гледаше към Лухан и сам се усмихваше.

Към обяд чак го бяха заболели бузите.

- Ще спреш ли? - сряза го Бекхьон, а парче от сандвича му изхвръкна от устата.

- Какво?

- Хилиш се като кретен цял ден. Ще ми кажеш ли какво се е случило?

- Да видим... Ъъъ не.

- ...Значи ще питам Златното момче.

- Твоя воля. Ако въобще успееш да се добереш до него.

В столовата около Крис се бяха настанили много повече хора от обичайното. Всички искаха да се докоснат до звездата на отбора. Тупаха го по гърба, хвалеха го, снимаха се с него и дори му искаха автографи. По едно време на Крис видимо бе започнало да му писва и донякъде Сехун го съжали. В погледите, който хвърляше към него, долавяше, че искаше да се види с тях.

Сехун въздъхна. - Дори аз не съм говори още с него.

- Ха. Значи ще говоря с Лухан тогава.

При споменаването на името му Сехун завъртя глава към дъното на столовата. Лухан се хранеше и ровеше в телефона си. Щом го засече отново грейна.

- Уаууу. - проточи Бекхьон и Сехун завъртя очи.

- Я се обърни напред! - скара се на приятеля си. Бекхьон се ухили.

- Какво си направил на Господин затвор, че изглежда като току-що цъфнало пролетно цвете?

- Стига си го наричал така! И ако искаш да знаеш аз... май го целунах.

Бекхьон отвори уста като риба на сухо, разкривайки гледката към топчето хляб в нея.

- Какво си направил?

- ...Каквото казах.

- И... и как беше.

Сехун се замисли за миг. После се усмихна. - Беше приятно.

- Какво мисли Златното момче по въпроса?

- ...Крис още не знае.

При мисълта за него стомахът го сви. Не че той бе казал, че на тях двамата е забранено да се целуват ако не е там, но все пак му се стори като вид изневяра. Лухан обаче не изглеждаше притеснен за това.

Преди да успее да му отговори, засече с периферното си зрение движение до тяхната маса. С Бекхьон в потрес наблюдаваха как Кралица Клара си придърпва един стол към тяхната маса. Звукът бе така шумен, сякаш тя прилагаше допълнителна сила в суркането по земята. Получи се ефектът, който бе желала. Почти всички погледнаха към тяхната маса.

Сехун се насили да не гледа нито към Крис, нито към Лухан, но бе сигурен, че в момента и двамата са на тръни. Като него.

- Здравейте момчета, - каза тя с прекалено сладникав глас.

Сехун се вгледа в лицето ѝ без нито една пъпка, за по дълго от нужното. Перфектна очна линия, мигли, прекалено дълги, че да са истински и два небрежно пуснати кичура от косата. Като изваден от списанието модел. Донякъде бе плашещо чак. И адски дразнещо.

- Здравей. - промълвиха в унисон двамата с Бекхьон. В столовата бе станало по-тихо. Пак се водеха разговори, но вече не така високо.

- Клара! - повика я Крис от мястото си. - Няма ли да дойдеш?

Тя дори не му направи честта да се обърне, а само махна с ръка. След това се обърна към Бекхьон, разкривайки му белите си зъби в широка усмивка.

Гледа го настоятелно половин минута, преди Бекхьон да схване намека.

- О. Аз маййй - провлачи той. - Ще ида да си взема... Ще ида да видя... Абе трябва да потърся тоалетната.

Когато се изправи и мина зад гърба ѝ, завъртя многозначително очи и оформи само с устни думата „Внимавай.". Сехун кимна незабележимо.

- Какво има? - попита той глухо, навеждайки се напред. Имаше чувството, че всички слухтят какво си казват в момента.

Сладкия глас на Клара бе изчезнал.

- Мислех, че Кьонг Су те е предупредил.

Сехун изтръпна.

- Моля?

- Стой далеч от Крис. - повтори тя като ехо думите на Кьонг Су. Ето че внезапния му интерес към Сехун и връзката му с Крис доби смисъл. Клара го бе линчувала за личен бодигард, който да ѝ върши черната работа.

- Не знам какво си мислиш, че...

- Стой далеч от Крис. - погледът ѝ бе леден. Тя го завъртя към мястото, където седеше Лухан. Лухан бе седнал сковано и опитваше да се прави, че яде, но не му се получаваше. Хвърляше погледи към тях. - Кажи го и на другото си приятелче. И двамата стойте далеч от Крис.

Докато се изправяше, се наведе така, че да е на сантиметри от ухото му. - Крис е мое гадже. - прошепна тя.

После си тръгна и отиде при Крис, хвърляйки се в прегръдките му. Той се усмихна насилено, но погледът му остана забит в Сехун. Малко след това шумът се върна сякаш нищо не се бе случило.

Сехун изчака докато ръцете му спрат да се тресат и събра нещата си. Излезе от столовата, без да се обръща.