В сряда Сехун не се появи на училище. Мястото, където Кьонг Су го бе ударил, го болеше дори след три обезболяващи, а дясното му око бе кървясало.

След като видя Крис и Лухан заедно, Сехун бе излязъл от дискотеката, отклонявайки всичко опити на Бекхьон да го спре и да го накара да се върне там и да говори с Крис. Сехун се чувстваше като най-жалкото същество на земята, за дето въобще си бе помислил, че Крис може да е искрен. Не можеше да повярва, че за момент наистина му се върза на приказките.

Навярно всичко бе лъжа. Още по-лошо - гадна шега. Като нищо да цъфнеше на училище и Крис да му кажеше с ехидна усмивка как онзи ден в стаята му е имало скрита камера и клипа с почервенялото лице на Сехун, който се хвърля в обятията му, да бе гледан от всеки един ученик. Идеше му да си удари главата в стената, за дето бе толкова глупав.

Прекара целия ден лежейки в леглото си и самосъжалявайки се.Държеше телефона си изключен. Така и не провери дали Крис го бе търсил, макар вътрешно да изгаряше от желание да разбере.

В четвъртък му свършиха извиненията и трябваше да отиде на училище. Нарочно закъсня за часа, че да не му се налага да говори с никого. Щом влезе в стаята, поздрави господина и си седна на мястото по най-бързия начин.

Можеше да усети как от дъното на стаята Крис го наблюдаваше, но не вдигна поглед. Не погледна и назад към мястото, където седеше Лухан.

- Ей! - повика го тихо Бекхьон от задния чин и Сехун се облегна на стола си, приближавайки се към него. - Добре ли си? - прошепна той до ухото му.

- Да. Всъщност, не. Не знам.

- Говори ли със Златното момче?

Сехун поклати глава.

- Трябва да говориш с него! Може да има рационално обяснение за всичко.

Сехун почти се изсмя. Рационално обяснение от типа - Лухан се бе задавил с маслинката от коктейла си и Крис му правеше изкуствено дишане с езика си, докато дясната му ръка влизаше под блузата на Лухан. И всичко това стана, след като отряза Сехун за среща, казвайки му, че има уговорка вечерта. Разбира се, без да спомене с кого е тази уговорка.

Докато часа по биология вървеше и Сехун преписваше плана от дъската, погледът му за миг се отклони и несъзнателно го насочи към чина, към който не трябваше. Засече се Крис, който изглеждаше хем учуден, хем тъжен. Сехун побърза да отмести поглед, но щетата беше нанесена.

Той преглътна тежко и извади телефона си, включвайки го. Имаше дванайсет пропуснати обаждания и няколко нови съобщения. Всичките от Крис.

Най старото бе от вечерта, след като Сехун ги бе засякъл с Лухан. Пожелаваше му лека нощ, с емотиконка на сърчице накрая.

Сехун скръцна със зъби. Наистина мислеше да продължава този фарс още, а?
След това имаше още съобщения. Питаше го дали искат да се срещнат след часовете. После защо не е на училище. Дали нещо е станало. Защо не му вдига. Ще му вдигне ли, мамка му. Най-новото съобщение дойде сега, докато държеше телефона си.

Крис:

Какво има?

Сехун не му отговори. Понечи да изключи дисплея, но телефонът отново избръмча.

Крис:

Какво има, Сехун?

Кажи ми, моля те.

Сехун:

Стой далеч от мен.

Не дочака отговора. Спря звука и прибра мобилния в чантата си. До края на часа не отдели поглед от тетрадката.

***

Сехун се надяваше, че нещата ще спрат до тук. Крис обаче бе на друго мнение. Опита се да го спре в коридора - Сехун го подмина, сякаш бе част от декора. По физическо, докато играха на топка, се приближаваше уж случайно към него, а Сехун бягаше в другата посока, всеки път щом това станеше. На обяд вече му бе дошло до гуша.

- Какво да направя, че да го накарам да се откачи от мен? - каза ядосано Сехун, стоварвайки таблата си с храна на масата. Столовата бе пълна и от всякъде се водеха оживени разговори, които слава богу, поглъщаха техния в кашата си.

- Може би просто иска да говори с теб. - Бекхьон се бе подпрял с една ръка на масата, с другата хем дописваше домашното си по английски, хем хапваше от картофките.

- Нямаме за какво да говорим.

- Ъм. Златното момче, което уж те целуна...

- Не е уж! Наистина ме целуна!

- Все тая. Та, същия онази вечер целуваше Лухан-дето-май-е-бил-в-затвора. Определено имате какво да си кажете.

Сехуна завъртя очи. - Това не ме засяга.

- Шегуваш ли се? Златното момче да целува побойника? Та това е новината на годината!

В средата на столовата гледката както винаги не се бе променила. Крис седеше, прегърнал с една ръка Клара, която си оправяше грима, докато около тях бе пълно с хора. Разликата беше в това, че сега Крис не гледаше към Сехун, но Сехун не бе очаквал нищо друго.

За това пък в отсрещния край Лухан бе забил погледа си в него и Сехун имаше чувството, че момчето дори не мига.

Сехун каза на Бекхьон за Лухан и естествено приятелят му не се сдържа да не погледне натам.

- Ехааа. - проточи той, след като се обърна най-накрая напред. Не и преди Лухан да разбере, че него обсъждат, разбира се. - Ще ми кажеш ли с какво успя да им спечелиш така вниманието?

- ...Ще ми се да знаех. Ще ми се да знаех и къде съм аз в цялото уравнение. И защо, по дяволите, ме замесиха.

- Нали знаеш, че има много лесен начин да разбереш?

- Какъв?

- Говори с Крис.

Сехун, който точно мислеше да отхапе от картофчето си, го захвърли по Бекхьон.

***

Никога недей да ходиш до тоалетната сам в средата на часа. Не и когато имаш столкър по петите си. Сехун разбра това по сложния начин.

Пикочния му мехур започна да протестира предпоследния час и той трябваше да се изниже от алгебрата. Стори му се, че чу как някой влиза, докато беше в кабинката, и му се стори, че този някой така и не излезе. Не предполагаше обаче, че отваряйки вратата, докато още си закопчаваше колана, Крис ще го хване за рамото и ще го издърпа напред.

Толкова се шокира, че изписка, досущ като момиче. Веднага след това запуши устата си с ръка, почервенявайки като домат.

Крис продължаваше да го държи, дъхът му го удряше в лицето и май че бедрата им се докосваха. Сехун изпита едно дразнещо чувство на възбуда, което не можа да разкара колкото и да опитваше. В тоалетните на училището, през часа, когато нямаше никого, беше идеалното време да изхабиш някой друг презерватив.

- Какво искаш? - изръмжа ядосано Сехун и се размърда. Крис отмести ръка, но не се дръпна. Суровият му поглед прониза Сехун.

- Ще ми кажеш ли какво става? Защо се държиш така?

- Как се държа? - каза ледено той.

Въпросът беше риторичен. Крис идеално знаеше защо той се държеше така. Или поне трябваше да знае. Освен ако не мислеше още да играе театър.

Крис обаче продължаваше да го гледа объркано. Сехун можеше да усети скъпия му одеколон, който ухаеше така приятно, че едвам се сдържаше да не вдиша дълбоко.

- Какво става, Сехун? - попита отново Крис.

Сехун стисна устни. А не, нямаше да му позволи да си продължи играта. Грешеше, ако си мислеше, че Сехун бе поредното му забавление за един ден.

- Не знам какво целиш... - Той сложи длан на гърдите му - Но стой далеч от мен. - и го бутна назад с колкото сила успя да събере. Изглежда не достатъчно, защото Крис едва направи крачка назад. Това стигаше, за да може Сехун да се промуши покрай него.

Не стигна далеч обаче. Ръката на Крис се уви около лакътя му и го върна обратно към себе си. Сехун се завъртя, готов да го удари и така се озоваха лице в лице. Затаи дъх, взирайки се в очите му.

- Какво става? - попита за сетен път Крис като в ехо, тихо и протяжно.

Сехун си помисли, че ако сега някой влезеше и ги видеше, това щеше да е краят на перфектното Златно момче и началото на година пълна със злобни клюки. Крис изглежда, не се страхуваше от това. Или не се интересуваше. И в двата случая Сехун почти изпита страхопочитание.

Той преглътна буцата в гърлото си и направи крачка назад, запазвайки минимална дистанция. Кръстоса ръце пред себе си. Надяваше се изражението му да изглеждаше, както той си мислеше - свирепо.

- Ти ми кажи какво става, Крис?

- За какво говориш?

Сехун се изсмя на все така обърканото му изражение.

- Онази вечер те видях.

Крис мълчеше. Или беше пълен кретен, какъвто определено не беше, за да не е вдянал досега, или наистина не знаеше за какво говореше. Сега и Сехун беше объркан.

- С Лухан. - добави той. - Онази вечер те видях в дискотеката. Целуваше Лухан.

Той почти очакваше сега някой да изпищи и двамата да се обърнат към вратата, само за да видят някоя луда фенка на Златното момче, която е записала всичко с телефона си. Такова нещо обаче не се случи и донякъде Сехун съжали, че нямаше кой да го измъкне от тук. Не се и съмняваше, че щеше да има отсъствие за часа.

Пред погледа му, по лицето на Златното момче за миг пребягна облекчение, после изненада, после страх и накрая паника, която така ясно се изписа, че Сехун си пое накъсано въздух. Очите му се разшириха и Крис направи крачка напред.

- О, Сехун, толкова съжалявам! Не е това, което си мислиш! Всъщност е, но не е така... - Говореше толкова бързо, че думите се смесваха в едно изречение и стана трудно да се разбере какво точно казваше. Сехун бе загубил ума и дума и просто стоеше, както той предполагаше, като статуя насред музея.

- Крис, Крис, Крис! - повтори той името му и сложи ръка на рамото му, за да спре потока от думи. - Успокои се, за бога!

Крис млъкна, изражението му се смекчи и той сведе сконфузено глава, прокарвайки ръка през косата си.

- Съжалявам.

Сехун продължаваше да го гледа. Да не би Златното момче току-що да му се извини? Да, май му се извини. Не, Сехун, не беше шокиран. Много повече от шокиран беше.

- Истината е, че... - започна отново Крис. - Сехун, наистина не е това, което си мислиш. - Погледът му беше искрен, умоляващ. Точно като на малко кученце. Но Сехун не се хвана.

- Добре тогава. Кажи ми какво е, след като не е това, което си мисля. Защото, Крис, си мисля, че ме използва за играчка. Това ли ти беше планът?

- Аз...

- Искаше да си разнообразиш сексуалния живот, защото стотиците момичета готови да спят с теб не ти стигаха, а Лухан вече ти омръзна?

- Господи, Сехун, не е така както изгле-...

- А как е, по дяволите!

Миг след като извика, се чу как някъде по коридора се отваря и затваря врата и двамата с Крис гледаха напрегнато към притворената врата на тоалетната. Забързани стъпки минаха и отминаха, без да влизат, чак тогава Сехун можеше отново да диша нормално.

Върна вниманието си към Крис, сега говорейки тихо.

- Какво е Лухан за теб?

Крис не му отговори.

- Добре тогава, какво съм аз? Защо онзи ден ми наговори всички тези неща как искаш да опитаме и как ме харесваш и десет часа по-късно те хващам да се натискаш с друг?

Отново нямаше отговор.

Сехун се изсмя. - Значи, мисля, че това беше всичко между нас. Бъди така добър да ме оставиш намира.

Обаче Крис не го остави намира. Сехун нямаше шанса дори да се обърне, за да излезе от тоалетната, и Крис вече бе близо до него, одеколонът му изпълваше ноздрите му, а чифт топли устни се залепиха за неговите.

Сехун измрънка недоволно. Опита да се отскубне, но хватката на Крис беше прекалено стегната. Тялото му го избута напред и Сехун се озова притиснат до мивките.

- Какво прав-... - опита да каже той, когато Крис се отдели, за да си поеме въздух, но веднага след това го нападна със същия жар. Изви ръцете му зад гърба, застопорявайки всяко негово движение и Сехун осъзна, че нямаше накъде да бяга. Устните му се разтвориха в глух протест. Грешка, защото Крис се възползва и напъха езика си там, прекъсвайки всеки звук, който искаше да излезе.

Сехун разбра, че бедрата му се търкат в неговите чак, когато усети ерекцията, която набираше сила, противно на волята му. Изненадващо беше да открие и че дънките на Крис не бяха напълно спокойни.

Кой знае докъде щеше да продължи това, ако из училището едновременно не се бе разнесъл звукът на сто звънеца, които биеха за края на часа. До минута и коридори и тоалетните щяха да се изпълнят с ученици.

Крис се отдръпна от него задъхано и Сехун се възползва, веднага да покрие устата си с ръка, за да не може другия да го целуне отново. Господи, тази целувка бе изпила същността му.

Не знаеше какво вижда сега Крис, обаче каквото и да виждаше му харесваше, защото се усмихна. Наведе се към него и прошепна до ухото му. - Толкова си сладък.

Сехун се сдържа да не му забие шамар. А така искаше.

Крис се отдалечи от него и извади портфейла си от задния джоб на дънките. Сехун опита да не гледа към съвсем леката подута отпред на панталона.

- Тази вечер. - Крис му подаде визитна картичка, която Сехун взе, без да казва нещо. Все още беше зашеметен от целувката. - Моля те, ела. Всичко ще ти обясня.

И това беше. Обърна се и излезе. Буквално две секунди след това в тоалетната влязоха две момчета. Сехун панически се завъртя напред и пусна чешмата на най-силната възможна струя. Погледна се в огледалото.

Лицето му беше червено като ягода, косата му беше разрошена, а очите изцъклени. Ръката му трепереше, докато се плискаше с вода. Другата стискаше визитната картичка, сякаш тя бе някакво спасително въже.

Трябваше да стои така цели петнайсет минути, за да е сигурен, че часът отново е почнал и в тоалетните вече няма никого. После влезе отново в кабинката, за да се отърве от ерекцията, която не спадаше. Резултат от целувката на Крис, която още гореше по устните му.

***

- Ще ходиш ли? - Бекхьон разглеждаше светлосинята визитна картичка с щампа на мида отпред. До нея с жълт, почти златист цвят и завъртени букви пишеше „Морска сладост", а отзад имаше адрес и телефонен номер.

- Не знам. - въздъхна Сехун.

Двамата седяха най-отзад в автобуса. Сехун както винаги си бе заплюл мястото до прозореца и сега се бе полуизлегнал на прозореца, хвърляйки погледи през стъклото. Бекхьон бе излязъл наполовина на пътеката, простирайки свободно краката си. На коленете му стърчеше опаковка от чипс с паприка, вече на половина празна.

- Трябва да отидеш. - Бекхьон му подаде визитката и Сехун я взе, гледайки към адреса.

Според Гугъл Мапс, ресторантът се намираше на другия край на града. Не изглежда да беше от най-скъпите. Всъщност, дори в топ сто не влизаше и Сехун се чудеше, защо Крис иска да се видят точно там.

- Все още не знам дали искам да ходя.

- Че какво има да се чудиш? - Бекхьон взе пълна шепа чипс и го напъха в устата си. Трошици нападаха по дрехите му и по дрехите на Сехун.

- Не съм особено сигурен дали искам да разбера какво има да ми казва. - каза Сехун, докато се тупаше от тях.

Просто не можеше да си избие виновното изражение на Крис от главата. Той изглеждаше така, сякаш го бяха обвинили в нещо, което не е истина. Но това беше истина, защото Сехун ги беше видял. И Крис нямаше какво да му каже, че да го убеди в противното.

- Между другото не мога да повярвам, че Златното момче и Беглеца от затвора са заедно!

- Шшшт! Не викай бе! - слава богу в автобуса имаше само възрастни и никой познат, който да го бе чул. Но на Сехун не му се рискуваше.

- Опааа. Сори. - Бекхьон натъпка поредната шепа чипс в устата си и задъвка шумно. - Та, защо мислиш са заедно? Просто свалка?

- Не мисля.

- Тогава любов?

- ...Не знам, Бекхьон.

- Взаимна изгода?

- Че каква взаимна изгода може да има в тайната им връзка?

- Знам ли. Ако слуховете, че Лухан е бил в затвора са верни, кой знае какви пози знае. Сигурно сексът с него е страхотен.

- Моля ти се!!! - изкрещя Сехун, секунда след това съжали, защото двадесет чифта очи се завъртяха към тях. Той промърмори някакво извинение и потъна в седалката си. Бекхьон се засмя.

- Не знам защо са заедно, Бекхьон. - каза, когато обстановката се успокои.

- А от кога са заедно?

- И това не знам.

- А защо Крис, каза, че те харесва, след като явно вече има Лухан за таен любовник?

- Никаква представа.

- Но искаш да разбереш?

- Разбира се, че искам!

- Ето ти още една причина да отидеш.

Сехун въздъхна. Дори ако отидеше, не беше сигурен дали отговорът на Крис щеше да му хареса. Ако страховете му се потвърдиха и той наистина си беше играл с него? Не знаеше как щеше да го приеме. Още чувстваше целувката му, топлите му устни и здравата хватка и колкото и да не искаше да си признае, всичко му беше харесало. Крис му харесваше. И ако можеше, в някоя друга вселена, където той не беше Златното момче и където Сехун не го бе заварил заедно с Лухан, му се искаше нещата между тях да се задълбочат.

За съжаление се намираше в това време и пространство и дори да я нямаше странната случка с Лухан, Крис си оставаше Златното момче с червено Субару, което живееше в богаташкия квартал, на което всички се възхищаваха и което имаше имидж, който както самият вече показа, не искаше да разбива.

А Сехун не спираше да се пита какво бе намерил той в него и защо му бе казал, че го харесва.

При все, че не беше сигурен дали думите му бяха истина.

***

Сехун отиде.

Два часа се кани и убеждава и нервите го изяждаха. Мести се от стола на леглото и на пода. Чете комикси, рови се в телефона и си блъска главата, но погледът му продължава да попада все на визитната картичка.

Накрая се ядоса. Грабна и нея и портфейла си, сложи си якето и излезе, затръшвайки вратата. През целия път в таксито не спря да тропа нервно с крак и каквото и да правеше, не можеше да се разсее.

„Морска сладост" представляваше синьо-бяла сграда с врата и прозорци в дървена облицовка, близо до два големи супермаркета от двете ѝ страни. Пред входа имаше табела със светеща русалка на нея, на която пишеше добре дошли, а под нея бяха изредени специалитети. Три големи палми стояха от другата страна.

Още щом влезе, го лъхна прекалено силния мирис на ароматизатор с морска нотка. Масите и столовете бяха бели, стените бяха бледосини. От тавана се спускаха лампи на различна височина във формата на рапани.

Нямаше много хора и Сехун пребяга с един поглед през тях, но не видя Крис никъде. Обзе го паника докато се разхождаше из помещението, тъй като те не се бяха уговорили за точен час.

Обаче той беше там. Забеляза го секунда, след като забеляза и Лухан, който седеше на бара. Беше се обърнал напред и си гледаше телефона. Пред него имаше коктейл. Червената му коса изпъкваше ярко на синия фон.

Сехун се закова на място, чудейки се дали трябва да го заговори. Докато вървеше там видя и Крис.

Ресторантът явно имаше две помещения, второто успя да види единствено, след като почти стигна до бара. Бяха разделени от отворена врата, рамката, на която беше обсипана с морски звезди в различни цветове.

Крис седеше близо до входа, на една от първите маси. Сехун направи рязък и неловък завой на деветдесет градуса и успя да се блъсне в стол, който се заби точно в слабините му и издаде пискащ звук. Не се обърна, но беше убеден, че Лухан го е видял.

Докато стигне до Крис бе почервенял като раците, които плуваха в аквариума отсреща.

Издърпа си шумно стола, сепвайки Крис, който гледаше надолу към телефона. Нямаше да се учуди ако сега си пишеше с Лухан.

- Здравей. - топла усмивка се разля по лицето на Крис. Стопи се в мига, в който срещна сериозно изражение на Сехун.

- Каза, че ще ми обясниш всичко ако дойда. Е, тук съм? Чакам? - тонът му беше малко по-студен от топящия се лед в купата до бара.

Крис се засмя. - Няма ли първо да поръчаме? - преди да има да има шанса Сехун да му отговори, той махна към сервитьора, който чистеше съседната маса.

Сехун не бе имал намерение да се задържа тук повече от необходимо. Въпреки това при вида на вкусните ястия в менюто коремът му изкъркори и той притисна ръка до него, в опит да го заглуши. Поръча си чаша бяло вино и лека салата. Малко след това осъзна, че не бе взел пари със себе си.

Чудесно. Сега трябваше да угажда на Златно момче, надявайки се той да плати сметката.

Крис се бе подпрял на лакти на масата. Светлината от догарящата свещ в средата падаше на лицето му и придаваше допълнителен блясък на чупливата му коса. Сехун нямаше как да не си помисли колко красив изглежда.

Прокашля се, прочиствайки прегракналия си глас. - И сега?

- Сега? - В очите на Крис имаше една особена искрица, която той не можеше да прецени дали бе иронична или не.

Във всеки случай не му бе до игри.

- Защо не започнеш с това какво прави Лухан на бара?

Той не се обърна да погледне, но бе убеден, че другият още седеше там. Не се и съмняваше, че двамата с Крис бяха говорили, преди да дойде. Като нищо и да бяха обсъждали какво да му кажат.

- Ще повярваш ли ако ти кажа, че е пълна случайност да е тук?

- ...Тръгвам си, Крис.

- Добре, добре. - Крис се пресегна през масата, но Сехун дръпна ръката си секунда, преди да я хване и той се облегна отново назад. - Съжалявам. Прав си. Заслужаваш отговори.

Ето на, два пъти за един ден Златното момче му се извиняваше. Това ако не биеше някакъв рекорд. Бекхьон нямаше да му повярва. Впрочем, усещаше как телефонът му вибрира в джоба на всеки десет минути и не се съмняваше, че приятелят му му праща един тон съобщение с въпроси за срещата. После щеше да иска и най-малката подробност за случилото се.

- Сехун... аз наистина те харесвам.

Сехун знаеше, че той не лъже. Гласът му беше уверен, погледът му остана бистър, а никога нямаше да сбърка и искрения тон, с който го каза. Нещо в него може и да потрепна, Сехун не беше сигурен. Това обаче, далеч не му даваше отговорите, които той търсеше.

- Аха. Това вече го чух. Защо не пробваш с нещо друго?

- Сехун... - Крис млъкна, защото сервитьорът донесе поръчките им.

След като си тръгна Сехун взе чашата си с вино и веднага отпи огромна глътка, а Крис продължи.

- Истина е. С Лухан сме заедно.

За щастие Сехун не се задави както ставаше по филмите. Той остави чашата и стисна устни.

- Значи той не е свалка за една нощ?

- ...Не.

- Така си и мислех.

Онази нощ в дискотеката, въпреки изненадата, Сехун нямаше как да изпусне интимността между тях. И усмивката по лицето на Крис. Те се познаваха от много време.

- От кога сте заедно?

Крис се поколеба. - Две години.

- Две...!

Гласът му изневери и в шока си той отново взе чашата с вино. По дяволите, трябваше да си поръча нещо по-силно.

Не беше за вярване наистина.

Мистър Плейбой и момчето с червена като домат коса - заедно от две години. Бекхьон беше право, това беше новината на годината.

Сехун се замисли дали през последните години имаше момент, който да потвърждава връзката на Лухан и Крис. Съмняваше се.

За Крис винаги се говореше. Почти всеки месец се вдигаше вярва около някой негов футболен мач и той беше в центъра на всички клюки. Каквато и да беше Клара, двамата отстрани изглеждаха като доста солидна двойка. Чак не беше за вярване колко това не е истина.

Лухан от друга страна беше бунтарят, беше неразбраният. Странеше от всички, но някак винаги се забъркваше в беди. Или бедите сами го намираха.

Беше странно да си представиш, че те двамата са заедно. И то цели две години.

Сехун нямаше спомен някога да бе виждал някакъв интимен контакт между тях. Всъщност какъвто и да е контакт.

Винаги се подминаваха по коридорите, страняха един от друг дори когато се паднеха в групови проекти. До преди няколко дни Сехун дори си бе мислил, че те никога не са говорили.

Крис като че разчете мислите му.

- Разбираш защо се крием, нали?

Да, разбираше.

Щеше да настане фурор ако се разбереше, че те двамата са заедно.

Дори самият Сехун още бе изненадан.

Той кимна. - Разбирам. И нямам нищо против това. Не мисля, че има значение кого обичаш и кого не.

Крис се усмихна.

- ...Но не мога да разбера защо намеси и мен в това. Явно е, че с Лухан се харесвате. И се познавате от дълго време. Какво общо имам аз?

- Казах ти, Сехун. Харесвам те.

Сехун поклати глава. Не беше възможно да се напие от две глътки вино, но вече усещаше главата си лека като балон. Може и да беше заради емоциите.

- В това няма никаква логика, Крис.

- Има перфектна логика. - гласът долетя зад него, в същият момент, в който нечия ръка се залепи за гърба му. Сехун завъртя мигновено глава назад, срещайки Лухан.

За момент изгуби дар слово и навярно изглеждаше като гръмнат заек отстрани, защото Крис се засмя. Дори Лухан се усмихна. Което беше новост, защото досега не го беше виждал и веднъж да се усмихва. Лухан винаги беше сериозен.

Той махна ръката си от гърба му и отиде при Крис, който му направи място да седне. Веднага след това го прегърна с една ръка през рамо. Лухан се завъртя към него и Сехун наблюдава в транс как двамата се целуват.

Почти изревнува, почти се и възбуди. И почти извади телефона си, за да ги снима. О да, Бекхьон щеше да откачи.

Чак, когато в ресторанта светнаха лампите, Сехун осъзна, че навън вече се бе смрачило.

Лухан се отдели от Крис, оставайки близо до него. Наведе се напред, подпирайки се с една ръка на масата. Гледаше право в Сехун и продължаваше да се усмихва.

Усмивката пречупваше сериозното му изражение и Сехун си помисли, че отблизо не изглежда толкова страшен.

- Как е? - попита Лухан. На Сехун му трябваше секунда да осъзнае, че говореше за синината. Инстинктивно надигна ръка, докосвайки подутината. Още го щипеше, но вече не болеше.

- О. Вече е по-добре. Беше прав за леда. Наистина помага.

- Падам се нещо като експерт в областта на леките до средни наранявания.

Сехун не се и съмняваше.

- Наистина ли си бил в затвора? - попита той, преди да може да се спре. Стисна устни, усещайки как му става горещо. Какви, за бога, ги говори?

Двамата го гледаха няколко секунди в почуда. След това звънък и весел смяха се откъсна от Крис.

- Не очакваше точно този въпрос, а? - Крис стисна Лухан за рамото, а Лухан се усмихна.

- Не е като да не се ме питали преди. Да, бил съм в затвора.

- В ареста по-скоро. - добави Крис. - Не стоя там и три часа.

Любопитството го загложди и Сехун не се сдържа пак да не пита: - За какво си бил там?

- Кражба на кола. - след като видя сериозното изражение на Сехун добави. - Да, знам какво си мислиш, но вината далеч не беше моя. Бях на грешното място в грешното време. Слава богу имам богато гадже, което нямаше нищо против да дойде в два посред нощ да плати гаранцията ми.

Той се обърна към Крис, който улови брадичката му. - За теб винаги. - и го дари с лека целувка.

Сехун опита да не отдава значение на това, че тръпки полазиха по гърба му при думата „гадже". А имаше няколко прекрасни часа, когато мислеше Крис за свое гадже.

Прокашля се, за да привлече вниманието им.

- Всичко това е страхотно. И няма как да не ме радва колко щастливи сте двамата... - всъщност, никак не го радваше. - Но продължавам да се чудя аз какво общо имам?

Беше като магия как Лухан и Крис успяваха да се спогледат по едно и също време всеки път, сякаш предварително се бяха наговорили. За момент изглеждаше така, сякаш си обменяха думи, макар устните им да не мръдваха. Накрая Крис кимна и двамата се обърнаха към него. Изведнъж Сехун се почувства малък. Като малко дете, на което сега предстоеше да се разкрещят.

- Сехун, харесваш ли ме? - попита го Крис и въпросът му удари точно в Сехун, който запелтечи несвързано.

- Какво... какво?

Крис остана дяволски спокоен. Както и Лухан. - Харесваш ли ме?

Сехун не отговори. Какво, по дяволите, трябваше да отговори? При все, че гаджето му седеше до него. Никога досега не бе изпадал в по неловка ситуация.

- Няма нищо, Сехун. - каза Лухан изведнъж. Увереният му глас като че даде малко кураж на Сехун, който бе започнал да трепери. - Просто кажи какво наистина чувстваш.

Сехун притвори очи. С Крис бяха гаджета... колко? Ден и половина? Преди това едвам си бяха обменяли по една-две думи. Но Сехун не можеше да спре да усеща една празното, от мига, в който го бе видял с Лухан. Сякаш бе изгубил нещо ценно. А помислеше ли си за целувките му, за тялото му до неговото, осъзнаваше как искаше да ги усети пак. Искаше да усети Крис до себе си отново.

Той си пое дълбоко въздух и го погледна право в очите. Опита се да игнорира факта, че Лухан седи до него и под масата двамата най-вероятно се държаха за ръце, но не се получаваше.

- Няма нужда да питаш, Крис. Казах ти още онзи ден в стаята ти. Харесвам те.

Топла усмивка се разля по лицето на Крис. - И аз те харесвам, Сехун. Много.

За миг Сехун почти можеше да си представи как Крис ще се наведе през масата и ще го целуне. И изпита ужасна нужда той да го направи.

Крис погледна към Лухан. И реалността се върна.

Сехун се ядоса. - Какво целите с това? - попита той с леден тон. - Ако искате да ме унижите, е, успяхте. Поздравявам си. Сега, ако ме извините, ще тръгвам.

Понечи да стане, Крис понечи да стане също, паника изписвайки се на лицето му, а топлата ръка на Лухан се озова върху тази на Сехун и спря всичко. Той се бе пресегнал през масата и го държеше здраво, гледаше го настоятелно.

- Седни. - каза спокойно. - Моля те.

И Сехун седна, сякаш не можеше да откаже.

Лухан го пусна и се облегна назад.

- Сехун... Мислиш ли, че.... Мислиш ли, че с времето можеш да изпиташ същото към мен?

Сехун се прокашля. - Какво? - май му се счу. Ушите му все още бучаха. - Не... какво?

Лухан не трепна. - Каквото казах.

Една дълга и протяжна минута Сехун мести погледа си между двамата. Не можеше да вдене къде бе шегата тук. Щеше ли от някъде да изскочи човек със скрита камера, а утре да се видеше по телевизията?

Той поклати глава. - Не разбирам. Аз... не разбирам.

Подобно на Лухан, сега Крис се пресегна през масата и хвана ръката му. Сехун все още бе твърде шокиран и не се отмести. Топлата му длан държеше неговата по приятен и успокояващ начин.

- Това, което Лухан иска да каже е, че и двамата те харесваме.

Ха.

Ха.

Ха.

Не беше истина.

- Ама аз... ама това е... - това е шега, нали? Сехун не беше на себе си и не можеше да дойде на себе си. Нервен смях напусна устните му. - Аз дори не те познавам. - каза той, гледайки Лухан. После погледна Крис. - А теб не познавах до онзи ден. Какво очаквате да ста...

- Ние те познаваме, Сехун. - каза тихо Лухан. Много тихо, сякаш вятъра довя думите.

- Наблюдаваме те от много време. - допълни Крис. - Аз те наблюдавам от много време, Сехун. И Лухан... той говореше за теб.

Сехун се взря в Лухан. Той мълчеше.

- И ние... с времето ние... Сехун, нали разбираш?

Сехун не разбираше. Отдръпна ръката си от тази на Крис и хвана чашата с вино, пресушавайки я докрай. Определено беше прекалено слабо.

- И вие очаквате да... - той се засмя нервно. - Очаквате да... какво очаквате всъщност?

Двамата отново се спогледаха едновременно.

- Не знаем. - въздъхна Лухан. Червената му коса, която навярно бе фиксира с гел, бе започнала да се разхвърчава настрани и един кичур бе паднал на лицето му. Той го прибра отново нагоре.

- Не знаем, Сехун. - повтори Крис. - Но искаме да опитаме. Ако и ти искаш...

Дълго време Сехун не знаеше какво да каже. Прекалено дълго, че да е нормално. Той гледаше към тях, гледаше празната си чаша, гледаше наоколо, а умът му бе празен. Краката му трепереха, ръцете му бяха свити и си играеше нервно с пръстите.

Защо се чувстваше така, сякаш току-що му бяха предложили брак?

Беше му смешно, беше му тъжно, донякъде го беше страх, а донякъде изпитваше вълнение, което не можеше да разбере напълно.

Това бе откачено. Такива неща се случваха по филмите. Беше дори немислимо просто.

Лухан беше побойника, Крис бе Златното момче, а Сехун си бе Сехун. До преди дни не бе му минавала и мисълта, че може да се окаже тук, да седи срещу тях. Те да му предлагат нещо такова.

Той харесваше Крис. Можеше ли да изпита и същото към Лухан?

Не знаеше.

Погледна към тях.

Крис изглеждаше притеснен. Лухан - спокоен.

Устните на Сехун се размърдаха.

- Да. - каза той.

И в мига, в който го изрече, изпита облекчение. И осъзна, че ако бе отговорил отрицателно, щеше да съжалява до края на живота си. Не днес, може бо дори не утре, но щеше да съжалява в някой момент.

Не знаеше какво щеше да се получи. Може би нищо. Но му се искаше да опита.

- Да. - повтори вече по уверено. - Нека да опитаме.

Крис се усмихна, Лухан се усмихна, а както разбра и Сехун, виждайки се в отражението на приборите - той също се усмихваше.

***

Късно през нощта Сехун се въртеше из леглото. Не можеше да заспи колкото и да опитваше. От час си чатеше с Бекхьон, който не го оставяше на мира.

Когато Сехун му разказа почти всичко, изпускайки някои детайли, Бекхьон всъщност реагира доста по-спокойно от него. По не можеше да повярва на новината, че Крис и Лухан са заедно от толкова време.

Бекхьон:

Две години?

ДВЕ ГОДИНИ!!!

О, да, това определено е новината на годината.

Клара дали знае?

Ами някой друг?

Леле само почакай фен клуба на ЗМ да научи!

Следваха емотиконки на дяволче и три усмивки.

Сехун:

Не знам дали Клара знае...

Сехун се съмняваше. Макар че вече в нищо не беше сигурен.

Сехун:

А ти определено няма да кажеш нищо на никого.

Бекхьон му прати тъжно личице.

Сехун:

БЕКХЬОН!!!

Бекхьон:

Знам, знам

Нито дума

Гроб съм :D

Сехун не му отговори. Излезе от чата им и влезе на този с Крис. Започна да пише нещо, после го изтри въздъхна и излезе в началната страница, заглеждайки се в картинката с ивица пясък и миди. Моментално се сети за ресторанта и разговора, който водеха по-рано.

Малко след това си бях тръгнали. Тримата. Заедно.

Крис ги откара с колата си. Пътуването мина в пълна тишина. Не неловка, но на Сехун определено не му беше и комфортно. Когато спря близо до къщата му, Крис го целуна. Както в повечето случаи беше неочаквано и Сехун нямаше време да реагира, нито да се дръпне. Беше бърза и лека целувка и не трая повече от няколко секунди. Когато се отдръпна, първата реакция на Сехун бе да погледне сепнато към мястото на Лухан.

Но Лухан не им обръщаше внимание, гледаше нещо в телефона си. Щом усети, че той го наблюдаваме, вдигна поглед и се усмихна. С него не се целунаха, Сехун предполагаше, че ще е странно да се целунат толкова скоро.

А и още не знаеше дали иска.

Получи ново съобщение от Бекхьон.

Бекхьон:

Какво смяташ да правиш сега?

Сехун:

Не знам.

Бекхьон:

Как приемаш всичко въобще?

Сехун:

....

Никак.

Имам чувството, че всичко е лоша шега, която ще ми излезе през носа.

Бекхьон:

Аз пък мисля, че всичко се нарежда страхотно

Кой не би отказал да има гадже секси парче

Две гаджета секси парчета!!!

Сехун:

Бекхьон...

За бога...

Бекхьон:

Какво?

Лухан не е ли секси?

Не е ли?

Накрая имаше дяволче с широка усмивка, което напомни на Сехун за червената коса на Лухан.

Да, предполагаше, че бе секси. До някъде. Сехун никога не се бе замислял за това.

Бекхьон:

Сега двойка ли се водите?

Тройка?

Има ли си дума за това?

Сехун:

Нищо не се водим

Дори не знам какво ще излезе от всичкото...

Бекхьон:

Да знаете, че ако случайно сте навити за четворка

И си търсите някого

Сехун го отряза, преди да бе пратил следващото си съобщение.

Сехун:

Лека нощ, Бекхьон.

Бекхьон:

Лека :D

За пореден път влезе в чата му с Крис. До името му имаше зелена точка, което означаваше, че бе на линия. Не тръгна да му пише.

Въздъхна и изключи дисплея. Понечи да остави телефона на нощното си шкафче. Обаче той извибрира в ръката му и продължи да вибрира. Някой му звънеше.

Погледна към екрана. Поколеба се за миг. Накрая вдигна.

- Хей. - каза му тихият глас на Крис отсреща. - Спиш ли?

- Не.

Сехун погледна към вратата. Беше тихо и имаше чувството, че думите му, колкото и ниско да говореше, отекваха с все сила в стените. Надяваше се да не събудеше никого. Стаята бе потънала в мрак и той се загледа в слабата лунна светлина идваща от към прозореца, колкото да се съсредоточи в нещо.

- Не мога да заспя. - призна си.

- Нито пък аз.

Сехун не отговори веднага. Линията пукаше и можеше да чуе равномерното дишане на Крис.

- За какво си мислиш, Сехун?

- ...За днес.

Почти можеше да види как Крис се умисля. Винаги, когато го правеше, по челото му се появяваше бръчка. Сехун се усмихна. Изгледаше сладко.

- Страх ли те е?

- Да.

Не искаше да го лъже. Беше го страх. Все още мислеше, че това е лъжа. Лоша шега. Че утре ще се събуди и всичко това ще се окаже просто сън. Навярно за това не искаше да заспи.

- Съжаляваш ли?

- ...Не, Крис. Не съжалявам.

- Радвам се. Наистина искам това да се получи, Сехун. Знам, че навярно те стреснахме днес с това предложение. Представа си нямаш колко съм щастлив, че се съгласи да пробваме. Лухан също.

Станеше ли дума за Лухан, Сехун не беше сигурен. Точно заради него не беше сигурен.

- Той... той защо се съгласи на това?

- Лухан също те харесва.

- Но ние не се познаваме. Ние дори... дори не сме говорили. Той защо...

Сехун беше объркан. Беше много, много объркан.

- Говори с него за това, Сехун. - каза му Крис, гласът му звучеше почти като шепот. - Той е много по различен от образа, който са му изградили в училище.

Сехун не се и съмняваше. Крис беше много по различен от това, което си бе представял. Хиляда пъти по-добър. Навярно и с Лухан бе така. Все пак той го бе спасил, когато Кьонг Су го бе ударил. Искаше му се да попита Крис, защо го бе направил. Но сметна, че не е редно. Щеше да говори с Лухан.

Тръпки минаваха по гърба му, мислейки си за това. Все още не можеше да не го свързва с образа на побойника.

Но ако наистина се беше съгласил за това, за тях тримата, трябваше да опита. Заради Крис. Заради себе си. Защото донякъде и той искаше това да се получи.

- Наистина те харесвам, Сехун. - каза му Крис.

- И аз те харесвам, Крис. - отвърна му.

Стояха така дълго време, без никой да казва нищо, просто слушайки спокойното дишане на другия. Накрая очите му започнаха да натежават и Сехун му пожела лека нощ.

Заспа с телефона, притиснат до себе си, а когато се събуди, намери съобщение с три емотиконки със сърчица от Крис.

-----

Разговорът между Крис, Сехун и Лухан беше един от най неловките моменти, които съм описвала (ти да видиш хд) хд За малко да го пропусна, но пък историята нямаше да е тройка ако нямаше и неловки разговори хддд

Благодаря, че я прочетохте, надявам се главата да ви е харесала! (въпреки неловките разговори... ха.ха.ха.) хддд