Сехун гледаше навън през запотеното стъкло.

Дъждовният сезон тази година закъсняваше. Досега не бе валяло нито веднъж, нито капка и всеки път щом Сехун вдигнеше поглед към небето, се надяваше да види мрачните облаци или да чуе тътена на гръмотевици в далечината. Сега небето беше чисто, без помен за дъжд, навън бе тихо, нямаше дори и вятър. И днес нямаше да завали.

До края на учебната година оставаше по-малко от месец и както винаги този период беше най натоварен. Учителите започваха да изпитват през час, да дават все по-често тестове и много домашни. Затова, по това време на годината, Сехун най-много харесваше часовете по История.

Госпожа Ния, учителката им, беше млада и авантюристично настроена душа, която обичаше да говори и за щастие не се влияеше от неща като срокове за изпитване и училищен материал.

Часовете често минаваха без нито един ученик да обели и дума, докато тя разпалено разказваше за многобройните си пътувания до различни краища на света.

Това бяха единствените четиридесет минути, през които на Сехун не му се налагаше да внимава и можеше свободно да се отдаде на съзерцание през прозореца или някое друго занимание, но днес това не беше писано да продъжи дълго.

Десет минути след началото на часа, Бекхьон го побутна с химикал по гърба. Сехун не реагира, надявайки се той да се откаже. Вторият път химикалът направо се забучи между плешките му и Сехун сдържа един хрипот, суркайки тихо стола си назад, че да може да чуе какво има да му казва приятелят му.

- Какво?

- Златното момче те гледа. - прошепна Бекхьон близо до ухото му и Сехун моментално премести погледа си към дъното на стаята, втория чин до стената, където седеше Крис - по прякор Златното момче на класа. Ако не и на училището.

Богати родители, отличник по всички предмети, от тази година и капитан на футболния отбор. Той беше от тези хора в училище, които просто бяха станали знаменитости още от записването им, до които всеки искаше да се докосне и всеки искаше да е приятел с тях. Чиновете около него винаги бяха пълни и през всеки един момент имаше някой, който се опитваше да го заговори.

Бекхьон беше прав, Крис наистина го гледаше.

В момента, в който Сехун погледна натам, другият отмести глава, правейки се, че чете нещо в тетрадката.

Сехун се извърна към ухиления Бекхьон, правейки му физиономия. - Гледаше към прозореца.

- Напротив. Казвам ти, че към теб гледаше.

- Да бе.

Бекхьон завъртя очи. - Както кажеш. Гледай  само Кралицата да не разбере, че сваляш гаджето й.

- Не го свалям! - изшептя раздразнено Сехун и отново дръпна стола си напред, приключвайки разговора между тях.

До края на часа не спря да хвърля погледи към втората маса, но Крис така и не погледна пак към него.

***
Сехун не беше популярен. Дори не се доближаваше до термина.

Да, не беше от хората, които ги тормозеха или нещо, той просто бе от тези, които никой не забелязваше. Навярно защото и сам странеше от останалите.

В часовете винаги седеше на най-задните маси, в междучасията ходеше из коридорите с нос забит в земята и слушалки в ушите, на обяд или ядеше с Бекхьон на отдалечена маса в столовата или сам, на някое уединено място. Говореше с малко хора, проявяваше почти нищожен интерес към запознанства.

Беше почти шок от глобална величина, когато златното момче Крис го пресрещна след края на часа на излизане от стаята. Бекхьон бе избързал напред, а Сехун бе останал да си събере нещата и бе един от последните, които си тръгнаха от кабинета.

Ровеше се из телефона си докато вървеше и след вратата инстинктивно понечи да завие на дясно, за секунда избягвайки челен сблъсък със Златното момче.

Отстъпи назад, сепнато вдигайки глава. Погледът му попадна точно в този на Крис, който му кимна.

- Хей.

Беше застанал на пътя му, така че Сехун нямаше как да мине, а ако се опиташе да заобиколи щеше да изглежда все едно праща по дяволите звездата на училището.

- Хей. - отвърна му с равен тон Сехун, местейки се настрани, за да не запушва изхода.

Май това беше първият път, в който бе толкова близо до Крис. Ако не броеше часовете по физическо, където на няколко пъти се бяха блъскали, докато играха на топка. Всичките пъти Крис просто го бе избутвал грубо и подхвърлял някоя хаплива забележка.

Сехун се чудеше дали сега да не спомене ей така, случайно, тези ситуации, но не посмя да го направи. Най-малкото - Крис едва ли си ги спомняше. Той говореше с толкова много хора и се занимаваше с толкова много извънкласни дейности, че едва ли обръщаше внимание и на половина от хората, с които имаше някакъв контакт.

- Видях, че ме гледаше в час.

Миг след това от стаята излезе Кьонг Су, един от тези, които се движеха в кръга на Крис и от тези, с които не искаш да си имаш вземане-даване, защото има реална вероятност да те пребият.

Той уж случайно, блъсна гърба на Сехун с рамо, достатъчно силно, че да го заболи. Сехун го изгледа навъсено, но не му каза нищо, а Кьонг Су промърмори нещо, което може да мине за извинение ако си полуглух и пита Крис дали идва. Той му махна да тръгва и каза, че ще го настигне. След като Кьонг Су отмина, Сехун си позволява да потърка удареното място с ръка.

- Почти съм сигурен, че ти ме гледаше. - отговори на твърдението му от преди малко не особено любезно, писнало му да виси вече до вратата. И без друго достатъчно любопитни погледа започваха да се насочват към тях.

- Аз... Объркал си се. Не гледах към теб. - запъна се Крис и за миг, възможно ли е, на Сехун му се стори, че май другият се изчервява. Съвсем леко, в края на бузите, така незабележимо, че лесно можеше да се пропусне, ако кожата му не бе толкова бяла, че и най-малката червенина си личеше.

Това малко го шокира. Всъщност много, но предпочете да не повдига въпроса, та да може разговорът им да умре по естествен път и той да е свободен да си ходи.

- Добре. - каза му просто Сехун, вдигайки рамене. - За мен е все едно.

- Добре. - повтори като ехо Крис, и беше или не беше това нотка на разочарование, която долови в гласа му. - Ще се виждаме наоколо, нали?

Когато Сехун кимна, Крис се обърна и тръгна в противоположна посока, без довиждане или до после, сякаш въобще не бяха говорили.

***

На обяд Бекхьон го намери и двамата седнаха в столовата на обичайната си маса.

- Какво беше това по-рано? - попита го веднага Бекхьон.

Сехун го изгледа въпросително. - Кое?

- Как кое? Говорил си със Златното момче!

- А. Не говорихме, той по-скоро... - по-скоро изглеждаше така, сякаш искаше да ми каже нещо, което така и не каза. - Все едно, не е станала голяма работа. - Сехун махна с ръка.

- Не е станала друг път! - Бекхьон се засмя. - Цялото училище говори за това, че Крис те е спрял до кабинета по История.

Ако сега беше от онези моменти като по филмите, в които героят пиеше нещо, докато му съобщаваха някаква новина, която го шокира и той изплюва всичко, което е изпил, щеше да е същото, само дето Сехун не пиеше. Затова единствената реакция, бяха очите му, които щяха да изхвръкнат от орбитите.

- А така. - успя да каже единствено той.

- Аха. - Бекхьон с голям апетит отхапа парче от сандвича си с аншоа. Сехун вече не се чувстваше гладен и остави своя нахапан сандвич настрани. - Неприятна ситуация.

- Неприятна щеше да е ако поне знаех за какво ме спря, че тези слухове да имаха някакво основание. Ситуацията е по-скоро объркваща.

- И не знаеш за какво те спря той?

- ...Не.

Сехун погледна уж случайно към масата, където винаги седеше Крис и компанията, която се движеше нон стоп след него. Всички разговаряха помежду си доста шумно и се смееха на висок глас.

Крис седеше по средата, гаджето му, дразнещото момиче с дълга черна коса, което се мислеше за кралицата на училището и често се държеше като такава, седеше до него. Ръката му бе преметната през рамото ѝ, тя се бе облегнала на него. Точно като от приказките.

Сехун въздъхна.

Сигурно му се беше сторило. Навярно Крис не искаше нищо повече от това, да му намекне, че не е добра идея Сехун да го гледа. Все пак слухове тръгваха много лесно, както вече стана ясно. Макар Сехун идеално да знаеше, че не той бе този, който го беше гледал.

Бекхьон се пресегна през масата, бутайки го по ръката, за да привлече вниманието му. След като успя, без да казва нищо, му посочи с глава на дясно. Бавно и внимателно Сехун се извърна на там.

В столовата имаше нещо като йерархия. В средата винаги бяха Златното момче и Кралицата, на масите около тях жандармерията им, после следваха други по-малко известни хора, за които все пак по някое друго време бе ставало въпрос, най по периферията бяха хората като Сехун, дето въобще не ги забелязваха.

В десния ъгъл обаче, в самия край, седеше Лухан, бунтарят. Момчето в училище известно с лесно разпалимия си характер, скандалния външен вид с много татуировки, пиърсинги и коса, различен цвят почти всяка седмица. Често влизаше в скандали, свършващи с побоища, често го викаха в дирекцията, често го отстраняваха от учебни занятия. И дори се носеше слух, че бил в затвора.

Същото момче сега гледаше към него. За разлика от Крис, в момента, в който погледите им се засякоха, Лухан не отмести своя. Продължи да го гледа така, сякаш го оценяваше. Сехун не беше сигурен заради далечината, но му се стори, че Лухан се усмихна.

Сега беше ред на Сехун хем да почервенее, хем да го побият тръпки. Силно се надяваше по-късно, когато излизаше от училище, Лухан да не го пресрещнеше в някоя тъмна уличка, защото се съмняваше, че разговорът им щеше да протече както този с Крис.

- Я стига! - каза му Бекхьон, когато Сехун пак се обърна към него. - Два пъти за един ден да те гледат Златното момче и мистър Бях-в-затвора-за-това-недей-ме-закача!

Сехун вдигна незаинтересовано рамене, докато сърцето му биеше шумно чак в ушите. - Какво искаш да кажеш?

- Искам да кажа, че ако не си спечелил от тото тази сутрин, без да ми кажеш, не виждам какъв е този внезапен интерес от най-известното и най-мразеното момче в училище към теб.

- Да ти е хрумвало, че може просто да гледат без друго причина?

- Аха. А аз мога просто да държа тоалетна хартия до леглото си, защото имам сенна хрема.

- ...Не е нужно да ми разказваш житието си, знаеш ли?

Бекхьон се ухили. - Напротив.

***

До края на деня не се случи нищо интересно и той свърши, както свършваше всеки друг учебен ден през последните три години. Сехун бе прекалено зает през уикенда, че да мисли за случилото се, а през кратките моменти, когато се сещаше, отдаваше всичко на случайността.

Интересното обаче дойде в понеделник сутрин.

Вторият час имаха математика. Бекхьон не беше на училище и чина зад него беше празен, което означаваше, че няма кой да го осведомява дали някой го гледа или не. Трябваше да разчита на собствените си инстинкти. Иначе казано през минута поглеждаше към масата на Златното момче, и да, май започваше наистина да изглежда подозрително. Подозрително тип - нещо като следене. Или поне щеше, ако не беше така, че девет от десет пъти, през които Сехун се обърнеше към него, Крис вече го гледаше. Погледите им се засичаха и двамата едновременно отместваха глава.

Добре. Това вече нямаше как да е случайно.

Сехун нямаше смелост да обърне глава назад, но беше сигурен, че ако го направеше, щеше да види и как Лухан, от последния чин до стената, гледаше към него. Всъщност нямаше нужда да го прави, за да се убеди. Усещаше горещината, която лазеше по гърба му всеки път щом някой го наблюдаваше.

Имаше спешна нужда да се разсее с нещо, а алгебрата не помагаше. Докато господина съсредоточено пишеше задачата на дъската, а из стаята, в която иначе цареше пълна тишина, се разнасяха звуците от химикалите срещащи листа, Сехун изкара телефона си. Прегърна тетрадката на две, сложи го върху нея, кръстоса крака и постави и двете на коляното си. Така, погледнато, от който и да е друг чин от предните редици, изглеждаше, сякаш пише задачата, а не като да пращаше съобщение на Бекхьон.

Сехун:

Къде си?

Отговорът дойде почти моментално.

Бекхьон:

Помниш ли как ти бях споменал, че в неделя имам нещо като интервю за работа във ветеринарната клиника?

Оказа се, че момичето, което ме проверяваше, няма безобидна настинка както твърдеше тя...

П.С. получих работата!!!

Сехун му даваше месец работа там. Което щеше да е с две седмици повече от последнта му работа като сервитьор в закусвалния. Бащата на Бекхьон беше адвокат, майка му съветник в окръжния съд. От как стана на десет те говореха за това, че Бекхьон ще отиде да учи право, въпреки, че синът им далеч не се интересуваше от законите на страната. Някъде преди година Бекхьон бе решил, че докато продължават да го тормозят с това, той ще продължава да си търси работа на места, които те не понасят. Сега наред беше ветеринарната клиника.

Сехун се усмихна развеселено, представяйки си Бекхьон сред животни по дванайсет часа на ден. При все, че веднъж не го бе виждал да гали някое куче или да държи котка.

Как е положението в училище? - написа му Бекхьон след малко.

Сехун:

Питаш за нещо определено, нали?

Бекхьон:

ЗМ още ли те гледа?

Сехун:

ЗМ?

Бекхьон:

Златното момче...

Човека има хиляда титли

Няма да ги изреждам всеки път, когато си пишем.

Сехун:

А ние явно още много ще си пишем за него?

И не, не ме гледа.

Бекхьон:

Да бе

Затова ли Юи ми писа, как цял час по математика сте си прекарали в обменяне на любовни погледи?

Към съобщението имаше прикачен и скрийншот към чата му с Юи, който с много заобиколки и емотиконки, както тя обичаше да пише, главно казваше това, че Сехун гледа към Крис, Крис гледа към Сехун, господина по математика е гадняр, който дава тестове без предупреждение, алгебрата не струва, а да, и май от задния чин Лухан гледа гневно, не ясно към кого.

Сехун преглътна. Тръпки минаваха по кожата му, а целият се бе напрегнал. Нещата не вървяха на добре. Никак не вървяха на добре. Слуховете почваха лека по лека да се превръщат в нещо повече и скоро щяха да излязат извън контрол. А не се бе случило нищо повече от размяната на няколко невинни погледа, мамка му.

Сехун не се сдържа и хвърли навъсен поглед към Юи, която разбра защо я гледа така на секундата. И тя държеше телефон на коленете си и Сехун силно се надяваше да не пускаше тези мухи на останалите от класа... или училището.

Сехун:

Добре де

Погледна ме два-три пъти

И май и аз го погледнах два-три пъти.

Нищо повече!!!

П.С. моля те, кажи на Юи да не си вре носа в чуждите работи, а вместо това да вземе най-после да отиде на фризьор и да оправи купата сено, дето нарича коса.

Бекхьон:

Смятай го за предадено. :D

***

До края на часа, а и през остатъка от деня, Сехун се погрижи главата му да остане наведена и да не вдига поглед от тетрадката си, или телефона си, или нещо друго, което държеше в ръка, че да не му се налага да среща погледа, на когото и да е, било то случайно или нарочно.

Тактиката вървеше безпогрешно до към обяд. Петият час имаха физическо и след края му, Сехун нарочно се забави и влезе последен в съблекалнята, за да е сигурен, че всички останали са си тръгнали, включително и Златното момче.

Продължаваше да си гледа в краката, потънал в мисли и когато зави, влизайки в съблекалнята, успя да се блъсне с все сила в Крис, който тъкмо излизаше.

Сехун извика първо от изненада, после от шок, после от страх.

- Извинявай, извинявай, извинявай!! - заповтаря той, хващайки го от двете страни за раменете, за да могат и двамата да запазят равновесие. Когато това стана, Крис се засмя.

- Няма проблем, грешката е моя.

- Не, не е, аз просто не очаквах да си още... - докато се усети какво казва, вече бе твърде късно. Да, сега буквално си бе признал пред Златното момче, че го избягва. Осъзна, че ръцете му още се намираха на раменете му и бързо ги дръпна, този път наистина почервенявайки.

- Аз всъщност те чаках. - каза му Крис.

- Мен ли? Защо?

В съблекалнята, както и предполагаше, нямаше никого другиго, което беше добре, защото на Сехун само това му трябваше - да се занимава с още слухове.

Крис се почеса по врата. Изглеждаше, за изненада на Сехун, бая смутен. - Исках да те питам дали би ми помогнал с математиката.

Отне му няколко секунди, за да осъзнае какво му казва. Нервен смях се откъсна от устните му. - Моля? Та ти си отличник. Едва ли ти трябва точно моята помощ.

Не, че нещо, но математиката далеч не беше един от силните му предмети. Вярно, оценките му бяха отлични, но докато на него му костваха неимоверни усиля и учене, че да ги постигне, при Златното момче изглеждаше така, сякаш всичко е чисто вродено знание. Справяше се с всеки предмет като щракване на пръстите, а честно, Сехун не го бе виждал никое междучасие преди тест да преговаря или да си прави труда да се занимава с допълнителни уроци.

- Не разбирам последните задачи. - призна му Крис и въпреки това Сехун повдига вежди.

- Нима?

Изглежда съмнението му забавляваше Крис, който се усмихва самодоволно. - Аха. Е, какво ще кажеш?

- Ами предполагам, че не е проблем... Да ти помогна, искам да кажа.

Всъщност, май нямаше избор. Ако от един-два разменени погледа стигаше из училището да тръгнат слухове, представяше си какво щеше да стане щом отрежеше молбата на Златното момче, което специално го бе причакало в съблекалнята.

От друга страна нямаше да има против да му преподава, осъзна Сехун. Не че нещо, но това беше Златното момче.

- Супер. Какво ще кажеш за днес след училище?

Сехун се облещи. - Днес?

Крис се усмихна от ухо до ухо. - Теста е този петък, Сехун.

Фактът, че Златното момче е запомнил името му... всъщност той беше ли му го казвал някога?... го остави за миг облещен.

- Аз... такова... - Сехун се прокашля, че да прочисти гласа си. - Да, мисля, че днес съм свободен.

- Супер. - повтори Крис. - Какво ще кажеш веднага след училище да те взема с колата до нас? После може да те откарам, ако искаш?

Сехун вече си представяше заглавието на утрешната топ новина. Крис У Фан - Златното момче на училището, трикратен шампион по футбол, златен медалист по баскетбол, откарва Сехун -как-му-беше-фамилията, с червеното си Субару до къщата му в богаташкия квартал, където гореспоменатият ще му преподава математика.

Сехун не се сдържа и въздъхна, вече предвкусвайки сензацията.

- ...Да, става.

***

Успя, без да излага на преден план опасенията си, да каже на Крис да го пресрещнеш с колата си някъде другаде. Нямаше нужда да обяснява защо не е добра идея да го взима през главния вход точно, когато всички от горен курс си тръгваха. А и като цяло Крис изглеждаше донякъде облекчен от предложението му.

Сехун го чакаше облегнат на стената на един от блоковете близо до денонощния магазин, две и половина кръстовища по-надолу от училище след часовете. Докато ровеше в телефона си вдигаше непрестанно поглед към булеварда, за да не го пропусне случайно. Притесненията му бяха безпочвени. Забеляза червеното Субару с огромен стикер - бял лъв в сини пламъци залепен на капака, от далече. Оттласна се от блока, намести раницата си на рамо и застана на ръба на пешеходната пътека, махвайки му с ръка.

Крис отби в страни и докато влизаше Сехун хвърли намръщен поглед на останалите хора, които чакаха да пресекат и сега разглеждаха колата. Вярно, беше скъпа, но честно, той не виждаше какво толкова интересно има в нея.

- Здравей. - поздрави го Сехун, докато си слагаше колана.

Крис му кимна. И като цяло това беше целият им разговор.

Остатъка от пътя прекара, гледайки през прозореца под звуците на радио "Металика", което Крис пусна. Той явно се наслаждаваше на алтернативния рок и рап.

Разбра, че са близо до къщата му, когато натоварените булеварди и високите блокове изчезнаха и навлязоха в предградията. За бога, та за да стигнат до тази част на квартала, трябваше да минат през огромна метална порта, пред която стоеше охрана. Сякаш бяха в Бевърли Хилс.

Крис явно засече шокирания поглед на Сехун, докато желязната врата се отваряше, за да ги пусне, защото се обърна и се усмихна някак извинително, но никой от двамата не продума.

Малко преди да спрат, телефонът на Сехун извибрира.

Бекхьон:

Дискотека. С мен. Утре вечер.

Той се намръщи и записа бързо.

Сехун:

Нали беше болен?

Бекхьон:

Стана чудо, оздравях!

Помисли си да каже, че най-вероятно няма да може, защото ще преподава стереометрия на Златното момче на училището, обаче засега реши да си замълчи. Щеше да види как ще се развият нещата.

Ще си помисля, написа му в отговор.

Щом прибра телефона отново в чантата си видя, че Крис го гледаше с интерес и за миг се почувства като хванат на местопрестъплението и така, сякаш трябваше да даде някакво обяснение.

- Ъм това беше един приятел.... - смотолеви той притеснено, после му идваше да се цапне през лицето, защото, за бога, той не вършеше нищо криминално.

- Ясно. - каза просто Крис и върна погледа си на пътя. - Почти стигнахме.

Малко след това червеното Субару спря пред голяма, триетажна сграда, с два гаража, просторна градина, изрядно подравнени дървета, прясно боядисани стени, без петънце мухъл или влага по тях. Сехун не се съмняваше, че отзад има басейн и джакузи. Навярно и някой тенис корт.

Всичко изглеждаше като извадено от филм и Сехун не спираше да се пита какво прави тук.

Приказката траеше, докато не влязоха през бялата врата със златна табелка, на която бе изписана фамилията. И след това се чуха виковете. Толкова силни, че първия момент изкараха акъла на Сехун и той направи крачка назад обаче Крис беше зад него. Срещайки опората на тялото му, инстинктивно вдигна поглед към лицето му, което бе добило мрачен вид.

- Влез. - каза му тихо, ръката му се намираше на рамото му и Сехун не знаеше защо се чувства толкова неудобно от това.

Гласовете - мъжки и женски - сякаш се надпреварваха кой да крещи по-високо. И общо взето нещата, които изричаха, май бяха забранени за лица под осемнайсет години.

- Мамо, татко! - провикна се Крис от антрето, докато Сехун се събуваше. - Имам гости!

Виковете секнаха моментално, миг след това от стаята в края се подаде главата на жена с размазана спирала и буйна руса коса, която падаше на къдрици около лицето ѝ. Сехун остана загледан в нея няколко мига повече, опитвайки се да намери прилики с Крис. Предполагаше, че имаше такива.

- Здравей миличък. - каза тя с прегракнал и доста престорено сладникав глас, сякаш това щеше да замаже ситуацията. - Не ми каза, че ще водиш гости днес?

- Не съм. - потвърди Крис. - Ще стоим в стаята ми през цялото време. Няма да ви пречим.

Ръката му отново се озова на рамото на Сехун, насочвайки го към стълбите в ляво, преди майка му да е казала нещо повече.

- Съжалявам за това. - каза Крис, веднага след като вратата се затвори зад тях.

- Няма проблем. - отговори му Сехун. - Винаги ли е така? - попита, подет от необичайно любопитство.

Крис вдигна рамене.

- Почти. - Той хвърли раницата си на леглото и кимна на Сехун. - Настанявай се. Само да се преоблека и идвам.

Изчезна в банята, без да е дочакал отговор, оставяйки Сехун сам. Чак сега той осъзна напълно, че се намираше в стаята на Златното момче.

Завъртя се в кръг, оглеждайки любопитно всяко кътче. Плакати на рок банди и известни филми по стените, китара в ъгъла, лаптоп на леглото, настолен компютър на бюрото. На лавките по стените имаше няколко книги и най-вече трофей - футболни и други. Сехун беше чул, че преди да влезе в гимназията, Крис беше играл баскетбол и дори отбора му бе печелил лятната купа.

Явно снимката, на която по малкият Крис се бе усмихнал широко, докато се здрависваше с човек - сигурно тогавашния му треньор и държеше златен медал, бе от онези дни.

Беше толкова странно да е тук. Не тук, в богаташкия квартал, а тук, в стаята му. В личното му пространство. Да, навярно много хора бяха идвали и все пак, той бе от тези, които не общуваха с него и до този сутрин през ум не му бе минавало, че има и най-малката вероятност да се окаже в стаята му. Макар да бе тъпо, се почувства почти ВИП.

Просто не се сдържа. Изкара телефона си и щракна една снимка на стаята, хващайки футболните трофеи и китарата и я прати на Бекхьон със съобщението - Познай къде съм - и дяволска усмивка накрая.

Мигновен отговор.

Бекхьон:

Или в стаята на някой травестит с вкус към футбола и музиката или..

Не си в стаята, на когото си мисля, нали?

Сехун:

Точно там съм

Последваха три съобщения едно след друго. Междувременно от банята долетя звука на вода и не, Сехун абсолютно не си мислеше как сега Крис се къпеше.

Бекхьон:

!!!

Как, кога, защо???

КАКВО??

Сехун едвам сдържа смеха си, изпускайки тих хрипот вместо това.

Сехун:

Не е добра идея да отсъстваш, а?

Бекхьон:

.....

За цяла година няма да ме има един ден и ти да вземеш да се озовеш в стаята на ЗМ.

Ще кажеш ли как стана това?

Сехун:

Очевидно ЗМ има проблеми със стереометрия.

Бекхьон:

Нима?

И ти си рицаря на бял кон, който ще го спаси?

Сехун:

Сарказма ти реже знаеш ли?

Бекхьон:

Знам :D

Сехун:

Смей се

имаме тест по математика в петък

а аз вече съм зает като учител.

:D :D :D

Бекхьон:

.....

Фък

Няколко минути по-късно водата спря и Сехун побърза да изключи телефона и да го прибере. Малко след това Крис излезе от банята. Беше облечен по къси черни боксерки и синя тениска без ръкави, косата му беше влажна.

Прокашля се неловко и отклони поглед, съзнавайки, че го задържа прекалено дълго.

- Е, ще започваме ли?

***

Около час по-късно Сехун се бе убедил, че на Крис най-малкото, което му трябваше, бяха уроци по математика. Каквото и да му обясняваше той вече го знаеше. Не задаваше въпроси, решаваше задачата, без да се запъне и един път, и мамка му, даже я решаваше за половината от времето, което щеше да му отнеме на него.

Те лежаха един до друг на леглото. Макар учебниците да бяха разпилени между тях, от време на време лактите или друга част на телата им, се докосваха и всеки път щом това станеше, Сехун потреперваше.

След като Крис успя да реши задачата с повишена трудност, която Сехун му даде, за да види колко точно не разбира от математика, а той се справи без грешка, затвори учебника и се изправи в седнало положение на леглото.

- Какво? Направих нещо не както трябва ли? - попита изненадано Крис и също се изправи.

Сехун поклати глава. Взе раницата си и сложи учебниците обратно вътре.

- Не, всичко беше идеално.

- Тогава защ-...

- Защото, Крис, не мога да разбера за какво ме извика. - Той дръпна ципа на раницата си, все още не я слагайки на рамо. Ако продължеше да говори рискуваше да остане без превоз до вкъщи, а не искаше и да си помисля колко струва такси от тук. - Ясно е, че не математика е проблема. За бога човече, та ти я разбираш по-добре от мен! Аз би трябвало да искам уроци! - Сехун се усмихна развеселено, за да смекчи тона си. - За това моля те, обясни ми, какво правя тук?

Крис го наблюдава преценяващо няколко секунди, после въздъхна и приседна на ръба на леглото. Сехун направи същото, извръщайки се настрани, че да може да го гледа.

- Истината е, че аз исках... да те видя насаме. А в училище изглежда, че нямаше как да стане, без след това да тръгнат какви ли не глупости.

Малко късно за това, почти му каза Сехун.

- Разбирам. - отвърна просто.

Крис го погледна с надежда.

- Наистина ли?

- Всъщност не... Не разбирам. Защо искаше да ме видиш насаме?

Другият преглътна тежко и да, определено се беше изчервил. Този път си личеше по-ясно от всякога. Не, сърцето на Сехун профилактично си биеше толкова бързо, нямаше абсолютни никаква друга причина за това.

- Наблюдавах те от известно време...

- Забелязах.

Чакай... Колко точно време го беше наблюдавал? Защото явно не беше от часа по история, когато Бекхьон го беше видял и съобщил на Сехун. Беше ли възможно Златното момче да го беше гледало от по-отдавна, а Сехун да не знаеше?

- И? - подкани го той.

- И си помислих, че... има шанс да... - не довърши. Вместо това се приближи бавно към Сехун, следейки внимателно реакцията му, а Сехун не се отмести. Целувката беше кратка и лека, едвам докосна устните му и ако не внимаваше, като нищо да я беше пропуснал.

Когато се отдръпна, не знаеше кой от двамата е по шокиран.

На Сехун му трябваше цяла минута, за да дойде на себе си, през която Крис го гледаше очаквателно.

- Не знаех, че си... Смисъл, не мислех, че ти...

- Харесвам момчета? - Сехун сведе поглед, а Крис се засмя. - Изградил съм си нещо като имидж, а?

- Нещо като? Ти си най-известното момче в училище! Златното мо-...

Крис се намръщи. - Не го казвай, моля те. Мразя този прякор. Няма нищо златно в мен.

- ...Съжалявам.

- Недей.

Всъщност, досега Сехун не се бе замислял как се чувстваше Крис относно цялата слава покрай него. Отстрани изглеждаше лесно за приемане, все пак кой не би отказал да е най известният човек, било то и само в училище? Но имайки предвид, че по-рано бе чул как родителите му се карат подозираше, че има много повече под увенчаната с венци и рози повърхност, която му бяха изградили останалите.

- Ами... Ами Клара?

Клара, по известна като Кралицата. Не бяха редки случаите, в които дори учителите я наричаха така. Най популярната новина миналата година, беше как тя и Крис са станали гаджета.

Крис вдигна рамене. - Наречи го взаимна изгода. Не излизаме наистина, всичко е за пред хората. Така останалите не ме занимават с въпроси защо си нямам гадже, а нея не я преследват всякакви типове, за да ѝ искат номера. Отдавна се разбрахме, че ще е само това. Тя е съгласна.

Сехун опита да се сети за всичките пъти, когато ги беше засичал по коридорите. За всички целувки, прегръдки, увивания на ръцете около врата. Всички нейни пискливи аплодирания, когато той имаше мач, всички цветя и подаръци, които ѝ бе носил. Всичко беше фалшиво? Защо му беше трудно да го повярва.

- И защо аз? Не, че нещо, но съм сигурен, че има много хомосексуални момчета в училище, които с радост биха искали да ти станат тайни любовници.

Крис не го беше казал точно така, но не е и като да го беше отрекъл. Казвайки всичко това за Клара, потвърждаваше, че си беше изградил имидж и нямаше как от ден за ден да се появи с момче, с което не бе обелил и дума до днес. И да признае, че е гей.

На Сехун не му харесваше идеята да се крие. Никога не беше изваждал на дневен план сексуалната си ориентация, но и досега не му се беше случвала някой в училище да го беше харесвал или той да бе харесвал някого. Но не беше и тайна. Бекхьон знаеше за това, няколко други човека също знаеха, а ако си хванеше гадже, никога не бе имал намерение да го крие.

Разбира се, случаят беше различен, ако гаджето ти беше Златното момче с червено Субару.

Сехун поклати глава по-скоро на себе си отколкото на него, докато се изправяше.

- Съжалявам Крис, но не мога да направя това, което искаш от мен. Трябва да си намериш някой друг.

Хвана раницата, вече чудейки се как да плати таксито до вкъщи. Една ръка се уви около лакътя му и го спря. Крис се изправи забързано, заставайки между него и входната врата.

- Чакай, моля те! Нямах предвид това!

Бе толкова близо, че можеше да усети топлия му дъх.

- А какво имаше предвид? - попита го той. После въздъхна примирено. - Няма да се крия, Крис, не дори и заради теб.

Макар, че честно, съвсем малко убеждения му трябваха, за да склони. Искаше му се отново да го целуне, о, как само искаше.

- Знам. - Той постави ръка на рамото му, стискайки леко. - Знам и не искам това от теб. Просто... Може ли да... Не знам... Да опитаме за известно време? Да видим какво ще се получи. - Пое си дълбоко въздух и добави. - Наистина те харесвам, Сехун. Моля те.

Нещо май гръмна. Или просто ушите му забучаха.

Наистина те харесвам.

Нямаше как да възпре стона, който напусна устните му.

- И аз те харесвам. - отвърна му Сехун, преди да може да се спре. Крис се усмихна, очите му блестяха. Погледът му се сключи върху устните му.

- Мога ли да те целуна?

- Целуни ме. - изшептя той, почти като молба.

Преди да се усти, топлите устни отново бяха върху неговите. Ръката, която го държеше за рамото се премести на тила му. Сехун изпусна раницата, която държеше пред себе си, като преграда и я прескочи, притискайки се по-близо до тялото му.

В някое кътче на съзнанието му отекна мисълта, че току-що се бе съгласил да е гадже на Златното момче.

***

Във вторник усмивката не слезе от лицето му, постоянно сещайки се за случилото се вчера.

Крис го беше докарал до тях, като в колата се бяха натискали още. По някое време успяха да спрат, за да си разменят номерата и късно вечерта телефонът на Сехун иззвъня. Имаше ново съобщение от Крис, който му пожелаваше лека нощ и в което той остана дълго загледан докато заспиваше.

Днес Бекхьон също не беше на училище, което беше добре, защото щеше да му задава въпроси, а Сехун не знаеше как да отговори и на половината.

Първите няколко часа с Крис бяха в различни кабинети и това време Сехун прекара както винаги - гледайки през прозореца.

По математика обаче, пак бяха заедно и часа мина, тайно хвърляйки погледи към дъното на стаята. Щом Крис го засечеше му се усмихваше топло в отговор.

След четвъртия път Крис му писа.

Докато поглеждаше към съобщението, Сехун се увери, че учителят още пише на дъската.

Крис:

Прекрасен си.

Отдолу имаше три емотиконки със сърчица.

Сехун стисна устни, за да не се усмихне широко. Усещаше как целият почервенява и аха да отвори прозореца, че да се охлади.

Изпрати му три емотиконки сърчица в отговор.

Сехун:

Какви часове имаш днес?

Крис:

Същите като теб.

После три часа тренировки.

Сехун се намръщи. Беше очаквал и днес както вчера Крис да го вземе с колата и да отидат някъде.

Явно в другия край на стаята той бе доловил разочарованието му.

Крис:

Сърдиш ли се?

Прочитайки това Сехун потърси с поглед Крис, който вече го гледаше виновно.

Сехун:

Не, разбира се.

Ще се видим ли вечерта тогава?

Отговорът се забави малко.

След като дойде пишеше само - Съжалявам, имам уговорка. - И тъжна емотиконка накрая.

Сехун усети как започва да се изнервя. Много време бяха издържали всичките му уверения и убеждения.

Навярно срещата му беше с Кралица Клара.

Пое си дъх и реши да не дава прекалено воля на емоциите си. Може и да грешеше. Не трябваше да го обвинява прибързано.

Сехун:

Няма проблем.

След кратко мислене написа:

И без друго тази вечер имам работа.

След като получи отговора една самодоволна усмивка за малко да изгрее на устните на Сехун. Определено знаеше как да дразни хората.

Крис:

Каква работа?

Да продължи ли дразненето? Да, щеше да го продължи.

Сехун:

Среща :D

Крис:

С кого?

Сехун:

Ревнуваш ли?

Крис:

Не, разбира се.

От къде ти хрумна.

Може би малко...

Съвсем малко :D

Сехун:

С Бекхьон.

Спокойно, между нас няма нищо.

Крис:

Знам.

Сехун:

От къде?

Крис:

Наблюдавам те от доста време не помниш ли?

Сехун:

А, да...

От колко време каза, че ме наблюдаваш?

Крис:

Не съм казвал ;D

Сехун му прати една усмивка и излезе от техния чат, влизайки на този с Бекхьон.

Сехун:

Дискотека. Тази вечер. В колко?

Приятелят му имаше навика да не пуска телефона от ръката си, затова никога не се учудваше, когато му отговаряше след не повече от три секунди.

Бекхьон:

Мислех, че днес си на любовна среща?

Сехун:

....

Промяна в плановете...

Не питай...

Спешно ми трябва дузина алкохолни напитки и лоша музика.

В колко часа и къде е дискотеката, за която спомена.

Бекхьон му написа часа и мястото и му зададе редица въпроси, всичките, които Сехун отклони, а после изключи и остави телефона си настрани.

Останалата част от часа прекара в драскане из тетрадката и отговаряне на въпроси на учителя. Когато дойде обяд и останалите тръгнаха към столовата той реши да я пропусне, представяйки си как пак Крис и компания ще са там и как Клара ще се е облегнала на него.

Трябваше да говори с него по този въпрос, защото наистина не му харесваше как се развиват нещата досега.

Първоначалният ентусиазъм си беше отишъл и някак чара в това да излизаш със знаменитост нямаше как да се усети в пълната си сила, имайки предвид, че Сехун бе нещо като тайна.

Когато Бекхьон го нямаше на училище, междучасията по принцип Сехун прекарваше или в библиотеката, или в шляене по коридорите. За нещастие днес библиотеката беше затворена, а не му се разхождаше по коридорите, защото имаше реална вероятност да срещне някого от жандармерията на краля и кралицата.

Не му се налагаше да се притеснява дълго за това. Малко по-късно, когато се бе настанил на стълбите на задния вход на училището и преглеждаше урока си по история, Кьонг Су се появи заедно с още двама приятели. И двамата не бяха оставили добро впечатление у Сехун. Винаги гледаше да страни от конфликти и проблеми, обаче Кьонг Су и компания бяха от хората, които обичаха само да те въвличат в конфликти и през годините Сехун бе имал вземане даване с тях.

Кьонг Су седна от дясната му страна, едно от другите две момчета, който Сехун бегло познаваше, от лявата, а третичт остана прав, застанал пред него с кръстосани ръце.

Сехун прибра учебника в чантата си и изгледа и тримата внимателно.

- Ще ме биете ли?

Кьонг Су се засмя.

- Ние не бием хората, Сехун.

Сехун завъртя очи.

- Да бе, а Джонг Ин се разхождаше три месеца със счупена ръка, защото наистина беше паднал от стълбите.

Ким Джонг Ин, една година по малък от него, миналата есен бе посмял да нарече Кьонг Су шибан задник, когато той го бе спрял в средата на коридора и особено красноречиво му бе казал, че трябва да му напише домашното по алгебра. Джонг Ин го бе попитал какво ще стане ако не го направи, а след това Кьонг Су бе споменал някой неща за майка му и любовницата на баща му. И да, цялата сцена беше записана от сто и осемдесет различни ъгъла с телефони.

На следващия ден Джонг Ин не се появи на училище, а когато дойде, седмица по-късно, едната му ръка бе гипсирана, а с другата едвам можеше да задържи нещо. И до ден днешен ходеше на физиотерапии.

- Какво искаш от мен, Кьонг Су? Казвай направо.

- Чух, че се навърташ около У Фан.

Крис У Фан. Златното момче, което го беше целунало. И май сега се водеха нещо като гаджета.

Сехун преглътна буцата, която бе заседнала на гърлото му и си придаде незаинтересован вид.

- Говорихме веднъж в коридора.

Или поне се надяваше само там да ги бяха видели. Нямаше как да обясни защо Крис го бе причакал в съблекалнята, или защо го бе взел с червеното си Субару три кръстовища по-надолу от училище.

Кьонг Су изпъна левия си крак напред, простирайки го чак до третото стъпало, а лявата му ръка се намери зад кръста на Сехун.

- И за какво си говорихте?

Сехун не се хвана на заплахата му, погледна го право в очите и се надяваше да бе улучил онзи заплашителен поглед, който често виждаше по филмите.

- Искаше да му помогна с математиката.

Всъщност това си беше истината. Първоначалната истина де.

С Крис така и не бяха имали шанса да говорят много за това как щяха да представят нещата между тях в училище, но и Сехун не бе очаквал ден след като го бе целунал, вече да изпада в такива ситуации. Най-малкото - не искаше да подхранва плъзналите из училището слухове, а и Кьонг Су участваше в отбора по футбол, на който Крис беше капитан.

- Съжалявам, че не мога да ти помогна повече, Кьонг Су. - Сехун натърти на името му и понечи да стане.

Кьонг Су го последва, а Чен, човека застанал пред него, така и не се отмести. Както и предполагаше нямаше да е толкова лесно.

Той въздъхна и погледна пак към Кьонг Су, повдигайки въпросително вежди.

- Какво?

- Не ми се прави на идиот, О. Стой далеч от Крис.

Сехун се засмя доста престорено. Ако не го беше направил щеше да се облещи на среща му.

- Какво те засяга теб дали ще се виждам с Крис или не? Той е достатъчно голям, за да ми каже сам, ако иска да стоя далеч от него. Направи ми услуга и ти стой далеч от мен!

Този път Сехун не се спря, изблъска Чен настрани и заслиза по стълбите, молейки се Кьонг Су да спре дотук. Искаше да се махне, за да може да пише на Крис и да го пита дали знае нещо по въпроса. И поне да го предупреди да внимава за Кьонг Су.

На последното стъпало ръката на Кьонг Су се уви около рамото му и го спря, грубо дърпайки го назад. Сехун изсъска от болка.

- Виж какво О, май не ме разбра. - каза той със заплашителен тон. - Стой далеч от Крис.

Изрече всяка дума бавно, подчертавайки я. Сехун погледна към ръката, която го стискаше и се дръпна, отскубвайки се от нея. После насочи гневния си поглед към Кьонг Су.

- Или какво?

Знаеше какво ще стане още преди да го бе казал. Като в ехо повтори думите на Джонг Ин от миналата година и както тогава, така и сега, реакцията не беше различна. Кьонг Су замахна с ръка, приземявайки се точно върху скулата на Сехун, който изсъска от болка и за да не загуби равновесие, трябваше да отстъпи назад. Чантата му падна от рамо, в прахта. Забеляза с периферното си зрение как другите двама го наобикалят. Удареното място още не болеше, но Сехун идеално знаеше, че щеше да има синина след това. Иди обяснявай къде я беше получил.

Сехун понечи да го удари в отговор. За съжаление борбата му се отдаваше много по-малко от математиката. Кьонг Су се наведе, избягвайки юмрука му и с все сила му скочи, събаряйки го на земята.

Движението изкара въздуха от дробовете на Сехун и той закашля панически, опитвайки да се поеме дъх.

Погледът му беше замаян, но и така видя как дясната ръка на Кьонг Су се вдига и ей сега щеше да го удари. После приятелите му щяха да хванат ръцете му и той нямаше да може да се защити по никакъв начин. Останалите още обядваха, по това време охраната беше отпред, нямаше кой да го спаси.

Сехун мислено се подготви за предстоящата болка.

Някъде близо до тях се чу вик, в момента, в който Кьонг Су щеше да замахне и ръката му замръзна във въздуха. Тримата погледнаха към посоката, от където дойде той. Сехун не можа, все още превивайки се на земята.

- Ей! - извика заплашително строг глас, отнякъде познат на Сехун, но той не успя да го свърже с определено лице, докато не се надигна лакти и не завъртя глава назад.

Лухан идваше с бърза крачка към тях, ръцете му бяха свити в юмруци.

Кьонг Су се изправи от Сехун, освобождавайки го и той най-после можеше да започне да диша нормално.

- Стой настрана, Лухан! - каза Кьонг Су кръстосвайки ръце пред себе си. - Това не те зас-...

Лухан не спря да върви и в момента, в който беше достатъчно близо, замахна с ръка, юмрукът му се разби в лицето на Кьонг Су и момчето залитна. Останалите двама гледаха като препарирани, без да мърдат.

Лухан не им отдаде никакво внимание, вместо това посягайки отново към Кьонг Су. Хвана тениската му и го доближи до себе си. Изплашеното лице на Кьонг Су бе най задоволителната гледка, която Сехун бе виждал от известно време насам.

- Махай се. - процеди му през зъби Лухан.

Кьонг Су кимна, мърморейки нещо и след като Лухан го пусна, хвърли последен поглед на Сехун и кимна на останалите да идват.

Чак, когато се отдалечиха, Сехун си позволи да се отпусне. Погледна към Лухан, който му подаваше ръка.

- Благодаря. - смотолеви той, чувствайки се неудобно. - Нямаше нужда да го правиш.

Лухан не каза нищо. Вдигна раницата от земята и му я подаде.

Сехун я взе, отново мърморейки някаква благодарност.

- Защо те нападнаха?

Сехун вдигна рамене. - Представа си нямам.

Изтупа праха от себе си и сложи раницата обратно на рамо. После изохка и инстинктивно докосна удареното място. Очите му се разшириха, напипвайки подутината.

- Не изглежда чак толкова страшно. - увери го Лухан. - Сложи му лед и трябва да спадне. Но ще ти остане синина за няколко седмици.

Сехун въздъхна. - Не съм се и съмнявал.

Покрай цялата история с Крис, напълно бе забравил как миналия петък в столовата Лухан го бе наблюдавал и как погледите им се бяха засекли. Не подхвана темата, чувствайки се емоционално изтощен за такива разговори.

Досега не бе виждал Лухан толкова отблизо. Също като с Крис така и той бе един вид знаменитост в училището, просто от различен характер. Никой не смееше да се доближава до него, никой не смееше да му противоречи. Не беше като с Кьонг Су, хората наистина се страхуваха от Лухан. Като цяло Сехун не помнеше дали някога го бе виждал да дружи с някого.

Днес косата му беше искрящо червена с един по-тъмен кичур отстрани. Такава беше от около седмица. Преди това май беше лилаво синя. Дясната му ръка беше изрисувана с татуировка на дракон, чиято глава започваше чак от китката, опашката се увиваше и изчезваше някъде под тениската. Навярно свършваше на гърба. Имаше два пиърсинга над дясната вежда и един в носа. Под очите имаше тъмни кръгове, а черната очна линия, която носеше, подсилваше ефекта им и издължаваше очите му. Дрехите му бяха тъмни, накъсани дънки и износена тениска с горница отгоре. Пълна противоположност на спретнатия Крис.

- Аз... Наистина ти благодаря за това. Ще ти върна услугата.

Лухан пъхна ръцете си в джобовете на дънките. Гледаше го.

- Не го направих, защото искам да си ми длъжник.

- Защо го направи тогава?

Не му отговори.

Чу се приглушеният звън на звънеца.

- Трябва да тръгвам. - каза му Сехун.

Лухан кимна.

Докато отиваше обратно към сградата на училището, Сехун имаше натрапчивото усещане, че Лухан го следи.

***

- Какво ти се е случило? - бе първият въпрос, който му зададе Бекхьон, когато дойде да го вземе вечерта за дискотеката.

- Кьонг Су и добермани ми се случи. - каза му Сехун щом влезе в старото Кабрио.

Бекхьон получи тази кола преди няколко месеца, когато стана пълнолетен и си изкара книжка. Досега Сехун го бе виждал да я кара едва шепа пъти.
Петнайсет годишното Кабрио не беше чисто ново червено Субару, с което няма да имаш против да се хвалиш. Боята по капака беше олющена, джантите скърцаха и всеки път, когато тръгваше, от тръбата излизаш достатъчно пушек, че да обгази до припадък трима души.

Докато пътуваха Сехун му разказа какво се бе случило последните два дни. От срещата в съблекалнята и посещението на богаташкия квартал, през целувката, нещата, които му каза Крис, случката с Кьонг Су и внезапната и неочаквана помощ от Лухан.

- И защо мислиш на Кьонг Су му пука за теб и Крис? Смисъл да, разбирам го. Златното момче да е гей това си е новина... Но Кьонг Су не знае затова, нали?

Сехун поклати глава. В ръка стискаше телефона си и непрекъснато проверяваше дали няма ново съобщение.

- Мисля, че не. Няма от къде да знае.

- Не го приемай навътре. - успокои го Бекхьон. - Кьонг Су е задник от както го помня. Обича да се бърка в чуждите работи. Навярно не му е харесало, че Крис пръв те е заговорил, при положение, че на него му трябваха две години и хиляди подмазвания, плюс да се запише в отбора по футбол, преди да успее да влезе в неговия кръг.

- Може и да си прав. - съгласи се Сехун. Но нещо го съмняваше това да е причината.

Отвори чат прозореца му с Крис и препрочете последните съобщения.

Малко след като Лухан го бе спасил, Сехун бе получил съобщение от Крис с много удивителни и граматически грешки. Личеше си, че е писано бързо. В него казваше, че е разбрал за Кьонг Су, питаше го дали е добре и дали има нужда от нещо. След като Сехун го увери, че всичко е наред, съвсем бегло вмъквайки факта кой му бе помогнал, го бе попитал дали знае защо Кьонг Су го бе направил. Крис по различен начин повтори спекулациите на Бекхьон и Сехун се съгласи, само защото нямаше сили да спори с него по темата. Разбраха се, че засега ще видят как ще се развият нещата и ако се наложеше Крис щеше да се намеси.

Последното съобщение бе емотиконка на усмихнато човече от негова страна, последвано от сърчице. Сехун така и не му бе отговорил.

След побоя бе изчакал да минат още два от учебните часове, за да не изглежда твърде подозрително. После бе минал през медицинската сестра, за да си вземе бележка и си бе тръгнал.

Остатъка от деня прекара или в леглото, или пред огледалото. Лухан беше прав, ледът помогна подутината да спадне, но след нея се образува голяма синина, която дори откраднатия от майка му фон дьо тен не успя да скрие. Утре в училище щеше да тръгне нова серия слухове за това.

- Какво смяташ да правиш с Крис? - попита Бекхьон по някое време.

- Какво искаш да кажеш?

Приятелят му завъртя очи.

- Стига, Сехун. Кажи, че не смяташ да му играеш по свирката и да бъдеш тайния му любовник, който той може да оправя, докато официално ходи с мис Съвършенството-ми-е-вродена-дарба.

- Първо, той не ме оправя. Едва се целунахме няколко пъти! - слава богу Бекхьон гледаше в пътя и не видя зачервените му бузи. - И второ не е казвал нищо за таен любовник. Всъщност, не е казвал дори, че сме гаджета.

- А какво каза?

Че ме харесва.

И май и аз му казах, че го харесвам.

- Ти си ужасен приятел. - отвърна му Сехун нацупено. - Никога не ми помагаш!

Бекхьон се засмя. - За това са приятелите.

***

Сехун можеше да преброи на пръстите на едната си ръка пътите, в които бе ходил на дискотека. Или на някакъв вид клуб.

Никога не отиваше по собствено желание и никога не оставаше до късно.

Спомените му от последната дискотека, на която бе бил, не бяха по различни от тази. Силна музика, много хора и много светлини.

Още с влизането усети марихуаната и миризмата на алкохол. Диджеят беше качен на голямата сцена, а пред нея хората танцуваха и викаха оживено.

- Много е добър, нали? - провикна се Бекхьон в ухото му. Сехун завъртя очи.

- Сериозно ли карахме десет километра, заради това? Дано поне алкохолът да си струва!

На паркинга бяха платили на момче със съмнително замъглен поглед да наглежда колата, но Сехун се чудеше кой ли наглеждаше него. Щеше да е върха, ако след това нямаше с какво да се приберат.

Не минаха и пет минутки откакто влязоха и Сехун дори не бе успял да си поръча и чаша уиски, когато Бекхьон го побутна по рамото.

- Ей, това там не е ли гаджето ти?

Моментално погледна към мястото, което другият сочеше. Крис седеше на високите столове до бара, но не беше сам. Дори от цялото разстояние, което ги делеше и хората, които спираха видимостта, Сехун знаеше че той е прегърнал през кръста някого. Изглеждаше така, сякаш се смее.

Помисли си да отиде при него или да повика името му. После човека, който той бе прегърнал се обърна и не, не беше Клара, както си бе помислил Сехун. Искрящо червената коса го издаде.

Той стоя като препариран насред върволицата и наблюдаваше как Крис целува Лухан по устата.