Затворих очи и вдишах дълбоко въздух. Шумотевицата от фенове до мен ми пречеше да съсредоточа здравия си разум върху това как да оправя полужението, а само оплиташе кълбото от мисли в главата ми още повече.
Доста фенки от горните редове се бяха натрупали около нас, когато Джънгкук дойде при ВИП зоната и затова охраната се наложи да ни отбранява.

Отворих очи. Вдишах дълбоко въздух. Задушавах се. Исках всичко да свърши. Гледах Квинт, който беше опулил очи, гледайки втрещено в мен и момчето зад мен.

Бавно се изправих и се обърнах към Джънгкук. Очите му бяха пълни с паника... придружена с мъка, болка, скръб и...изгубено доверие.

-Защо?-изскимтя едва доловимо.
-Куки, нека да поговорим!-хванах го нежно за ръката, повеждайки го зад кулисите.
-Биа!-гласа на Квинт се чу зад мен.

Обърнах се бавно.Не исках да се разправям и с него. Как по шибаните дяволи се забърках в тази ситуация?!

-Да?-опитах да придобия самоувереност.
-Защо правиш това?-очите му бяха замъглени от болка.
-Кое?-пуснах ръката на Кук.
-Да ме нараняваш.

В този миг нещо се пречупи в мен. Знаех, че още го боли, че не може да ме прежали, но когато го погледна...затворен прозорец се отвори в мен, можех да почувствам болката, барикадирала очите му.

Обърнах се към Куки и му прошепнах, приближавайки се до него:

-Зайче, моля те да ни оставиш за малко!

Той ме погледна невярващо и някак...завоевателно. Разбирах го, притесняваше се за момичето си. А и е от мъжете, които не си дават своето и си пазят територията. Вече съм негова територия...А допреди два месеца и повече бях на Квинт.

-Моля те, любов!-приближих се до Кук, искайки да го накарам да ми се довери и да ме остави сама с Квинт.

Гледа ме няколко секунди, след което изпуфтя и тръгна зад кулисите, защото следващото изпълнение предстоеше.

Седнах обратно на мястото си без да мисля, затова че Квинт все още е пред мен и ме гледа тъжно.

Светлините отново изпълниха залата и музиката започна да пълзи по гърба ми. Квинт седна до мен и се загледа към сцената.

-Липсваше ми-каза Квинт. Едва го чух от силната музика от тонколоните.

Обърнах се бавно към него с възможно най-безизразно изражение.

-Аз...обичам Кук, Квинт-гърлото ми беше сухо. Хиляди емоции го дращеха като котешки нокти и не искаха да ме освободят от тях.-Той също ме обича. Ние се обичаме Квинт!-въздъхнах.-Сега съм с него и го обичам!

Болеше. И за мен и за него. Собствените ми думи дълбаеха дупка в мен, а аз се страхувах,че ако това спре, Квинт ще се опита да я запълни. Страхувах се от чувствата си...от неговите чувства. Сега повече от всичко се надявах да ме е превъзмогнал, да е продължил напред, да ме е заличил, да ме е заменил...както направих аз.

Плахо се обърнах и го погледнах. Очите му се разкъсваха от болка. Устните му бяха притворени, навярно е искал да каже нещо, но се виждаше как тежка буца бе заседнала в гърлото му. Тежката болка, залепена на лицето му, щеше да ме смаже.

Страхувах се от болката, която изпитвах,заради страданието му, но събрах сили и отворих пресъхналата си от мъка уста и запечатах отново болезнените думи върху реалността.

-Мисля, че трябва да ме забравиш Квинт-гласът ми бе пресипнал. Не знам дали чуваше всичко от силната музика.-Ще е най-добре за всички ни!
-Знаеш ли как се озова тук?-той игнорира думите ми.
-Не-загледах се в пода.
-Какво си пожела на онзи кладенец?
-Ъ, моля?-погледнах го рязко.-Не помня?
-Какво си пожела?Какво поиска от съдбата?

Очите му ме гледаха настоятелно. Под цветните процектори лицето му изглеждаше така перфектно. Гладко, чисто, изрядно...съвършено.

-Хайде момчета!-мениджърът на групата на Квинт дойде при нас.-Ваш ред е!

Четиримата станаха, а аз заедно с тях. Пътят до кулисите беше поне пет минути, докато минавахме през тълпата. Музиката заглъхна и зветлините бавно изгубиха своя цвят.

BTS дойдоха при нас и направиха път на 5SOS, но преди да са стъпили сцената Кук ме хвана неочаквано за бедрата, изкарвайки от мен един изплашен писък, след което ме притисна в себе си и слепи жадно устните ни. Узикът му нарисува нежна дъга по челюстта ми, а аз бях толкова неподготвена, че можех само да стоя на едно място и да го оставя да прави с мен каквото си иска.

Хвърлих един паглед зад нас и видях Квинт, впил очи в нас. Не знам дали ми се привидя или една сълза се търкулна по бузата му, но преди да асимилирам видяното, той се обърна и поведе останалите към сцената.

-Липсваше ми, коте!-Кук притисна меките си устни към ухото ми.-Повече не прави така, чу ли?

Гласът му беше едва ли не изплашен. Нотката на облекчение доминираше в него, но страха в тъмните му очи още беше там.

-Куки!-изхленчих и зарових лице в шията му.
-Да любов?-сложи ръка на гърба ми.
-Нищо. Просто много те обичам!

Очите му се усмихнаха. Малка семпла усмивка се плъзна по устните му. Знаех, че тези думи топлеха сърцето му.

А беше и вярно. Обичах го. Аз и Квинт бяхме минало!Повтарях си това докато не изгубих представа за времето...върху гърдите на моето малко зайче.

А/Б

Извинявам се, ако имам правописни, пунктуационни или граматически грешки(нз за кой път пиша това, но постоянно ги правя).

Не знам кога ще има нова глава, но много ще се радвам да изразите мнение по главата в коментарите!!!

Много благодаря на тези, които следят книгата ми♥♥