Стоях до прозореца и се вглеждах в красивата гледката. Капака на черното небе се бе спуснал над града. Лампите от всички улици и блокове светеха. Градът приличаше на коледна елха. Хората бързаха да се приберят по домовете си.

Вратата се отвори. Обърнах се бавно и погледа ми скаканира тъмна висока фигура приближаваща се към мен.

-Защо стоиш на тъмно?-Джънгкук светна лампата.
-А ти, защо закъсня с...ъм, 3 часа?-изгледах го гневно.
-Съжалявам коте-седна до мен на дивана.-Концертът е бил по-късно и забравих да ти кажа. Ядосана ли си ми?-нацупи устни.
-Да съм ти ядосана?Бясна съм ти!-преиграх нарочно.

Джънгкук наведе глава тъжно, а устната му започна да трепери. Това момче не разбира от сарказъм. Добавих:

-Но те обичам прекалено много, за да ти се сърдя.

Прегърнах го и го целунах по бузата.

-Много те обичам!-каза ми и се усмихна сладко.

Прегърнах го още по-силно, след това Куки ме обърна към себе си и ме придърпа в скута си. Започна да целува устните ми жадно, хапейки ги от време на време. След това отклони курса си към врата ми засмуквайки кожата ми, след това минаваше с топлия си език по мястото. Цялата треперех от удоволствие. Настръхвах при всяко негово докосвате. Всеки път, когато ръцете му минаваха по моите, нова врата в мен се отваряше. Кук беше невероятно нежен и в същото време толкова страсттен. Караше всеки мускул в тялота ми да се напряга всеки път щом докоснеше частица от кожата ми. Малки безбройни пеперуди се събираха ниско в стомаха ми, свивайки мускулите ми до болка. Болка на удоволствие. Удоволсвие, което ме караше да откачам за този мъж. Мъж, който промени същността ми.

Всъщност аз бях същатата Бианка. Просто преоткрих себе си отново. Отново изпитвах чувства. Отново усещах пеперудите в стомаха си. Отново ми харесваше, когато правя любов. Аз бях същата, но едновременно бях и друга. Но Бианка Калинс е една и никой не може да я промени. Съдбата може да дърпа конците на живота ми, но аз ще казвам репликите. Конците са дълеч, думите близки, чувствата-те са в мен. Никой не може да ми ги отнеме.

Кук се изправи, а аз му помогнах да събуе дънките си. Смъкнах боксерките му до коленете и обхванах члена му с ръка. Погледнах нагоре към Джънгкук и му се усмихнах с "онази" усмивка, която го караше да става все по-твърд. Той прехапа устна.

-Ако продължиш да правиш това ще свърша преди устните ти да са ме докоснали!-стисна устни.

Засмях се и поех дължината му в устата си. Задвижих главата си напред-назад, включвайки езика си към композицията. Композирах удоволствието. Нотите на стоновети му ме караха да се чувствам идеално. Мисълта, че аз съм причината за силните му викове ме правеше удовлетворена по всякакъв начин. Забързах движенията на езика си около дължината му, спирайки да местя главата си. Но това не пречеше, Джънгкук изглеждаше така сякаш всеки момент ще експлодира от удоволствие.

След няма и две минути от мисълта ми, бялата течност се разля в устата ми. Преглътнах тежко, карайки Кук да прехапе силно устната си. Вдигна дънките си и ме изправи. Притисна ме в стената и ме целуна.

-Обичам те!-прошепна срещу устните ми, гледайки ме в очите.-Обещавам, че никога няма да позволя да си далеч от мен. Ти ще бъдеш моя завинаги. И аз ще бъда твой. Ти си моя и аз съм твой, Бианка. Аз и ти. Завинаги.

Усмихнах се и погалих бузата му.

-Завинаги!-повторих като папагал.

Папагал с много чувства. Папагал с разтуптяно сърце. Папагал, който знаеше, че този мъж бе нейният живот. Животът и бе безмислен без него. Тя беше обречена. Обречена да бъде с него. Защото съдбата така пожела. Съдбата беше върховният съд.

"Тя" беше "аз". И заедно бяхме ние. Моите две полувинки. Те се изяждаха отвътре, но и двете знаеха, че онзи, който щеше да остане с мен бе Кук. С мен...за последно.

-Да тръгваме, че да не изтървем концерта-каза Джънгкук.

Тръгнахме и той ме заведе в някоя голяма зала. Концертът тъкмо започваше.

-НИЕ СМЕ 5SOS!-извика един от сцената.

Всички светлини от залата изгаснаха, останаха само тези на прожекторите. Четири момчета се бяха наредили и започнаха да свирят. Едно момче стоеше в средата на сцената, обърнато с гръб към публиката. Гласът му беше невероятен. От това, което можех да видя, той беше висок и рус.

-Страхотни са нали?-прегърна ме Кук, отърквайки носа си в бузата ми.

Засмях се на жеста му и го прегърнах. Изглеждаше толкова сладък. Хвърлих му се и преплетох устните ни. Езиците ни се сляха. Музиката кънтеше в ушите ми. Когато се отделих от Куки видях, че русият изпълнител се беше обърнал, но не можех да видя лицето му. Той отиде към другата старана на сцената и нямаше шанс да го видя, особено от това разстояние. Бяхме към първите редове на публиката, но разтоянието си го имаше.

Куки ме прегърна през рамо и аз се сгуших в него. В този момент русият се обърна и съзрях лицето му.

Съзнанието ми прескочи реалността и се загледах в сцената. Ушите ми заглъхнаха. Не чувах музиката. Момчетата пееха оживено. Аз стоях и гледах втренчена. Обърнах се към Куки, за да се уверя, че товя е просто шибан сън, но той се усмихваше широко към сцената и се клатеше в ритъма на песента.Отново погледнах към русокосия.

Затаих дъх.

А/Б

Добре. За всички четящи тази книга е ясно кой е русото лапе.

Сигурно ме мразите, че имае само толкова за Квинт и не го споменах особено.

А сцената с Кук и Биа по-рано, дойде ми музата да пиша перверзни неща, но написах само за свърка, защото иначе щеше да стане много дълго.

Извинявам се, ако при редактирането съм пропуснала някои греши.

Лек ден!