Денят беше спокоен. Слънчев, приятен. Уханието на прясно изпечени изделия от сладкарницата до нас, се носеше по въздуха, смесвайки се с полъха от парфюмерийния магазин, напомнящ на току що набрани китки полски цветя. Трябваше да си взема от този парфюм някой ден.

Натъкнахме се на група момичета,тинейджърки и Джънгкук сведе глава, за да се прикрие. Явно не осъзнанаше, че щом очите му бяха залепени за тротуара това не го правеше невидим.

-Къде е този фризьорски салон?-попитах го.
-Сега ще видиш.
-Не можеше ли стилистите да ти оправят прическата?-стиснах ръката му, отърквайки рамо в неговото.
-Стилистите се грижат за облеклото, а и така мога да прекарам повече време с теб!-забави крачка, за да ме целуне по бузата.

Повървяхме още малко и стигнахме въпросния салон. Влязохме вътре и усетих как въздуха от климатика обгръща тялото ми. Вън бе толкова горещо!

Помещението беше по-тясно от другите салони, които съм посещавала, но бе уютно и прохладно. Дървеният под бе излъскан, а клиентите седяха на кожени, въртящи се столове пред огледалата. Чакащите се бяха настанили на кадифен диван, но не бяха повече от двама. Изглежда няма много лутащи се за нова прическа в обедния час.

Жена на средна възраст с опадала коса се приближи до нас и ни се усмихна.

Джънгкук се поклони любено за поздрав, а жената килна главата си на пред, отвръщайки. Откакто дойдох в Корея забелязах колко любезно се поздравяват тук. А пък в Сиатъл само се усмихвахме криво и кимвахме с глава.

Възрастната дама покани Джънгук да седне, което ме наведе на мисълта, че е идвал често в този салон. Чернокоското си свали шапката и маската и в отражението на огледалото пред него видях как едното момиче ахва, навярно познало Джънгкук като момчето от BTS и започна развълнивано шепнешком да обяснява на другата за момчето.

-Е, какво ще те правим сега?-попита на корейски жената.
-Тъмнокафяво от онзи нюанс, който ти показах.-отвърна Кук.

Отворих уста.

-Ще се боядисваш?
-Мхм-усмихна ми се в огледалото.
-Не ми каза.
-Не ме попита-сряза ме с усмивка веднага.

Не казах нищо след това. Седнах на диванчето при кикотещите се момичета, докато леличката подправяше цвета на косата на Куки.

Както си гледах разконцентрирано в пода, чух скърцане от врата. Инстинктивно се обърнах към вратата, от която влизаха и излизаха клиентите, но там нямаше никой.

-Кашоните са подредени.

Този глас ми беше познат. Не беше на корейски, беше си чист английски. Обърнах се и видях червенокосото момиче, което видях по-рано на идване. Момичето не обърна внимание към седящите на дивана, в това число и мен, а се отправи към леличката, която сипваше боята по кичурите на Джънгкук.

-Добре, подготви душа за боядисаните.

Този път жената говореше на английски.

Зеленоокото момиче се обърна към мен, сигурно въпросния дущ е към мен и спря на място. Лицето и се стегна, а очите и се озлубиха. Наистина това момиче не беше в ред?Не мисля, че е нормално да ставаш като камък щом зърнеш новодошлите клиенти. Всъщност изобщо не очаквах това странно момиче да работи в фриьорски салон, но като се замисля не съм мислела какво може да работи.

Заобиколи ме и отиде някъде зад мен. После се върна и застана до главната фризьорка.

Джънгкук беше боядисан и сега трябваше да изчака полувин час с боята на главата си, а после щяха да изплакнат косата му. Едно от момичетата стана и седна на кожения въртящ се стол. Беше само за подстрижка и я подстигаха безумнно бързо, след което другото момиче си тръгна с нея.

С Джънгкук седяхме заедно на дивана, а той бе хванал ръката ми. Прокара палец по опакото на ръката и ми се усмихна, след което се наведе и сля устните ни. Неговите бяха толкова меки и нежни, долкова неподправени и съвършенни.

-Кога ще съм свободна, Джийо?-чу се гласът на Ли Ю.

Изглежда възрастната госпожа се казваше Джийо. С Куки се обърнахме към тях двете.

-Толкова ли бързаш да напуснаш?-изсумтя жената.
-Просто в новата ми работа вече има зададено работно време и ще закъснея, ако не тръгва скоро.

Разговорът отново протече на английски. Джийо говореше с акцент, от което се разбираше, че английския и е най-много втори език.

Двете дами оправиха някакви документи, очевидно за напускане и Ли Ю си тръгна. Преди да затвори стъклената врата ми хвърли един неразбираем поглед и си замина.

Мина още време и Джийо изплакна косата на Джънгкук, след което я изуши и вчеса. Бяхме готови за тръгване.

Новият цвят наистина му стоеше добре. Сега косата му се отличаваше от тъмнокафевите му очи. Тези красиви орбити си биеха на черно, а зенницата понякога едва си виждаше.

Приближих се до него и го целунах, обвивайки ръце около врата му. Заглесах се в лицето му и несъзнатилно се усмихнах, накланяйки глава. Изящество.

Когато се върнахме в гримьорната всички бяха там, освен новите гримьори. Дори имаше две стилистки, които през последните два-три месеца съм виждала само няколко пъти. По принцип избираха тоалетите и се умитаха, а когато трябваше да се нагласят аксесоари или такива неща, аз вършех това.

-Е, ще започваме ли?-попита ДжейХоуп.
-Кое?-наистина не знаех къде се намирам.
-Да ни гримирате и да започваме прословутия клип!-изнерви се Шуга.

Всички го погледнахме. Момчето се беше изнервило доста.

-Къде са онези двете, новите?-попита Ви с усмивка.-Може пък да стане нещо с някоя от двете?-намигна.
-Само мълчи и ги остави да си вършат работата-поглиднах го тъпо.

Вратата изкърца. Първото, което забелязах е, че някакво русо момиче с с дълга розова, прекалено розова, рокля влиза. Лицето и беше светло и лъчезарно. Изглеждаше мила и сладка. Беше си сложила малко грим, а дългата и коса бе изправена и спускаща се като водопад по раменете и.

Да не би Барби да стоеше пред мен?

След нея влезе червенокосо момиче. Беше наклонила глава, но не можех да видя лицето е от Барби момичето.

Влезе мениджърът на гостите ни и започна да ги представя.

-Това са Джеру и Ли Ю. Те ще са помощнички на Бианка. Момичета, това е Бианка Калинс-посочи към мен.

Ченето ми падна двайсед метра под земята. Това момиче...

Тя също погледна към мен, но нямаше изненада. Остана все така спокайно и спирено.

Погледнах към момчетата, но тяхната реакция беше като "Господи, какви красавици...Ммм". Само Квинт изглеждаше обезпокоен. Всъщност тази дума е слабо казано. Очите му се бяха разширили, а лицето прибледняло. Ушите му се бяха зачервили. А Ли Ю само го погледна без да показва никаква реакция, което с нищо не издаде, че го познава или че са се срещали преди.

Момичето стоеше все така надменно и с мъртвешка спокойност.

А/Б

Няма да се изтрива или спира книгата!

Ще я довърша, до към 20-25 глава.

Ужасно лайно съм в редакта, плс игнор. Не мога да се съсредоточа, докато го правя♥

Моля да покажете мнение в коментарите. Как мислите, че ще се развива книгата за напред?Как ще свърши цялата история?Какви са вашите предположения?