Не знаех къде е Джънгкук. Взе си крушите и се умете. Къде може да е?Мамка му, трябва да му обясня случилото се!Толкова е тъпичък, вярва на всичко чуто и видяно!А и да не си припомням сляпото му доверие във Ви. Този човек е отвратителен. Не стига, че е обратен, а и ми върти игрички и то целувайки ме. Що за наглост?Не знаех, че корейците са толкова нагли...или поне този.

Отидох до рецепцията и забих длани в плота.

-Да сте виждали господин Джеон наоколо?-попитах мъжът зад рецепцията.
-О, господин Джънгкук!-усмихна се мъжа.-Излезе съвсем преди минути.
-Благодаря ви!-казах, отделяйки се от плота.

Побягнах през вратите на лобито и излязох на вън, едва непребивайки се по стълбите.

Огледах се наоколо, но не виждах Кук никъде. Тръгнах наляво от входа и започнах да го търся с очи. Не знам колко време мина, но след доста лутане го намерих седнал на една пейка в парк, недалеч от хотела.

-Хей-казах, сядайки до него.

Той ме погледна, след което пак си заби погледа надолу.

-Куки, много ли си сърдит?-докоснах ръката му.

Бързо дръпна ръката си, заключвайки я в другата.

-Куки-прошепнах тихо.

Джънгкук се обърна и ме погледна. Само толкова. Отново се обърна. Не каза нищо.

-Любов, моля те не ме наказвай с мълчание!-простенах и се доближих до него.
-Не ме наричай по този начин повече!-избухна, ставайки от пейката.

Няколко хора се обърнаха да ни погледнат.

-Куки-прошепнах отново.-Моля те, нека ти обясня видяното!
-Не искам!-обърна се с гръб към мен.

Аз също се изправих и го обърнах към себе си.

-Защо?-попитах го, гледайки го в очите.
-Така-запази твърдото си изражение.

Преди да успее да реагира се доближих до него и притиснах устните ни. Той без да усеги отвърна на целувката ми и преплете езика си с моя. Ръцете му лазеха по тялото ми, забравяйки че сме на обществено място. Личеше си колко голяма нужда имаше от мен сега. След като се отделихме го погледнах отново.

-Защо?-усмихнах му се и погалих бузата му.
-Защото те обичам, Бианка!-изкрещя и мефпритисна до себе си.-Обичам те и се страхувам, че можеш да кажеш нещо, от което ще те изгубя!

Няколко сълзи се стекоха по бузите му.

-Куки, аз те обичам с цялото си сърце!-изтрих сълзите му.-Никога не бих те наранила нарочно!
-Защо целуваше Ви?
-Той ме целуна, зайче. Той те лъже, той още те обича и ме мрази, защото те отнех от него!
-Биа, едва днес разбрах за това. Нормално е още да изпитва чувства, но не очаквах от теб това, което направи.
-Нищо не съм направила!-изкрещях.

Хората се обърнаха стреснати от непознатото момиче, крещящо на неразбираем за тях език.

Хванах Кук за ръка и го издърпах към хотела. Той не се съпротивляваше. Заведох го отново в стаята му. Ви беше все още там и се очуди, когато ни видя.

Приближих се до него и го хванах за ръката, изправяйки го. Избутах го грубо, така че да стои срещу Кук и го ритнах в корема, след това в капачката, карайки го да се свие от болка.

"Още си ме бива!"-усмихнах се на себе си.

-Това за какво беше?-попита ядно Джънгкук.
-Това беше, за да разбере, че е лошо да се лъже!-чувствах, че говоря като дете.
-Сега-хванах Ви за лакътя, изправяйки го отново нагоре.-Дръж се като добро момче и разкажи всичко на най-доброто си приятелче тире изгубена любов!-усмихнах се изкуствено.

Напълно ми писна да бъда онова слабо момиче, паднало от ръба на скалата на чувставата си. Време бе да се изправя и да махна обвивката на безпоможната и чувствителна Бианка, и да изкарам на показ онази безсърдечна кучка, на която не и пукаше за чувствата на хоратата...е, зайчето и е изключение.

-Биа какво правиш?-Кук помогна на Ви, който се превиваше от болка.
-Правя това, което правех преди всичко това-избутах Кук от Ви затегнах пръсти около китката и започнах да я извивям мъчително, докато чувах мъчините му стонове.
-Биа престани!-Кук се опита да се приближи, но му попречих пътя.
-Кажи истината!-изсъсках в ухото на Ви и затегнах хватката си.
-Добре, добре!-почти проплака.-Куки, обичам те и затова исках да намразиш тази кучка, съжалявам!

Пуснах Ви и той падна на земята, след това го ритнах в стомаха.

-Това е за дето ме нарече кучка!

Хванах Джънгкук под ръка и го изведох от стаята.

Всеки лъч си има дължина, всеки мрак си има време. Дължината на лъжа на Ви се скъси, а моят мрак дойде. Отново бях гадната кучка, но нещо бе различно...този път всичко ще е различно.

A/Б
Бум бара бум!!!
Тук съм!
Извинете, че я качвам сега, но
1)нямам нет, щот ся съм на село но хванах малко мобилни
2)главата трябваше да се редактира

Дайте мнение към глава^.^
Хареса ли ви?
Обичам ви чао♥