-Канка, готова ли си?-Джема излезе от тоалетната.
-Канка ли?-засмях се силно.

Тя ме последва, а когато и двете най-накрая се успокоихме, тя седна до мен на леглото ми.

-Извинявай, но как ти викат на галено?-попита ме.
-Биа.-казах и спомените ме заляха.

Биа, ела тук.
Биа, липсвах ли ти?
Биа, обичам те!

-Какво стана?-Джема сложи ръка на рамото ми.
-Нищо, защо?
-Ами изведнъж усмивката ти угасна и се помрачи?
-Просто се сетих за миналото.-загледах се в пода.

Усещах как парещите капки на спомените, наречени сълзи, запълниха очити ми. Джема забеляза това и бързо изтри сълзите и се усмихна насреща ми.

-Стига момиче!-каза с игрив тон-Миналото пасти да яде! Сега си тук, с мен, в настоящето. Тук ще започнеш нов живот и ще се приспособиш към тази среда, както аз направих едно време. На твоите години човек не е видял бог знае колко много, че да се жалваш толкова. Аз съмата съм на 25, а не знам нищо за живота. Между другото, на колко си?

Въздъхнах тежко и насъбралият се въздух от дробовете ми излезе трудно като заседнал камък в гърлото.

-На 19 съм.-казах и.
-Ем, супер!-плясна с ръце-Има какво още да понаучиш от живота.
-Само може ли да попитам нещо?
-Разбира се!-Джема се усмихна широко.

Толкова приличаше на моята Рошни...

-Защо казваш, че си психолог и не си видяла нищо от живота...тоест?-не знаех как да се изразя.
-Ами чела съм за тази професия, но дефакто не съм научила нищо от живота.
-Добре.
-Хайде сега да ти дам нещо, с което да се преоблечеш.-усмихна се Джема и отиде до гардероба в дъното на стаята.

Отвори го и ми направи знак да се приближа.

-Избери си облекло, аз ще сляза долу при момчетата.
-При момчета?
-Да. Брат ми е в една кей-поп група. Ще те запозная с него и момчетата, ти си облечи нещо друго и слез във фоаето.-каза и излезе.

Обърнах се към гардероба на Джема и извадих една нормална бяла фланелка и едни доста къси панталонки. Облякох се и обух един чифт кецове в края на гардероба. Малко ми бяха широки, но напъхах малко памук и ми станаха по мярка. Минах с гребен през косата си и я вдигнах на висока опашка като оставих два кичура на свобода.

Слязох във фоаето и видях Джема да стои редом до още няколко момчета. Очите им бяха по широки от нормалните и долавях няколко струйки грим около клепачите им. Трябваше да призная, че не изглеждаха чак толкова зле.

-Хей, Биа!-Джема се обърна към мен.

Беше последвана от седемте, любопитни да видят това ново непознато момиче, момчета.

-Момчета, това е Бианка.-представи ме Джема-Биа, това е Джънкук, брат ми.-посочи едно, малко по-ниско от другите, момче-А това са РапМонстър, Джин, ДжейХоуп, Ви, Шуга и Джимин.

Те се усмихнаха, всеки по различен начин. Например Шуга и ДжейХоуп се усмихнаха приятелски, РапМонтър ме огледа с мрачен поглед, а Джимин и Джънкук ме погледнаха някък перверзно. Или пък Шуга и Ви?Не им запомних имената, но пък много си приличаха и лесно се помнеха.

Джема им каза нещо на неразбираем за ме език, очевидно корейски, след което Джънгкук ме хвана нежно за лакътя и ме поведе нанякъде, но аз се отдръпнах рязко и го погледна злобно. Той се изненада, след което се усмихна и скръсти ръце.

-Знаеш, че не бих направил нищо на някакво непознато момиче, нали?-подсмихна се.
-Откъде да те знам какъв си?-извъртях очи.

Джема се намеси и сложи ръка на рамото ми.

-Биа, аз казах на момчетата, че не говориш нашия език и помолих брат си да те разведе из хотела.-каза тя невинно.
-Оу.-погледнах виновно към Джънгкук.

Той само се усмихна самодоволно и ми подаде ръка. Аз стоях неразбиращо и зяпах ту ръката му, ту него.

-Какво?-погледнах го странно.
-Давам ти ръка, защото ме е страх, че ако пак те хвана ще си помислиш какво ли не.-каза ми подигравателно.

Аз стиснах устни и юмрука си около китката му.

-Хайде.-казах мрачно и тръгнах нанякъде.

Разведе ме из целия хотел, който се оказа нещо като общежитие. Едната му част е за гости и туристи, а другата за постоянно живеещи. През цялото време не си казахме нищо, освен когато той казваше неща от типа на "Това..." и "Тук е...".

Накрая на обиколката той ме съпроводи до моята стая.

-Вече е късно. Сестра ми би трябвало да се забави, затова си лягай.-след изречените думи, той се подпря на стената и се усмихна доволно.-Освен ако не си лошо момиче. Добрите момиченца си лягат навреме.-доближи се на полувин ръка разстояние от лицето ми.-Аз харесвам лошите момичета.

Аз стоях и се възхищавах на това, колко много може да стигне нахалството на един човек, когато той започна да се доближава и вече беше достатъчно близо, когато разбрах намеренията му.

Ръката ми бързо възприе ситуацията и полетя към лицето му, точно преди устните му да достигнат моите.

-Ти си един невъзпитан хулиган, който не разбира от никакво уважение.-изсъсках и затворих вратата на стаята.

Не че аз разбирам много от уважение, но поне се опитвам да се сдържам и да се контролирам.

На масата беше оставена една чиния със сандвич и бележка до нея.

"Изяш ме.
от Джема"

Усмихнах се на щедростта на това момиче и взех сандвича. Изядох го набързо и съблякох дрехите си като останах само по бельо и се скрих под завивките.

Вървях нощем под звездите, голите ми крака мачкаха зелената трева, а луната блестеше срещу очите ми.

-Колко време ще ти отнеме?-чух познат глас зад себе си.

Стоях вкаменена на едно място, страхуваща се да се обърна. Сърцето ми започна да препуска по-бързо, сякаш до преди минути не бях под красивия небосвод, наслаждавайки се на неподправената кръсота.

Завъртях се бавно на петите си. Гледах право надолу, страхуваща се да изправа глава. Най-накрая събрах всичката си останала смелост и надигнах поглед. Той стоеше там, русите му коси се блъскаха във вятъра, а сините му ириси бавно ме пробиваха.

Какъв беше въпросът му?А да, "Колко време ще ти отнеме?". Само да знаех за какво ми говори.

-Защо не отговаряш?-прошепна той с дрезгав глас.

Макар шепнейки, гласът му се преповтори като ехо, все едно сме затворени в това малко пространство, припомнящи си миналото.

-Не разбирам какво ме питаш?-осмелих се да отговоря.
-Ще ме забравиш ли?-лицето му се изкриви в тъжна гримаса.
-Никога.-можех да усетя образуващите се, горещи капчици, в края на очите ми.

Квинт поклати глава и прошепна едва чуто:

-Ти ще ме забравиш...но аз ще те помня.

-Не!-изпищях и се надигнах от леглото.

Огледах се наоколо, но Квинт го нямаше. Бях сама с препотените си длани и намачкани чаршафи.

Казах си, че това е просто сън и залегнах отново на меката възглавничка.

Може би вече бях свободна, освободена за новия живот...Но пък дали не бях затворена завинаги в клетката на миналото, въобразявайки си че съм свободна?

А/Б
Тъй, извинявам се за закъснението, но както знаето това съм аз и няма да съм аз, ако не проточа качването на главата.

Ще задам няколко въпросчета на феновете на Sexy Death:

1.Какво ще се случи с Бианка от сега нататък?

2.Защо BTS се появиха в книгата?

3.Квинт ще бъде ли забравен или Бианка винаги ще го пази в сърцето си?

4.Колко време ще и отнеме на Биа, за да сложи похлупак върху спомена за Квинт?

И понеже съм гадна😂Ще ви оставя да размишлявате над тези въпроси. Ще се радвам да изкажете мненията си в коментарите и да видя как мислите за случващото се в книгата.

Благодаря ви предварително!♥