Изправих се от леглото, потънала в страх. Хиляди въпроси и упасения се зараждаха в главата ми.

Ами ако Джема е права?Ако това е вярно?Ако Джънгкук само ме мами? Дали в този момент не е с друга? Или пък да е с Ви? Възможно ли е да е бисексуален?Способен ли е да ми го причини?

Въпросите все повече и повече се заглождаха в главата ми. Сякаш някой ги забиваше с чук в главата ми. Страхувах се. Трябваше да го видя, но се страхувах и от срещатата, в която ще го погледна в очите и може да разбера, че всичко е било лъжа, преструвка.

Излязох от стаята и тръгнах към стаята на Кук и Ви. Имах нужда да поговоря с моя Куки, да изясним някои неща.

След още няколко етажа бях пред вратата на двете момчета. Протегнах ръка да отворя, когато странни звуци зад вратата ме спряха. Допрях ухо до вратата и затаих дъх.

-Защо винаги правиш от мухата слон?-това бе гласът на Ви.
-Ти винаги оплескваш нещата!

Секунди след тази реплика се чу шум от счупване на стъкло.

-Какво правиш?-изкрещя Джънгкук.

Отново този шум.

-Идиот!
-Ти си идиот!-пищеше Ви.-Проваляш всичко, съсипа всичко!
-Аз я обичам ти не можеш да разбереш!-изкрещя Кук и отново се чу шум от чупене на твърд материал.-Ти не знаеш какво е да се чувстваш като лайно, че си тормозил невинни момичета години наред и сега да се влюбиш. Не знаеш какво е чувството най-добрият  ти приятел да не те подкрепя в...
-А ти не знаеш какво е да обичаш някого и той да те има само за приятел!-прекъсна го Ви, крещейки.-Не знаеш какво е да гледаш този човек с друг и да продължаваш да се правиш на безразличен!Не знаеш какво е да си влюбен в мъж и то в най-добрият си приятел!-награя гласът му трепереше.

Бях сигурна, че в момента плачеше. Звучеше толкова тъжен и неможен...изцеден.

Отворих вратата. Двете момчета ме погледнаха. Наоколо имаше парчета розово стъкло, а възглавниците бяха разпорени и захвърлени на пода. Ви беше с подпухнали очи, а Кук с разширени.

-Биа.-каза тихо Кук.
-Чух всичко.-казах спокойно.

Приближих се до Кук и застанах пред него като спазвах една ръка дистанция.

-Трябва да поговорим, Джема ми разказа някои неща.

Кук погледна Ви, след това пак върна погледа си на мен.

-Добре.-въздъхна.

Тръгнахме към вратата, когато Ви ни спря с крясъците си:

-Отново ли ще ме игнорираш?

Дойде и дръпна Джънгкук за ръката, обръщайки го към себе си.

-Винаги го правиш!-крещеше Ви.-Пренебрегваш любовта ми и...
-Тогава, защо се криеше, защо  си играеше с момичетата заедно с мен, защо се държеше сякаш не ти пука, когато аз имах нужда от тази любов?-прекъсна го Куки.

Очите на Ви бяха насълзени, а в тези на Кук се четеше гняв.

-Аз...-започна Ви, но пак беше прекъснат.
-Ти не знаеш какво ми беше на мен, когато аз се влюбих в теб. Бях прекалено млад, глупав и впечатлителен и именно ти ме отблъсна. Не знаеш какви времена бяха за мен.
-Куки аз...
-Не ме прекъсвай!-в очите на Джънгкук вече имеше и сълзи, но гневът не излизаше от тях.-Къде беше ти тогава, когато имах нужда от разбирането ти или поне от внимателно отблъскване?Къде беше те питам?

Ръцете на Куки бяха върху яката на Ви, а от очите и на двете момчета се лееха сълзи.

-Къде?-прошепна Куки, едва разбираемо.

Пусна Ви, блъскайки го назад и ме хвана за ръката, извеждайки ме от стаята. Пъхна ни в един килер и ме притисна в себе си, подпирайки глава на рамото ми.

-Зайче!-погалих нежно косата му, докато Куки скимтеше и плачеше във врата ми.
-Не исках да си припомням това!-изправи глава и изравни погледите ни.
-Ви е влюбен в теб!-взех лицето му в ръцете си.
-Не знаеш колко много го обичах!-заглати глава, навеждайки я засрамено.
-Но вече не го обичаш Куки, сега обичаш мен!-слепих устните ни.-И аз те обичам!

Определено сега Куки имаше нужда от мен. Сега не бе времето да го разпитвам за момичетата. Той имеше нужда да забрави миналото...аз също.

Вече за нас нямаше да има минало, само бъдеше. Ако погледнех в прозорчето на душата си можех да видя бъдещето ни заедно. Виждах как сме щастливи, без сянката на миналото ни. Само бъдеще.

А/Б

Здравейте приятелчета!

Как ви се стори новата глава, хареса ли ви, някакни упреци, нещо?

Извинявам се, ако има допуснати грешки.

Лека вечер!