Притиснах ръце към голото си тяло. Какво направих?Оставих го да ме малтретила както си поиска!Да ме унижава и да се възползва от наивността ми! Позволих му да ме манипулира, да си играе с тялото ми...с мен!

Бясно започнах да бърша сълзите от мокрото си лице и направих опит да стана от леглото, но силна болка между краката ме накара да падна на леглото.

Как позволих това да се случи?Как го оставих да ме залъже по тази начин?Как паднах в капана му?

-Хей.-вратата на банята се отвори и тънкия глас на Джънгкук се зададе.

Забих погледа си в него, опитвайки се да го пробия с него.

-Защо ми го причини?-процедих без никаква емоция в гласа.

Стараех се да изглеждам твърда и безчувствена, но вътрешно ми идеше да равна и да се хвърля от десетия етаж. В интерес на истината не беше станало кой знае какво, но самия факт, че отново се превърнах в онова, което бях ме караше да изпитвам отвръщение към себе си.

Ретроспекция

-Пристигнахме!-обяви весело Ви и започна да ме бута, за да излезе от буса, но по този начин ме притискаше към Кук.
-Успокой се бе човек!-смъмри го Куки.

Ви спря да се бута и застана спокойно. Всички се изнизахме от колата и излязохме на вън. Бяхме пред студиото.

-Хайде.-Кук ме хвана за ръка и ме поведе след останалите.

С крайчеца на окото си висях как усмивката на Ви загасна, когато Джънгкук ме хвана за ръка. Това ме накара да се усмихна и да се сгуша в Кук. Това предизвика красива усмивка от негова страна, а тжва ме накара да се почувствам неловко и оне нещо. Някакво странно чувство, което не мога да обясня. Нещо, което ме глождеше последния ден.

Влязохме в залата им за репитиции, където момчетата изрепетираха танците си няколко пъти и отидохме в гримьорните. Всички си намериха по една тоалетка и седнаха. Като се замисля, това място бе доста тясно.

-Е, да видим как си вършиш работата!-усмихна се ДжейХоуп.

По някаква причина се почувствах много странно, но реших да игнорирам това чувство и да продължа ежедневието си.

-Кой е първи?-усмихнах се.

Изведнъж Кук протегна ръката си и аз паднах в скута му.

-Аз!-усмихна се весело на среща ми.
-Куки!-прошепнах.
-Штт!-слоши пръст на устните ми.

Обърнах се плахо към останалите, за да видя как ни гледат и се подсмихват. Дгънгкук забеляза това и ги погледна строго.

-Гледайте си работата!-каза остро.

Всички започнаха да си говорят или да си играят на телефоните, само Ви стоеше и ме гледаше злобно. След това усети,е Кук го гледа и започна да се смее да се прави на веселия и щастлив. Мисля, че започнах лека полека да разбирам това момче. Той имаше две лица. Едното беше истинското. Онова, което показваше само пред мен, а другото бе онова весело лице, с което се показваше пред останалите.

За едно бях сигурна. Този Ви бе опасен!

-Хайде, коте.-Джънгкук докосна бедрото ми.

Гримирах го, след което и другите момчета. Само дето не се налагаше да стоя в скута им докато го правя. Последен остана Ви.

-Побързай!-усмихна се щастливо.
-Ние изризаме, елате когато сте готови.-каза Джин и вски излязоха след него.

След като вратата се затвори, усмивката на Ви се стопи и ме хвана грубо за ръката. Аз изстенах от цолка, но той само стегна хватката си.

-Не ти ли казах да стоиш далеч от Куки?-изсъска в лицето ми.
-Пусни ме!-звучах като ранено животно.-Каква игра играеш?
-Каква игра играя?-наглони глава назад и започна да се смее.

Този наистина е психо!

-Аз играя игра, в която ти ще изгориш!

Болен човек!

-Трябва да те гримирам.-казах спокойно.

Опитвах да не показвам емоция. Сега най-важното бе да не губя самообладание. Трябваше да създам впечатление, че не ми пука и че не ме е страх от него... и Куки.

-Хайде.-седна мирно на стола.

Имам чувството, че тази дума я чувам за стотен път днес.

Въздъхнах дълбоко и седнах на отсрещния стол, за да го гримирам. Когато приключихме и излязохме Ви се усмихна широко и ме хвана за ръка, люлеейки я и подскачайки като малко дете. Това момче наистина ме плаши!

-Банда, готови сме!-весело изчуролика Ви.

Кук заби погледа си в преплетените ни ръце и се намръщи. Аз побързах да пусна ръката на Ви. Защо? Защо го направих? О да, онова чувство пак ме изгори.

Влябохме в буса и потеглихме. Стигнахме в някаква зала. Влязохме в нея през някаква странична врата в задната част на сградата. Момчетата излязоха, танцуваха, пяха и се забавляваха на сцената. Аз стоях зад колисите и ги наблюдавах. Наблюдавах Кук. Всяко негово движение изглеждаше изящно, красиво, необикновенно.

Концертът свърши и решихме да се пребираме в хотела. Всички живеели там на двойки. Ви и Кук, както вече разбрах, живеели заедно. Джин и Джимин заедно, а ДжейХоуп, РапМонстър и Шуга били в тройна стая заедно.

Стигнахме в хотела и всички си отидоха в стаите. Ви каза, че щял да излезе и останахме сами с Куки.

-Е аз ще се качвам в стаята.-запътих се.
-Имаш ли ключ.-чух да казва Джънгкук.

Спрях и се замислих. Джема каза, че ще ми извади втори ключ. Тоест още не ми е дала.

-Всъщвост не.-обърнах се към Кук.
-Така си и помислих.

Отиде до буса и взе онази торба с дрехи. Бях забравила за тях.

-Изглежда нямаш друг избор освен да дойдеш с мен.-усмихна се насреща ми.

Килнах глава настрани, отказвайки да го погледна. Не исках да оставам насаме с него, но очевидно нямах друг избор.

Той ме хвана за ръката и ме завлече в стаята си. Хвърли ме на леглото си и събле партото ми.

-Какво правиш?-изхленчих.
-Штт.-усмихна се и заключи вратата.

Дойде и легна върху мен, подпирайки се на лакти. Навдигна роклята ми до върха на краката и погали бедрата ми.

-Да го направим, коте.-постави нежна целувка на устните ми.
-Джънгкук...не искам.-опитах се да се изправя, но той ме приклещи.-Моля те!

Той бавно се изправи от мен и отиде до един шкаф. Отвори го и започна да рови вътре. Аз се изправих, дърпайки роклята си надолу и застанах зад него. Кук изведнъж се обърна и хвана лицето ми с една ръка, а с другата напъха някакво хапче в устата ми. Започнах да се дърпам, но той изнамери някаква чаша вода и я напъха срещу устните ми. Бях ппинудена да изпия хапчета.

-Какво ми направи?-заплаках, когато ме пусна.
-Не, мила, не бягай от мен.-хвана ме.

Притисна ме към тялоо си и уви ръце около мен.

-Не бягай от мен!-прошепна съблазнително в ухото ми.

Цялата настръхнах. Отново усетих онова чувство в стомаха, онова чувство което принадлежеше на Квинт.

-Какво беше онова хапче?-опитах се да се успокоя.
-То ще ти помогне да се успокоиш. Не се страхувай, няма да ти навреди.-прекара едната си ръка по корема ми.
-Куки, моля те пусни ме!-облегнах глава на рамото му.

Той ме пусна, а аз просто не знаех какво да прявя. Трябваше да се махна от там, но не го направих. Краката ми стояха заковани за пода и не се отлепваха.

-Остани с мен!-отново се приближи и обхвана тялото ми с ръце.

Не казах нищо. Не можех. Нямях волята. Просто го прегърнах и положих глава на рамото му.

-Добро момиче.-погали косата ми.

Отдръпна ме от себе си и надигна роклята ми. Не се противопоставих. Не исках. Чувствях, че това което ще се случи ще ми хареса.

Миг по-късно бях на леглото. Джънгкук беше над мен, без дрехи. Нежните му ръце грубо минаха по кожата на бедрата ми. След което премахна всичко от тялото ми и усетих нежната му кожа срещу моята. Затворих очи, в очакване на най-хубявата част. Отворих очи, но всичко ми бе замъглено. Усещах само тласъците и виждах красивите му кафяви очи.

Край на ретроспекцията.

-Съжалявам.Прости ми!-няколко сълзи се стекоха по бузите на Куки.

Аз просто го игнорарах и сегнах обратно в леглото.

А/Б

Тази глава я написах вчера, но нямах мобилни, за да я кача. *тъп интернет*

Надявам се главата да ви е харесала. Извинявам се, ако съм допуснала грешки!

Лек ден