След няколко мига усетих как оргазъма ни залива. Тялото ми потръпна сякаш е равно поле, разтресено от голямо земетресение. Квинт се сви под мен, сякаш получаваше гърчове. В телата и на двама ни се разрази страшна буря, траеща няколко секунди, но достатъчна, за да нанесе щети, но не физически.

Това бе най-мощният ми оргазъм до сега. Тялото ми бе релексирано, а аз просто се отпуснах на земята до Квинт и затворих очи. Отворих ги и видях отново звездите. Блещукаха пред очите ми и танцуваха великолепния си танц, без да преместят и крак от подиума, наречен небе.

Отново затворих очи и протегнах ръце, в опит да ги достигна. Отворих очи и видях собствените си ръце, разперени високо на нивото на очите ми. Картинката изглеждаше така, сякаш звездите стояха в шепите ми.

Отново затворих очи и свих пръстите си в юмруци. Исках да задържа звездите там колкото се може по-дълго. Отворих очи и видях далечните звезди да ме гледат отгоре, а аз- лежаща, гола на тревата, идиотка, протягаща юмруци към небето.

Можех да усетя погледа на Квинт върху себе си, но честно казано не ми пукаше.

Смъкнах ръцете си от голямото небе и изведнъж, не знам от къде дойде, от мен избухна силен истеричен смях.

Квинт ме гледаше, като че ли съм излязла от лудницата, но и това не ме интересуваше. Исках просто да си стоя така гола, насред центъра на Сиатъл, гледаща в звездите.

И тогова ме удари, като гръм, чувството за срам. Скокнах на крака и криво-ляво нахлузих роклята си.

-Помечта ли си малко?-усмихна се Квинт.
-Какво?-не забелязах, че вече беше облечен.
-Честно да ти кажа, приличаше на дете, което дълго време е било затворено, лишено от звездите и сега, радващо се на изгубеното си време, протяга ръка в опит да вземе звездите в ръцете, но не успява.

Квинт говори тихо и бавно. Аз стоя вкаменена от точните му думи.

-Ти...-казвам, но буца засяда в гърлото ми и аз мога просто да замлъкна, в очакване гадното чувство да се махне от тялото ми.
-Искаш ли да излезем на среща?-казва весело Квинт, все едно ме е срещнал случайно на улицата.

Гледам го тъпо, докато се мъча да разбера в каква ситуация се намирам.

-Ти се шегуваш?-пресилен смях излиза от гърлото ми.
-Не се шегувам Биа.-Квинт минава с ръка по бедрото ми-Искам още от теб.

Какво?

-Начукай си го!-ударих го с чантата си.

Квинт се хвана за бузата и ме погледна объркано.

-Аууу!-измрънка-Какво ти става?
-На мен ли какво ми става?Какво ти става на теб?
-Не те разбирам.
-Какво има да му разбираш?Аз не разбирам. Защо си такъв тъпанар!Защо си сменяш шибаните настроетия толкова шибано бързо!?-изкрещях с колкото глас имах.

Квинт ме гледаше ококорено и в този момент исках да хвана шибания чадър и да го забия в устата му.

-Какво ти става?-каза кротко и смирено той.
-Изчезни ми от очите!-изкрещях.

Светлините от прозорците от заобикалящите ни магазини и жилища, осветиха очите ми. Някой от хората излязоха.

-Какво става тук?-каза осто един непознат.
-Тъкмо си тръгвахме.-изкрещях в отговор и тръгнах към колата си.

Седнах и се облегнах на седалката. Затворих очи и си представих какво ще стане като се прибера у дома.

"Влизам вкъщи и майка ми, по-точно осиновителката ми, разпитва какво е станало, къде съм била, какво съм правила...Все неща, които не и влизат в работата"

Ъм...не, мерси. Не искам да се пребирам.

Телефона ми извибрира и снимката на Рошни се показа на екрана. Сетих се как ме убеждаваше да не се прибирам. Кръвта кипна във вените ми.

-Ей, кучко, знаела си!-изкрещях срещу  телефона.
-Уоу!-каза Рошни-По-полека, Биа.
-Ще ти кажа по-полека. Защо не ми каза за майка ми?
-Биа, аз...-започна Рошни, но я спрях.
-Подла кучка!-затворих и.

Захвърлих телефона си в чантата и облегнах глава назад, затваряйки очи.

Постоях си така няколко минути.

***

Чух потропване по стъкло. Отворих очи и видях Квинт срещу стъклото. Той се усмихваше и ми махаше весело все едно в колата не съм аз, а група пет годишни лапета.

Издадох главата си напред и я ударих във волана. Изправих се с надеждата, че хилещият се като глоун Квинт, махаш през прозореца, е бил само видение, но както винаги реалността ме шибна през носа.

-Какво искаш копеле?-смъкнах прозореца.
-И аз те обичам, скъпа.-каза весело Квинт.
-Изчезвай!-изплюх.
-Ела с мен.
-Моля?-изгледах го тъпо.
-В апартамента ми. Остани да пренощуваш там.
-О боже, Квинт, ти си наистина болен!
-Хайде, секси.
-Наречи ме отново така и ще ти навра шибания чадър в задника и няма да го изкарам от там.
-Заплашвай ме колкото си искаш, само ела с мен. Знам, че не искаш да се върнеш при майка си, а и не можеш да отидеш при Рошни, защото и на нея се сърдиш.
-Чаааакай малко!Ти откъде знаеш за майка ми?-прекъснах го.
-Имам връзки.-усмихна се самодоволно.
-С майка ми?-изгледах го тъпо.
-Неее!-стресна се.
-О.-беше единственото, което успях да кажа.

Определено не исках да се връщам при майка си, а не исках и при Рошни, но пък при Квинт е още по-лошо. Не, няма начин. Няма никакъв шибан начин.

-Ще отида на хотел.-изплюх.
-Няма да стане.- каза и се приближи до мен.

Устните му докоснаха ухото ми и усетих как мокрият му език мина по ухото ми.

-Иууу!-ихленчих и ръката ми полетя към бузата му.
-Ау!
-Заслуши си го.-скръстих ръце като сърдито детенце.
-Моля те, Бианка. Няма да те чукам, просто искам да останеш в апартамента ми.

Идеята да не ме чука не ме устройваше, но идеята да спа в апартамента му още повече.

-Не...
-Няма не.-прекъсна ме.

Хвана ръката ми и ме задърпа към колата си.

-Какво правиш?
-Идваш с колата ми.
-Ще съм с моята.
-Не.
-Защо?-изгледах го объркано.
-За да не можеш да ми избягаш.-усмихна се мазно и ме тросна в колата си.

А/Б
Здравейте копелета!

Ето я главата с огромно закъснение, както винаги, но то естествено няма да съм аз, ако не проточа нещата.

А и известно време нямах интернет иначе главата я бях написало, но знаете как е без нета...

Надявам се да не сте се отегчили от история.

Гласувайте и коментирайте, ако харесвате историята♥

Обичам ви!