Пряката беше адски дълга, особено когато трябва да тичаш и пишеш едновременно.

Бях се обадил на полицията още когато Джимин ми каза, че е разбил вратата.

Надявах се да са пристигнали вече.

Страхувах се за него.

Няколко сълзи се стекоха по бузата ми.

Знаех, че никои няма да ги забележи поради лошото време както и късният час, и това малко ме успокояваше.