Гледната точка на Taehyung

❝ Taehyung, как си миличък? ❞ нежния глас на Kim SeokJin (съпруга на брат ми Namjoon) озвучи болничната ми стая, в която след броени минути ще напусна. Заедно с брат ми и Jin ще се приберем отново вкъщи, след което всички ще се завърнем към всекидневните ни занимания.

С изключение на това, че нося дете в отробата си. Дете, което нямам никаква представа от къде се е появило в мен. Всичко, без него ще бъде както преди.

❝ Добре съм, hyung. ❞ каза с усмивка. Естествено Jin ми отвътра със същото, защото е просто страшно добър човек. Щастлив съм, че с Namjoon се намериха.

SeokJin има леко дълга руса коса, която скриваше част от кестенявите му очи. Обичаше да се облича небрежно, страшно му отиваше както и в момента — имаше oversized светлосиня риза, леко подпъхната в белите му дънки, а за допълнение черни маратонки.

❝ Доктора каза, че имам загуба на паметта. ❞

❝ Всичко ще се оправи Tae, ще си спомниш. Все пак беше в кома за кратко, докторите не знаеха какво чудо е, че детето е невредимо. ❞

SeokJin знаеше за бебето?
Следователно и знае от къде се е появило, нали?

❝ Hyung, моля те кажи ми какво е станало преди четири месеца. Искам да знам защо съм забременял! ❞ несъзнателно повиших тон на Jin и мигновено съжалих за което.

Седнах на леглото, осещайки главоболието отново.

❝ Tae? Добре ли си? ❞ Jin попита нежно, сядайки до мен.

Аз го прегърнах и усетих как сълзи напираха в очите ми.

❝Искам да видя Kim Taehyung! ❞

❝Не ме интересува, че скоро си тръгва трябва да го видя! ❞

Дочух викове отвъд болничната стая. Точно преди да попитам Jin какво става, вратата се отвори. Ние с Jin се отдръпнахме  На прага стоеше едно малко по-високо от мен момче с черно-кестенява коса и черни подпухнали от плач очи.

❝ Кой си ти? ❞

❝ Jungkook. Jeon Jungkook — бащата на детето. ❞

Авторска бележка: От тук нататък ще слагам във всяка следваща глава по една cute vkook снимка 😍