Всеки изпитва някакво приключение в даден момент от живота си. Моето започна без дори да съм разбрал или по-точно запомнил..

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━
Music Recommendation:
🎶 BTS — Magic Shop 🎶
━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

Гледната точка на Kim Taehyung

❝Сестра Choi, как е пациента? ❞ дочух някакъв глас. Опитах се да отворя очи, но огромното главоболие което имам опреледено ми пречеше да го постигна.

❝Скоро ще се събуди докторе, няма сериозни рани.  ❞ отвърна друг глас, не толкова суров и дрезгав като предния.

Направих още един опит за да си отворя очите. Получи се.

Първото нещо, което видях е белия таван на болничната стая в която нямам идея как съм попаднал.

Огледах се и забелязах, че имам система на ръката включена към абуката ми.

Разгледах също и стаята, в която имаше един гардероб големи прозорци и малко парно в дъното на помещението.

Аз лежах на едно средно на размер легло, облечен в болнични дрехи.

Направих неуспешен опит да помръдна, тъй като главоболието отново ми попречи.

❝Докторе, пациентът е буден. ❞ заяви една средна на ръст, млада жена с красива руса коса и сини очи. Изглежда, тя е медицинската сестра.

❝Как се чувствате? ❞ попита ме тя с усмивка, докато високият и едър мъж до нея (който предполагам е доктора) разгъщаше папка документи свързани със състоянието ми.

❝ Добре съм. Само ме боли главата.❞ казах на любезната дама, която ми отвърна отново с усмивка но този път по-широка.

❝ Радвам се, че сте добре господин Kim. Според резултатите от изследванията ви, имате само повърхностни наранявания и няма за какво да се тревожите.  ❞ доктора повдигна поглед от папката си и повдигна с пръст очилата си, след което леко разроши кестенявата си коса след което продължи:

❝ Бебето също е наред, господин Kim не се притеснявайте. ❞

Мисля че не чух правилно.

❝ Какво докторе, май не ви разбрах? ❞

❝ Детето в отробата ви. То също е извън опасност. След злополуката в която сте бил. ❞ обясни медицинската сестра, като ме погали нежно по рамото.

Аз я изгледах объркано, а после също и доктора.

Не знам изобщо за какво ми говорят.

❝Мисля че имате някаква грешка. Аз не съм бременен. ❞ опитах се да им кажа, но доктора ме прекъсна казвайки:

❝Значи не сте знаели, че сте в четвъртия месец?  ❞ попита ме доктора, като леко се засмя след това сякъш е казал най-голямата шега на света.

❝ Докторе, моля ви не се шегувайте с мен. Аз не съм бременен! ❞ отвърнах му като рязко се изправих от леглото, усилвайки пулсиращото ми главоболие.

Извиках от болка и веднага двамата медици ме накараха да легна.

❝ Това не е обикновено главоболие. Сестра Choi, да направим още изследвания. ❞ беше последното нещо, което чух преди да затворя очите си.

Не знам защо, но много ми се доспа.

Авторска бележка: Старая се това да бъде най-добрата ми история, ще бъде по-описателна и действията ще се развиват много по-бавно от останалите ми. Дано ми се получи новия стил на писане! ✨✨✨