f o u r
Неутрална гледна точка
❝ Значи ти си бащата на детето? ❞ попита Taehyung, който беше все още така объркан. Не можеше да повярва как изведнъж се появи едно доста красиво момче, което да твърди че е баща на детето.
Това означава ли, че той му е гадже?
❝ Да, аз съм бащата на детето. ❞ отвърна чернокоското, като се усмихна малко поглеждайки към леко издутото коремче на синьокосото момче.
❝ Това означава ли че си ми гадже?❞ Taehyung попита, леки изкрици можеха да се забележат в очите му.
Jungkook очевидно намери нещо смешно в думите на кеестенявоокото момче и реши да се изкикоти. Не знаеше как да отговори на въпроса му.
❝Не си ли спомняш кой съм, Taehyung? ❞ попита Jungkook и след като видя объркания поглед на Taehyung разбра че всъщност Jin не лъже.
❝Не. Познаваме ли се? ❞ отвърна синьокоското.
❝Аз съм бащата на детето ти. ❞ каза отново Jungkook и се изправи от леглото на синьокоското, изведнъж вече не изглеждаше дружелюбен, вместо това изглеждаше сериозен.
❝ Сигурен ли си? Не изглеждаш сякъш си ми гадже. ❞ каза Tae и го мислеше. Все пак такова хубаво момче — при това точно с него? Не е възможно.
❝Защото не съм. ❞ отвърна Jungkook без да поглежда Taehyung, вместо това той погледна Jin, който все още стоеше в дъното на стаята. По-голямото момче кимна с глава и сигнализира на чернокоското да си върви.
❝ Е аз ще тръгвам, ако има нещо ми звънни. ❞ каза чернокосото момче, което остави зад гърба си един доста притеснен и объркан Taehyung.
Излизайки от болничната стая Jungkook се облегна на вратата, едва сдържайки малкото сълзи които напираха в очите му.
Той съжеляваше за всичко.
Искаше му се да върне времето назад, за да може още русокоското да е в обятията му — но уви, вече няма да може да го вижда, нито него нито детето им.
❝ Моля те да ми простиш. ❞ прошепна той тихо, конкретно на никой.
Авторска бележка: Съжелявам че се забавих толкова много с публикуването на новата глава, но бях загубила музата си плюс че съм и доста заета. Но все пак благодаря ви, че прочетохте леко обърканата глава и дано ви е харесала! ^~^
умирам за тези татуировки^^
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro