Гледната точка на Джънкук

Бях много притеснен за Техьонг отдавна не съм го виждал такъв - рухнал и тъжен.

Той се тъпчеше с пиле и се наливаше със соджу без да продума повече от 30 минути, което ме притесни. Помислих си, че той няма да иска да сподели каквото и да е.

-Джънкуки~~~ - каза Те с весел глас.

-Хм?- казах, успокоявайки се че той най-после продума

-Ох, на теб ти е лесно. Нямаш си гадже което да ти разбива сърцео всеки път когато се опиташ да поговориш нормално с него. - отвърна Те, като започна да се клатушка насам натам.

-Едвали е толкова сериозно. - казах опитвайки се да разбера какво точно се е случило помежду им.

-Ужасно е.- едвам продума той, преди да се разпаче

Аз го прегърнах като той обви ръцете си около мен и продължи да плаче.

-Не исках да бъда с него. Те ме принудиха..

-За кого говориш, Техьонг?- изтрелях, като исках да науча всичко за това което той имаше впредвид.

-Те

-Кои?

-Накараха ме.

-Но кои, Теьонг? КОИ?

-Родителите ми.- отвърна Те преди да затвори очи и да заспи в прегръдките ми