Гледна точка Неутрал

-Защо изглеждаш токова изненадан? Нима не се радваш да ме видиш? - попита Юнги с леко тъжен глас

-Н-Не н-никога х-хьонг.- изфъфли Джимин, докато гледаше в земята червен като домат.

-Хаха все още си свъмержливия Чим който помня.- каза по-голямото момче като го потупа поглавата

Джимин си пое дълбоко дъх и се опита да не заича толкова.

-Как беше казармата, хьонг?

-Скучна без теб.

Сърцето на Чим щеше да изкочи когато ву това. Той все още не може да забрави старата си любор Мин Юнги.

Юнги повдигна лицето на Чим като те бяха само на няколко сантиметра един от друг.

-Как върви в любовта? Гадже няма ли? - попита го хьонга скъсявайки растоянието помежду им още повече. Джимин започна да трепери когато усети горещият дъх на Мин толкова близо до него.

-Н-Няма. - каза по-малкият като пак заекна и затвори очи засрамен.

Юнги се засмя на това него действие и го целуна, липсваха му тези сочни устни.

Джимин отвори очи шокиран и не знаещ какво да прави. Плахо отвърна на целувката, като усети усмивката на Мин.

След като се отдръпнаха Юнги му каза -Някой път трябва да излезем.  - намиграйки му.