Гледна точка Неутрал

Джънкук и Техьонг най-после решиха да поговорят сериозно за случващите се събития.

Техьонг още беше изненадан от  това, че е излял първи чувствата си без да знае че е бил Джънкук през цялото време.

-Не разбирам едно обаче,  защо Джимин се опита да ме излъже?

-За да ни раздели.- каза Джеон с тъжен глас

-Притесних се, че ще му повярваш.

-Няма как да стане това. Щом веднъж е бил лош човек, тогава за мен виниги ще си остане лош.

-Те, вече разбра че ще заминавам.

-Искам да знам защо?

-Защото това е цената която трябваше да платя за да може ти да си свободен.

-Но аз не съм свободен, аз съм твой.Дори и да не ме имаш за вещ като Джимин, това не променя факта че ти ме купи.

-Не искам да мислиш по този начин.  Ти не си моя собственост и аз не те притежавам.

Техьонг въздъхна като след това Джънкук продължи -Искам само едно нещо да притежавам Те..

-И какво е то?

-Сърцето ти.

Те се изчерви и тихо отговори -Ти вече го притежаваш. И  то не само него, притежаваш и тялото и ума ми.Цялото ми съществуване, защото много те обичам.

Нежна сълза падна по бузата на Джънкук, който придърпа Техьонг към себе си в нежна целувка.

След няколко минути те се отдръпнаха един от друг и Техьонг осъзна жестоката истина.

-Каква е ползвата да съм твой, когато ти не си мой Джънкуки? Ти няма да си до мен.

-Това зависи от теб.

-Какво?

-Искам да заминеш с мен в САЩ.