Гледната точка на Джимин

Пристигнах колкото се може по-бързо на адреса, въждайки Те да плаче.

Не мога да преглътна това, че той не е мой вече. Искам си го обратно и този път няма да го дам на Джънкук.

Приближих се до него, а той щом ме видя се изплаши още повече и тръгна да бяга. Аз го настигнах бързо и фо обърнах към себе си прегръщайки го.

Той ме отблъсна и ми удари плесница. ПЛЕСНИЦА!!!

Как си позволява тази курва!?

Тъкмо когато щят да го ударя, си спомних че трябва да бъда внимателен иначе той никога няма да бъде мой отново.

-Техьонг, моля те нека да поговорим.

-С теб нямам за какво да говоря. - той ме избута и тръгна отново, но аз пак го спрях като извиках - СЪЖЕЛЯВАМ.

Техьонг се обърна към мен и ме погледна объркано.

-Прости ми.. За всичко което ти причиних. Прости ми.- добавих и няколко сълзици за да изглежда по-драматичко и той да се хване на въдицата.

-Едно "прости ми"  няма да поправи нищо, Парк. Вече не съм твоя вещ така, че не искам да те виждам пред очите си дори. Не ми говори, не ми пиши- -аз го прекъснах

-Но аз си мислех, че ти харесва да си пишем, а и ти ме извика тук.

-К-какво? - Те се дръпна от мен отново объркан

-Аз съм DaddyKook.