Гледна точка Неутрал

-Ким Техьонг!! - развика се Джеон гонейки го из стаята.

Двамата обикаляхав кръг, докато най-после Джънкук го настигна и дръпна. Не съобрази силата си и заедно паднаха на дивана в хола.

Техьонг се изчерви когато забеляза колко близо един до друг. Искаше да се отдръпне от Куки, но бе спрях и върнат отново в същата позижия.

-Джънкуки~ - каза срамежливо Те, като получи тих смях от страна на другото момче.

-Много си сладък  не мога да повярвам, че след снощи ти все още се срамуваш от мен. - Те видимо се подразни и удари леко Джеон, карайки го още повече да се засмее.

-Много си дразнещ. -  измрънка Те, поглеждайки в друга посока.

-А ти си страшно сладък~~ -каза по-малкият, като обърна Те с лице към него.

Двете момчета бяха само на няколко сантиметра един от друг, готови да се целунат отново когато на вратата се позваня.

Техьонг се стресна и падна на пода, като получи отново смеха на Джънкук който му помогна да се изправи и каза, че ще отвори вратата.

-Чичо?  - беше единственото нещо което каза Джънкук когато го видя пред входната врата.

-Как си племеннико? - попита го мажът като го потупа по главата.

Джънкук просто стоеше и нищо не казваше. Техьонг отиде при тях и го побутна за да се усети да покани госта.

-А ти сигурно се Техьонг? Джънкук ми е говорил много за теб. 

Те се засрами и каза -Моля заповчдайте. 

Мъжът пристъпи и седна в хола срещу двете момчета.

-Впрочем Джънкук гласиш ли си багажа? 

-Багажа? - попита объркано Техьонг

-Ами да той ще заминава с мен в САЩ, не ти ли каза? - попита мъжът поглеждайки към своя племенник.

-А-аз и-имам нужда от въздух.- каза хьонга като изфуча от къщата игнорирвайки виковете от Джънкук.