Гледна точка Неутрал

Техьонг беше с нож в ръце. Той беше готов да умре, но не и да замине с него.

-О-Отдръпни с-се о-от м-мен! - Едвам успя да каже той, преди да се чу гласът на Джънкук който викаше Техьонг.

-Техьонг!- Джънкук каза, виждайки го толкова оплашен и трепереш. Той беше пребледнял.

-Д-Джънкуки!- Техьонг се опита да отиде до него но беше спрян от Джимин, който силно стисна ръката му. Те изтърва ножа и изстена от силната болка която му бе причинена.

-Пусни го, копеле.

-А не. Не може. Той ми принъдлежи. Той е моя собственост.

-Не. Не е. - каза Джънкук и извади от джоба си чек с един милион долара, който подаде на Джимин.

-Той вече не е твоя собственост. Той не е твоя вещ Парк Джимин.

С това Джънкук придърпа Техьонг при себе си, като хьонга застана зад него.

Куки се приближи и удари силно с юмрук Джимин казвайки му -Ако не се разкараж до три секунди ще извикам полиция.

Парк излезе от домът им, псувайки ги. И приемайки факта, че Техьонг вече не е негов.

-Няма страшно Те, аз съм до теб. Няма да те оставя.- каза по-малкият придърпвайки го в силна прегръдка.

-Благодаря ти Джънкуки. Обичам те.

-И аз те обичам Техьонг. - каза Джънкук преди да скрепи устните им в целувка.