Гледната точка на Джънкук

След като се целунахме с Техьонг никой нищо не каза. Не съм сигурен, но той май съжелява за това което се случи между нас.

Прибрах се от един ангажимент и видях как той се е свил на пода и плаче безутешно.

-Техьонг? Какво ти се е случило? - затичах се към него и го прегърнах като той не спираше да плаче което ме притесни.

-Те.. Моля те, кажи ми какво ти е? - опитах отново, но той само започна да трепери държейки телефона си в едната ръка.

Разбрах че нещо го е разтроело и издърпах телефона от ръцете му.

-Не Джънкуки- -Те се опита да си вземе телефона но безуспешно.

Прочетох чата им с Джимин и всичко ми стана ясно.

Свих юмръци ядосано излязох тряскайки вратата след себе си.