Гледна точка Неутрал

Джънкук стоя и зяпаше телефона си  с най-широката усмивка някога.
Дали това може да означава, че Техьонг го харесва?
Въпреки че беше очевидно

След като изпи още една чаша мартини в близкия бар, Джънкук се отправи към дома им. Искаше да види Те на всяка цена.

-Техьонг? - повика го по-малкия оглеждайки се за него в хола.
-Джънкуки~~-каза Те под скачайки докато приближаване другото момче.

-Какво става, защи пак си се напил? - попита Джон правейки се на ударен.
Искаше да чуе със собствените си уши, че Техьонг го харесва.

Те се приближи още повече до по-малкото момче и обви ръце около врата му.
-Джънкуки~~ Защо ти си единственият човек на който му пука за мен?

Джънкук се наведе до ухото на Техьонг и му прошепна -Защото ти си специален за мен.

Тръпки се усетиха по цялото тяло на Техьонг, той можеше да усети горещият дъх на другото момче и близостта в която се намираха караше сърецето му да тупти неимоверно бързо.

Техьонг се загледа в красивите очи на брюнета пред себе си. Устните  му изглеждаха още по-червени, защото си личеше, че и Джънкук е пил.

Хьонга не издържа и сля устните им в нежна целувка, изненадвайки Джънкук за секунди но след това той отвърна и задълбочи целувката карайки устните им да играят красив танц.