Гледна точка Неутрал

Джънкук вече  беше пред входната врата на Джимин звънеейки вече 10 минути. Искаше да говори с него час по скоро, за това след като видя че Те му писа набързо му отговори и отново зазваня.

След малко вратата се отвори и прислужницата на Джимин проговори -Кажете?

-Търся Парк Джимин.

-Момент сър, нека да го уведомя за присъствието ви.

След още две минути прислужницата отново се появи като поведе Джънкук към стаята на Парк.

-Посетителят ви е тук.- каза прислъжницата получавайки вниманието на Джимин, който и помаха в знак, че е свободна оставяйки двете момчета сами.

-На какво дължа присъствието ти, Джеон?

-Знам защо с Техьонг сте заедно.

-И защо?

-Купил си го.- каза Джънкук като смръщи вежди

-Е и? Теб това какво те засяга?

-Не можеш да се държиш с приятеля ми като с вещ. Той не е предмет който да командваш.

-Ти кой си, че да ми казваш как да се държа с предметите си? Не си спомням да имаш някаква връзка с него.

-Той е мой приятел.

-Виж, Джеон.. Няма смисъл да водим този разговор, щом така или иначе нямаш какво да направиш.

-Ами ако има?- вниманието на Парк бе приковано и той се усмихна дяволито казвайки           -Слуашам те.

-Искам да откупа Ким Техьонг.

-И как ще го направиш? Знам, че и ти си беден като църковна мишка.

-Уверявам те, че до 2 дни ще имаш парите за него. Тогава ще го взема.

Джимин се изсмя изтерично казвайки -Нека да видим, Джеон. Ако успееш да ми донесеш 1 милион долара до два дни, обещам ти че Техьонг ще бъде твой.

Двете момчета стиснаха ръце и сделката между тях беше сключена.