Гледна точка Неутрал

Джънкук стоеше и гледаше без да казва нито думичка. Техьонг се притесни и размаха ръка пред лицето му, която по-малкият хвана и придърпа по-близо за да скъси разстоянието помежу им карайки Те да се стресне и отдръпне.

-Защо нищо не казваш?

-Какво се очаква да ти кажа? Че родителите ти са се подиграли с теб? Че си крил свичко това от мен повече от година? Или че всеки път когато те питах ти ме лъжеше?

-Виж, не ми беше лесно да ти споделя. Дори това, че изобщо съм ти казал е проблем. Защото Джимин може да ти причини нещо, а аз няма да мога да го понеса-

-И защо?

-К-какво?

-Защо не можеш да го носеш?  

-З-защото ти си ми приятел.

-Да, приятел.

Те прегърна Джънкук и му каза с тъжен глас -Повярвай ми, ти си ми много важен. Ти си единственият който не ме е предал.

Джънкук отблъсна Те нежно и каза -Имам работа, ще се върна после. - излизайки без да казва нищо повече.

Джънкук беше ядосан, наранен и объркан. Но въпреки всичко знаеше какво да направи, щом е сигурен че няма нищо между Техьонг и този Джимин.

Той ще освободи Те на всяка цена. Джънкук е готов на всичко за да спечели сърцето на приятеля си.