10
Няколко дни по-късно
Гледна точка Неутал
Джънкук все още не можеше да спи защото все мислише за това което Те му беше казъл.
Защо родителите му ще го принуждават? Защо Техьонг се е съгласил? И дали случайно има чувста към някой? Тези въпроси го измъчваха постоянно, докато той най-сетне реши да го попита.
-Хей.- извика по-маклият, привличайки вниманието на Техьонг който тъкмо влизаше в хола.
-Хей.- отвърна семпло хьонга.
-Искам да те попитам нещо, може ли да поговорим?
-Да.- каза и седна до него на дивана.
-За това което ми каза преди няколко дни..
-Кое?
-Че родителите ти са те принудили да се събереш с Джимин.
Настана мълчание, след което Техьонг пое дъх и каза -Да, какво за това?
-Може ли да ми разкажеш?
-Интересува ли те?
-Разбира се, ти си мой приятел.
-Да, приятел. - отвърна по-големият, като издаде една въздишка
-Е?
-Ами нали знаеш, че нямаме пари.
-Знам.
-И че Джимин е богат.
-И това го знам.
-Ами не само ти го знаеше това.
-Какво?
-Родителите ми ме продадоха.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro