ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

"-Никога не е ставало дума за мен! -Лили Евънс -"

-Лили?

Джеймс върна пръчката на Сириус и тръгна след Лили, като успя да я настигне чак в Общата стая на "Грифиндор".

-Лили?! Спри!

Общата стая беше почти празна, когато Джеймс влезе, с изключение на Лили, която беше седнала на едно от канапетата до камината, обхванала коленете си с ръце, потрепвайки в такт с пращенето на огъня.

-Лили? -отново попита Джеймс, като я приближи. -Добре ли си? -попита я и се опита да сложи ръка върху гърба й, но тя вдигна лицето си, обляно в сълзи към него.

-Дали съм добре? -повтори тя въпроса му. -Не, не съм добре, Джеймс!

Тя стана на крака и се обърна предизвикателно срещу Рог.

-Не исках да стане така! Не исках да провалям нищ... -започна Джеймс невинно.

-О, я стига, Джеймс! -прекъсна го рязко тя. -Кого заблуждаваш? Аз имах среща, там, горе и ти дойде в това ти състояние, гледайки гневно Сивиръс, но смееш да твърдиш, че не си искал да провалиш срещата? Кого залъгваш? Ако не си искал, нямаше да си там!

-Нямаше да ти кажа, ако не беше попитала! -настоя Рог.

-Беше повече от ясно, че ще те попитам! -изхлипа тя. -Ти изглеждаш в лошо състояние, Джеймс, и идваш там горе, какво се предполагаше, че трябваше да направя? Да гледам през вас?!

-Дойдох само, за да видя дали си в безопасност!

Лили му обърна гръб, а той направи крачка към нея.

-Той е опасен, Лили! Приятелите му, той самият, те са много опасни! Боях се за теб!

Тя се обърна към него, гледайки го яростно, с искри в очите. Искри на болка, на хиляда неизказани думи, искри на гняв, но и любов. Порой сълзи се търкулнаха от очите й. Сълзи, по-горчиви от всякога.

-Никога не е ставало дума за мен! -извика тя тези думи, сякаш беше чакала векове, за да ги изрече. -Още от първият ден, от първото пътуване към "Хогуортс", никога не е ставало дума за мен! Започнахте да се карате само заради вас! Ти и той! Той и ти! Еднакви сте и двамата! Презирам ви! -тя си пое въздух, ала преди Джеймс да е отворил уста да я обори, Лили продължи да нарежда. -От самото начало смееше да твърдиш, че си по-добър от него, че си в по-добрият дом, но истината е, че двамата сте еднакви! Ти не си по-различен от него, Джеймс!

Тя го заобиколи и се запъти към портрета, на път да излезе.

-Направих всичко това само, за да те имам, Лили! -промълви Джеймс, с треперещ, но изпълнен с увереност, глас.

Тя спря на място и погледна гневно назад.

-Аз не съм играчка, че да ме имаш, Джеймс, нима най-после не го проумя?

След това бутна портрета и излезе, но Рог нямаше намерение да остави нещата така. Той бутна портрета и излезе след нея.

Лили беше тъкмо на завоя, когато той извика след нея.

-Нима не показах, че съм смел? Нима не показах добрина?

Момичето отново замръзна.

Този път, щом се обърна, на лицето й ясно личаха сълзите, които се ронеха една след друга, неспирно.

-Кога го направи? Може би пък беше всеки път, когато унижаваше Сивиръс? -с всяко едно изречение, тя се доближаваше все повече до Джеймс. -Или когато ти и групичката ти се правите на велики? Или когато сте готови да унижите, който и да е, само защото не сте в настроение?

Те сега бяха опасно близо един до друг.

Джеймс превърташе изречения, мислейки какво по-точно да й отвърне, за да докаже, че не е права.

Най-накрая, след известно време, докато те се взираха един в друг, той рече:

-Аз не съм такъв, какъвто си ме видяла...

-А би трябвало! -изстреля на секундата в отговор Лили. -Защото единственият Джеймс, на който някога съм ставала свидетел е надут пуяк, който се перчи с мястото си в куидичният отбор, този, който унижава всички, които не могат да се защитят и този, който търси изгода във всичко, но никога не вижда собствените си грешки! Такъв си в моите очи! -тя си пое дълбоко въздух и забърса с ръка сълзите по лицето си. -Никога не си ми позволил да видя, дори и малка част от другото ти аз. И аз мисля, че това е само, защото това си ти, което си!

Тя му обърна гръб и отново се запъти към ъгъла на коридора, но Джеймс отново се обади.

-Значи съжаляваш, че Сириус ме спаси? Значи мислиш, че дойдох само, за да разваля срещата ти със Снейп, а не защото мисля за теб? Да разбирам ли, че ти се иска да бях... Умрял?... -гласът му беше сломен, съкрушен, но изпълнен с надежда.

Тя отново спря, а сърцето й се сви. Болката я завладя отново. Сълзите й отново напираха да излязат наяве, но Лили стисна зъби и се обърна, гледайки Джеймс с желязно изражение на лицето.

-Така разбирай!

Думите се забиха в сърцето на Джеймс, подобно на кинжали. Изведнъж той усети как силите го напускат и как, гледайки студените, отчуждени очи на Лили, пада на студеният под, затваряйки очи, оставяйки всичко да потъне в тъмнина.

-Мерлин! Джеймс? Джеймс!

В очите на Лили заигра тревога и тя се втурна към безжизненото тяло на момчето на пода, като го пое в прегръдките си, опитвайки да разбере дали той диша.

Сълзите от гняв бяха заменени от тези на уплаха, докато тя продължаваше да вика името му.

Лили дори не съзнаваше, че Сивиръс все още стоеше сам на астрономическата кула, с разбито сърце, чакайки я безнадеждно да се върне, за да го стопли, в една топла прегръдка.

Ала с напредването на времето, надеждите му по-малко се разбиваха на милиони малки парченца, които нямаше как да бъдат събрани отново.

Толкова много невежи, толкова много хора, които бяха слепи за болката на другия, толкова много наранени... Толкова много мъченици...

Джеймс също дори си нямаше и на представа, че в продължение на десет минути, Лили го държеше в обятията, молейки се той да е добре, ронейки сълзи над бялото му, подобно на мрамор лице.

Този мрачен петък, взе толкова много жертви... Толкова невежи жертви... Които нямаха на представа, колко много хора ги обичаха и държаха на тях.

-SwanSavior-

Новата глава! Надявам се да ви хареса!