ТРЕТА ГЛАВА

"Срещата"

-Професоре? Професор Макгонагъл?

Професорката се обърна дръпнато и се огледа, търсейки този, който я вика. Сириус й помаха, докато се опитваше да се промуши през тълпата и да стигне до ръководителката на "Грифиндор".

-Да, господин Блек? -попита професорката, като той спря пред нея гледайки ги строго, но след като видя притесненото лице на Сириус, в очите й заиграха искрици на тревога.

-Професоре, имате ли някаква идея къде можем да намерим Джеймс? -попита Сириус, а Ремус и Питър застанаха до него, всеки един от тях с притеснено изражение.

-Боя се -не! Защо? Не сте ли се виждали с господин Потър? -попита тя с видимо треперещ глас.

Косата й отново бе вдигната на висок, силно стегнат кок, а зелената й мантия бе в тон с смарагдово зелените й очи.

-Не, професоре! От вчера... -поклати глава Лап и намести черната си мантия.

-От вчера? -възкликна тя ужасено. -И нямате абсолютно никаква представа за това къде е той? И това не е една от неговите шеги? -попита професорката и ги погледна проницателно.

-Нямаме! -потвърди Сириус и закопча горното копче на мантията си.

Макгонагъл не каза нищо повече, а просто се обърна и тръгна със забързана крачка, надолу по коридора.

Загледан след нея, Сириус си мислеше какво ли е могло да се случи? В умът му се въртяха много идеи, но една изпъкваше много по-ясно от всяка друга. Мислите му го отведоха да една ужасяваща сцена, която беше немислима. Колкото повече варианти да вадеше, те всички го водеха само до едно име -Сивиръс Снейп! Играта щеше да загрубее!...

***

Вече бяха минали три дни, а следа от Джеймс нямаше. Макгонагъл не беше казала нищо повече и имаше вид на човек, на който въобще не му пука, а това беше невъзможно!

Интересното беше, че училището не говореше за изчезналият Джеймс. Никой не си правеше труда да попита за Рог, сякаш той беше изтрит от мислите им, сякаш те го виждаха всеки ден, сякаш нищо не се беше случило. Сякаш той беше наистина там!

Ала, макар и доста по-маловажна, новината, че Лили Евънс ще излиза със Сивиръс Снейп беше в разговорите на всички в училището.

-Ти разбра ли?

-Евънс и Снейп?

-Стига бе!

Докато другите ги вълнуваха новата двойка Сириус, Ремус и Питър мислеха само за приятелят си и това какво е можело да му се случи през тези три дни! Мислите бяха от онези, смразяващи кръвта, мисли, които никой, никога не би искал да си помисли.

Сириус беше наясно, че нещо не беше както трябва, а междувременно Лили и Сивиръс имаха среща в същият мрачен и неприветлив петък, в който Лап реши, че няма да бездейства повече.

***

Косата й беше по-червена от всякога, накъдрена грижовно на леки вълни, напомняйки на спокойно море, в отражението на което се оглежда кърваво червено небе.

Носеше бяла рокля, а очите й светеха по-развълнувано от всякога.

-Прекрасна си! -въздъхна Снейп, гледайки Лили право в зелени очи.

-Благодаря и ти изглеждаш чудесно! -рече тя мило.

Снейп посрещна Лили пред входа за Общата стая на "Грифиндор", точно както се бяха разбрали.

Сивиръс носеше черен костюм, който се смесваше с косата му и подхождаше на черните очи.

-Е, къде ще ходим? -попита Лили грейнала.

-Ще видиш, -Снейп преплете ръка с нейната, водейки я, към мястото на срещата. -Но трябва да затвориш очи и да ми се довериш!

Лили кимна нетърпеливо и затвори очите си, доверявайки се на Сивиръс, който й помогна да изкачи всички стъпала водещи до астрономическата кула.

-Ето, още едно стъпало! -засмя се той и след като тя го качи, той застана зад нея. -Отвори ги!

Лили преброи до три наум, обезумяла от любопитство и останала без дъх. Тя отвори очите си и сърцето й задумка щастливо.

-О, Сев! -проплака, слагайки ръка на гърдите си.

Там горе на астрономическата кула, Снейп бе приготвил маса, отрупана със свещи и два стола. На масата имаше две чаши.

Откриваше се страхотна, спираща дъха гледка на небосвода, обсипан с милиарди звезди.

-Как ти позволиха? -попита тя, останала без думи.

-Не са, нелегална среща е! -засмя се той, карайки я и тя да се засмее.

-Ами ако ни хванат? -попита Лили, докато сядаше на стола, който Снейп издърпа за нея, държейки се като истински кавалер.

-Ако ни хванат, ти си смела и умна грифиндорка, а аз умен слидеринец, сигурен съм, че ще двамата ще измислим нещо, не мислиш ли? -рече той докато сядаше до нея.

-Може би! -съгласи се Лили, гледайки звездите.

-Виждаш ли? -попита я той, гледайки я сякаш тя бе целият свят за него.

-Само гледай да не я караш да се присъединява към Ти-Знаеш-Кой, нали Сев?!

Чуждият глас накара и двамата да подскочат, оглеждайки се за източника му.

Зад тях се появиха Джеймс, Сириус и Ремус.

Под очите на Джеймс имаше дълбоки сенки, а самият той изглеждаше изморен и изнемощял, но все пак се крепеше сам на краката си.

Изражението на Лап беше непроницаемо, докато той държеше пръчката си насочена към гърдите на Снейп.

Ремус гледаше спокойно, наблюдавайки как се развиват събитията.

-Потър? -попита объркано и гневно Снейп.

-Изненадан, а Сев?! -повиши глас Джеймс и пристъпи напред, накуцвайки.

Снейп се изправи на крака, както и Лили, която изглеждаше крайно объркана и местеше поглед ту в единия, ту в другият, не знаейки какво да мисли.

Първият въпрос, който зададе, беше:

-Защо изглеждаш така, Джеймс?

Джеймс продължи да гледа свирепо Сивиръс, който също не му оставаше длъжен. Гледайки се в очите, настървено, точно както се гледат котка и куче, пъстрите очи се впиха в черните.

-ДЖЕЙМС? -извика внезапно Лили, изисквайки отговор на по-рано зададеният въпрос.

-Защо не питаш безценният си, Сев? -попита я той.

Лили погледна към Сивиръс, отвори уста да го попита, но преди да го направи поклати глава и отново се обърна към Джеймс.

-Но аз питам теб! -настоя тя.

-Не исках да го чуеш от мен, -въздъхна Джеймс. -Но Снейп те лъже! Той е един от последователите на Волдемор!

Лили не каза нищо, а тишината която настъпи беше повече от тягостна. Тя просто повдигна вежда и кръстоса ръце.

Джеймс веднага разгада какво значеха жестовете й и се опита да й докаже:

-Той ме нападна! Тоест Ейвъри, приятелят му, ме нападна! Използва едно от Непростимите проклятия! Те ще вкарат Волдемор в училището, за да набира последователи! -след като Лили остана в същото положение, Джеймс отчаяно добави:

-Той ми взе... Пръчката!... Виж!... -той дръпна пръчката на Сириус от ръката му и рече. -Акцио!

Снейп не успя да реагира навреме и пръчката на Джеймс подскочи от вътрешният джоб на костюма му и се приземи в ръката на истинският си собственик.

Лили пусна ръцете до тялото си и погледна към Снейп, който беше червен до непознаваемост.

-Вярно ли е, Сев? -попита тя, шокирано, невярващо.

Снейп погледна към нея, отвори уста и колебливо отвърна:

-Да!... Но...

-Не мога да повярвам! -отсече Лили с треперещ, тъжен глас, а Сивиръс сведе глава. -Колко пъти ще ти се доверявам, а после ще съжалявам? Колко Сев? Или може би грешката е, че въобще се надявах... Да се промениш!

Снейп разгневено вдигна глава към нея.

-Е, да, но това съм аз, не можеш просто да ме промениш. Това съм просто... Аз!...

-За което много съжалявам!...

Разтроена от тона на Снейп, Лили остави момчетата на астрономическата кула, която беше предвидена за романтична и топла първа среща, а се превърна в студено, неприветливо, пълно с негативни мисли, място.

-SwanSavior-

Хей, ето я и новата глава!

Искрено се надявам да ви хареса! Може да ми кажете в коментарите!