ПРОЛОГ

На първи септември, на гара Кингс Крос, на перон девет и три четвърти, както всяка година беше препълнено с ученици от всякакви възрасти, които изглеждаха страшно развълнувани.

По-малките сочеха червеният парен локомотив и ахкаха във възторг. Всякакви звуци изпълваха пространството.

Несекващите разговори между ученици и родители, които нямаше да се видят следващите няколко месеца, звуците от домашните любимци, кои затворени в клетки, кои в кафези.

По-големите ученици разговаряха със свои съученици, които не бяха виждали лятото, като добавяха допълнително дандания.

Едни от тях стояха до влака и разговаряха за това как са прекарали ваканцията си, други споделяха какво се случва с тях, а трети говореха за купищата домашна, с които бяха затрупани.

Други обаче, далеч от очите на мнозинството, скрити в сенките, развълнувано творяха любовни планове.

-Сигурен ли си, че е добре? Тя дали ще приеме?

-Сивиръс, въобще нищо не знам и не мисля. Всъщност мисля, че въобще не бива да каниш Лили Евънс на среща.

Лицето на Снейп придоби объркано изражение и за миг поспря с вълнението и погледна към Ейвъри объркано. Вероятно през главата му минаха милиарди мисли, но въпроса, който зададе след това, явно бе този, на който най-много искаше да знае отговора.

-Защо? -попита и бледото му лице стана още по-бледо, ако това въобще беше възможно.

-Защо? -повтори въпроса му Ейвъри и погледна изпитото лице на Сивиръс. -Защото тя е от "Грифиндор", мътнород е и на всичкото отгоре голяма устатка. Дано не ти трябват повече причини!

Лицето на Снейп като че ли се поотпусна след разяснението на Ейвъри. Той прибра един кичур от черната си коса зад ухото си и се ухили самодоволно.

-Това няма значение! -поклати глава. -Измислил съм го! Тя ще приеме!

Покрай тях минаваха ученици, но не им обръщаха внимание, увлечени в своите си занимания.

Снейп смяташе, че са сами и никой не чува и думичка от плана му как възнамерява да покани Лили Евънс на среща, който той бе избрал да сподели с Ейвъри.

Ала там, в сенките на една от колоните, стоеше Джеймс Потър и подслушваше развълнуваните слова на Снейп.

Джеймс ненавиждаше Снейп още от първото им пътуване към "Хогуортс" и не можеше да си представи, че омразното му момче прави планове да покани Лили на среща.

Потър знаеше, че шанса, Лили да приеме на Снейп беше нищожен, но дори и при най-малката вероятност, това не биваше да се случва!

Лили трябваше да не приема!

-Ей, Рог? -извика нечий познат на Джеймс глас и чернокосото момче се обърна като попарено, като срещна погледа на Сириус.

-Шшт, мълчи, Сириус! -сряза го Джеймс и го придърпа при себе си в сенките.

-Какво правиш тук? -попита Лап и припряно позаглади грифиндорската си мантия, след което проследи погледа на Джеймс чак до развълнуваният Снейп и раздразненият Ейвъри.

Мина минутка, след която Сириус разбра накъде отиваха работите.

-А не, Джеймс, да не си посмял! -предупреди го той.

-Да, да... -нехайно каза Джеймс, но Сириус знаеше, че това нямаше да спре Рог, да се забърка в друга беда, заради увлечението си по Евънс.

***

Засилил се с пълна скорост към замъка, "Експрес Хогуортс" се виеше през гори и планини, минаваше поля и долини, огрети от жаркото слънце, като предоставяше на учениците живописен, вечноменящ се пейзаж, на който те можеха да се наслаждават.

За Сивиръс Снейп, всичко вървеше по план и дори пейзажа беше на негова страна. Той продължаваше да подготвя реч, с която се надяваше да плени Лили.

А в другото купе, Джеймс се разхождаше напред-назад в крайно притеснение и се опитваше да измисли начин, с който да саботира плана на Снейп.

В компанията на Сириус, Ремус и Питър, той не спираше да мърмори не одобряващо.

-Няма шанс с нея! Тя няма да приеме! -мърмореше Джеймс, докато въртеше пръчката между ръцете си и сновеше напред-назад.

-Тогава няма за какво да се тревожиш, нали? -попита за пореден път Сириус.

-Нали?! -попита Джеймс по-скоро себе си, отколкото някой друг и седна до прозореца, прибирайки пръчката си.

-Да, Рог! -потвърди Ремус и се намести, като отбеляза до къде беше стигнал с книгата и я затвори, като впи поглед в Джеймс.

-Не мисля, че има място за притеснение. А и дори и Лили да приеме, това няма никакво значение, защото не се знае как ще потръгнат нещата по-нататък, нали?

-Умни слова, Лун! -потвърди Джеймс и точно в този момент Снейп се запъти надолу по коридора, право към купето, където се беше настанила Лили. -Но уви, няма да ги послушам днес!

Джеймс скочи на крака, наметна мантията-невидимка върху себе си и излезе от купето, тръгвайки след Снейп.

-Джеймс! -Сириус скочи подир приятеля си и заедно с него излезе от купето.

-Ако не ме пуснеш под мантията ще те издам! -закани се Сириус и изведнъж той видя как Джеймс мята отгоре му прозрачният плат.

-Мъдро решение, млади момко! -поклати одобрително глава Сириус.

Снейп пристъпваше смело, ведро, но дълбоко в себе си беше притеснен и гърлото му беше свито.

-Джеймс, мантията вече ни е малка! -отбеляза Сириус, прикляквайки до Джеймс, за да не им се виждат краката.

Нийл Макларънс, приятел на Джеймс и Сириус, тъкмо минаваше покрай тях, като се усмихна и прошепна едва забележимо:

-Отново се въвличате в беди, а?

След това сините му очи отново станаха сериозни и той продължи напред, сякаш нищо не се беше случило.

Джеймс наблюдаваше самоувереният Снейп и незнайно защо в него се прокрадна желанието да свали мантията-невидимка и да хване врагът за гърлото.

Само след още няколко уверени крачки Сивиръс спря, извади една червена роза изпод мантията си, пооправи косата си, пое си дълбоко въздух и бутна вратата на купето пред което беше спрял.

-Ела! -рече Джеймс в опит да насочи Сириус и двамата се прокраднаха в купето, точно преди вратата да се плъзне обратно.

Вътре, в купето, стоеше Лили сама до прозореца, вече облечена в ученическата си мантия, с книга в ръка.

Щом видя Снейп, тя затвори книгата малко по-церемонялно, отколкото трябваше и погледна бледият младеж.

Сивиръс бе стиснал розата зад гърба си и щом срещна зелените очи на Лили, целият потръпна.

-Лили, -каза мило той и се усмихна, прокашляйки се леко. -Здравей!

Джеймс направи гримаса, гледайки как лицето на Лили грейва.

Тя се изправи и се усмихна още по-топло на Снейп.

-Здравей, Сев! -рече тя спокойно.

Снейп си пое дълбоко въздух и извади розата иззад гърба си.

-Съжалявам за вида й... -в притеснението си, Снейп бе прекършил дръжката на цветето и сега то бе леко килнато.

Лицето на Лили за момент придоби озадачен вид, но след като видя как Сивиръс застава на колене, тя грейна в ослепяваща усмивка.

-Лили Евънс, ще излезеш л...

-Ланглок! -извика Джеймс в момент на паника, извадил пръчката си.

Гласът на Снейп замря, той се хвана за гърлото и след като действието на заклинанието отмина, той погледна гневно назад.

-ПОТЪРР! ВЦЕПЕНИ СЕ!

В следващият миг се чу писък, а след това удар.

Чифт крака, без тяло, се появиха на пода, а Сириус отметна мантията от себе си.

-Блек! -изръмжа отново Снейп. -Как не се досетих! -в гласът му нямаше и капка от добрината, с която говореше към Лили.

Сивиръс се изправи на крака и насочи пръчката си към Сириус, който не му остана длъжен и също извади своята.

-Какво сега Сев,-престори глас Сириус. -С мен не можеш да се мериш!

-Нека само пробвам! -излая в отговор Снейп.

-СТИГА! -извика Лили и с лице по-червено и от розата, тя грабна книгата си и излезе от купето, оставяйки по-неудобна ситуация от всякога.

-Swan-Savior-

Здравейте!

Мисля, че денят на премиерата на Фантастични животни и къде да ги намерим е най-добрият за началото на тази книга, която се надявам да завърша!

Дано ПРОЛОГА ви хареса!