И веднага седнахме да хапнем пак.... Телефона ми званна. Погледнах го беше...
…..мама. Вдигнах.
-Ало. Мамо.
-Лина. Къде си? Аз съм в болницата а теб те няма.-каза тя притеснено
-Мамо спокойно тате ме прибра туко що.
-Оххх боже как се уплаших само. Аз и за друго те търся. Можеш ли да дойдеш до мен днес?
-Да добре. В обедната почивка ли?
-Да става.
-Добре чао.
-Чао.
Хммм това беше странно. Какво ли става?
-Какво каза майка ти?-попита тате
-Ами иска да поговорим за нещо днес ама не каза за какво.-отвърнах. На обядвах ме се и всеки се зае с негови си работи. Иво седна да играе LOL, а ние с Надето се загледахме в The Heirs (аз още не съм го догледала) споменах ли, че двете с нея сме фенове на Кей-попа и общо взето на всичко свързано с азиатската култура, ако някой не знае (аз знам че всички знаят) Кей-поп е Корейска поп музика, по която ние с нея откачаме. Чесно да си кажа и всичките ми братовчетки са Кей-попърки, което е много хубаво защото на рожденни дни и празници има за какво да си говорим и разговорите ни не се изчерпват след "Как върви в училище?". Оп отплеснах се. Погледнах телефона и видях че е 1, ококорих се. Почивката на майка започва в 1. Бързо се преоблякох

и накарах тате да ме закара. След като стигнахме той ме остави.
-Ще се прибера пеша. Легни да спиш все пак си нощна смяна.- казах аз и затворих вратата на колата. Влезнах в магазина и там пак беше онзи мъж. Как му беше името Дже-Джехюн. Да точно така. "Какво подяволите търси този отново тук?"-помислих си. 
-Мамо тук съм?- казах за да ме забележат
-Добре. Тръгваме ли Дже?-Чакай какво и тоя ли ще идва. Ужас.
-Къде отиваме?- попитах аз, но никой не ме отрази. Качихме се в скъпия му черен джип и потеглихме към ада. Където и да е това???
След 10 мин джипа спря пред едно кафене в другия край на града. Слязохме и седнахме на една маса от вън в градината. Се пак е Май месец и беше приятно да се седи на вън, пък и майка трябва задължително да пуши така че....
Дойде сервитьорката за поръчката. Поръчах си натурален сок, тоя сок струва 2 и 50 ама не ми пука тоя пръч ще плаща. Майка дълго кафе без захар, а онзи мъж късо кафе. Настана гробна тишина. Докато не реших, че ми стига толкова.
-Та за какво искаше да говорим?-минах направо на въпроса и без това не исках да съм на една маса с този човек.
-Ами маме, ще се местя да живея извън страната.-Тя каквооооо. Останах без думи как така ще се мести.
-Как така?
-Ами ще живея с Джехюн.-каза мама. "Аха така ли било и аз какво да те моля да останеш ли?" Мислех си аз, бях се ядосала.- И искам да дойдеш с мен. 
-Какво?

П.П Тази глава е малко скучничка. "Обожавам Парк Шин Хе" - на снимката горе ↑