След още две седмици.
С момчетата нещата почнаха да се пооправят, вече си говорим нормално и пак имаме дълги телефонни разговори. Само че този път с Джимин. С Юнги също но сякъш той гледа по бързо да затвори телефона, Днес беше почивния ни ден и Су беше с Джин на някъде. Лежах си на дивана гледайки няква тъпа драма по ТВ-то когато на вратата се звънна, станах и отворих, беше Чим.
-Изненадааа- викна той и направо си влезе.
-Здравей и на теб- отвърнах аз и се върнах на старото си място, разпльокната на дивана.
-Какво правиш?
-На какво ти прилича?-отговорих на въпроса с въпрос
-Трябва да поговорим-повдигнах едната си вежда- Имаме проблем с Шуга- скочих и седнах на дивана - Не излиза от стаята си, а когато излезе очите му са подути,  не яде, не е концентриран и бърка стъпки, думи и какво ли още не на репетиции, и просто не знаем какво му става.
-Но по телефона си звучи добре. Чухме се преди два часа и си беше добре.-отвърнах разтревожено
-Незнам, виж, има и друго, което исках да ти споделя лично.
-Слушам те.
-Аз си имам приятелка.
-Ти каквооооо?
-Чу ме. И ако искаш вече без угризения може да се събереш с Юнги.- когато го чух сърцето ми заби много бързо и се зарадвах 
-Чакай, но как, кога, защо не ми каза? Как стана?
-Ами незнам. Срешнах ме се на снимачната площатка тя беше нова и трябваше да ме гримира и беше толкова сладка като се притесняваше и изчервяваше, накрая я поканих на среща и сега сме заедно, а и не се притеснявай за това което се случи между нас явно е било просто проява на бошуващите ми хормони.- засмя се 
-Ах ти идиот такъв. Да не се окаже че и с нея е така и да нараниш горкото момиче.
-Неее няма, никога, тя е толкова крехка и нежна и сладка и...
-Ииии Чим Чим се отнесе в облаците, май найтина си хлътнал здраво.- закима бързо.
-Хайде ела у нас да поговориш с Шуга.
-Добре. Ще се опитам да го оправя.
-Ако му духаш много бързо ще стане..- Засмя се изтерично, а аз го цъпардосъх по главата.
-Горкото момиче дето ти се е вързало на акъла.- подминах го, обух се и вече го чаках да излезе за да заключа.
Пътувахме 15 минути и пристигнахме пред добре познатия ми блок. Качихме се и влязохме в апартамента. Всички бяха в хола освен Шуга, поздравих ги и се запътих към стаята му, почуках, но не получих отговор, почуках отново, но пак без отговор, отворих вратата и влязох, него го нямаше. Седнах на леглото и зачаках, се ще се появи от някъде. Минаха 20 минути и той дойде овит само с кърпа, явно се е къпал, огледах го, струва ми се отслабнал, но пак беше прекрасен, бялата му кожа котрастираща на катранено черната му коса и тези капчици вода, оххх направо да го скъса човек (ХИХИ). Повдигна глава и чак сега ме забеляза, найстина има кръгове под очите, за това се не искаше да се видим, когато бях свободна, дори и за малко. Като ме видя замръзна, гледаше ме и не мърдаше.
-К-Какво правиш тук?-попита накрая
-Нищо, седя.- казах 
-Б-били и-излязла за да се облека?
-Защо и без това съм го виждала?- казах аз и се засмях, той се опули насреща ми и преглътна тежко, отиде до гърдероба, извади си дрехи и тръгна към вратата. - Чакай. -викнах, той замръзна - Аз ще изляза.- станах и излязох пред вратата, след малко той ми отвори и влезнах обратно.
-Е защо си дошла?
-Не може ли да дойда да видя приятел?- попитах го гледайки го право в очите
-За Джимин ли говориш?- погледнах го тъпо
-Не идиот такъв, говоря за теб.
-Оуу.
-Защо се държиш така?
-Как?
-Така. Отдръпнат си, гледаш да се отървеш от мен, гледаш по бързо да ми затвориш телефона, не искаш да се виждаме, какво ти е? - попитах го
-Нищо ми няма. Ето видя ме. Сега може да си ходиш.- ама той сериозно ли?
-Гониш ли ме?
-Да. Не съм в настроение, по добре си върви. Не искам да те виждам в момента.
-Но..
-Без но.-хвана ме за раката и ме избута от стаята като тресна вратата пред лицето ми. 
-Юнги, Юнги отвори ми. -виках ли виках но нямаше файда. Дойдоха момчетата чули викането ми.
-Какво става?-попита Джин 
-Изгониме, буквално ме изхвърли от стаята без да ми каже нищо.-бях пред рев.- Аз си тръгвам.-заявих
-Ще те закарам-предложи Намджун
-Не. Искам да се поразходя.-отказах 
-Но..- преди да довърши вече бях излязла. На вън валеше пороен дъжт, а аз нямах чадър. Вървях под капките и мислех, всъщност не мислех за нищо, само плачех, дъжда отмиваше сълзите ми. Бях изминала само две преки, а вече бях подгизнам до мозъка на костите си. 
-Лина.-Чух някой да ме вика, но не се обърнах може да ми се е причуло-Лина, чакай-отново чух глас, но пак не се обърнах. Както си се влачих под дъжда изведнъж спрях да усещам капките, погледнах нагоре и видях черен чадър, обърнах се и видях мокрия, едвам дишащ Шуга, да се опитава да си поеме въздух. Беше само по една тънка черна блуза.-Лина, аз...
-Нали не искаше да ме виждаш, к'во стана?- попитах грубо, бях наранена и ядосана и в същото време тъжна.
-Съжалявам. - каза - Аз просто незнам какво ми стана, не знам защо ти наговорих тези неща, всъщност се зарадвах че си дошла заради МЕН. След като си тръгна Джимин почти разби вратата и ми разказа всичко, за приятелката си за това че сте си поговорили и за решението ти да си с мен,след като той няма да страда. След всико което той ми каза се почувствах като най-големия идиот на света, държах се ужасно с теб, а ти си щяла да приемеш чувствата ми. Аз съм кретен и много съжалявам.-замълча и ме гледаше в очите, не знаех какво да кажа, бях щастлива от факта че дори и в дъжда ме е последвам, както и че Чим му се е накарал едно хубаво, усмихнах се и му казах.
-Прав си.-той ме погледна изненадано и неразбиращо- Ти си идиот и кретен, но забрави и задник. - Той ме погледна тъпо. От което се засмях. Приближих се разко на сънтиметър от него, и му прошепнах срещу устните- Но си моя задник.- След това разбих устните си в неговите, той веднага отвърна, изпусна чадъра на земята и обгърна талията ми с ръце, а аз обвих свойте около врата му. Все още валеше, но нас не ни интересуваше, просто се наслаждавахме на момента. 

КРАЙ

Така това е финала, сигурно не е това което сте очаквали, ноооо...... незнам не измислих друго. А да има възможност сега да качвам по рядко на другия ми фик щото мойто мъжле ме накара да си изтрия wattpad-a от телефона  и ще мега само от компа когато го няма, но когато мога ще качвам. Това е от мен надявам се историята да ви е харесала....