На сутринта се събудих от званенето на телефона. Надигнах се и го взех, погледнах екрана, пишеше Юнги. Спрях звука и оставих телефона. Сигурно ще ме пита къде съм, няма ли да се прибирам с тях и т.н. Не искам да говоря с когото и да е било сега. Станах и си облякох вече изсъхналите дрехи. Пооправих си косата, измих си лицето и слезнах да закуся в ресторанта на хотела. След закуската се върнах в стаята и видях часа. Самолета отдавна отлетя така че спокойно мога да се върна. Слезнах и върнах ключа на рецепцията, казах довиждане и се запътих към бунгалото. По пътя звъннах на Су.
-Ало Су.
-Ало Лина, къде се губиш?-от телефона обаче не беше гласа на Су, а този на Юнги, звучеше хем притеснено, хем ядосано. - Защо не ми вдигаш? Знаеш ли как се притеснихме като те нямаше вчера цял ден? С Джимин се поболяхме от притеснение? Су нищо не ни казва, добре че беше мениджъра за да ни каже, че искате да останете още ден с нея, иначе нямаше и да разберем. Знам че си объркана, но трябва да поговорим. Хайде ела чакамете в бунгалото. - Затвори без да чака отговор. Ъгхххх и сега какво. Ох видяло се е ще отивам, така и така на там съм тръгнала. По пътя имаше една аптека, влезнах и си купих противозачатачно от тези за 72 часа се пак не искам да стане някоя беля, изпих го веднага и продължих. След като пристигнах си поех дълбоко въздух и влязох през вратата. Още с влизането и някой ме събори на земята, натъртих си дупето. От падането си бях затворила очите, когато ги отворих видях Юнги и Джимин които ме прегръщаха. Станахме от пода и се започна.
-Охх боже най-накрая. Знаеш ли колко се притесних като не се прибра снощи?- каза Юнги
-Аз също. Цяла нощ обикаляме бунгалото и те чакаме, а ти така и не се появи.-обади се и Чим
-Къде беше?-попита Шуга
-В близкия хотел.-отвърнах просто и ги подминах като седнах на дивана до Су. Те постояха малко гледайки в моята посока и после дойдоха при нас. - Нали трябваше да сме само двете? Какво стана?-попитах момичето до мен
-Ами трябваше, но когато дойдох тук сутринта те не бяха тръгнали и ми обясниха, че са накарали татко да останат и те да не сме били сами и дрън дрън.-отвърна тя раздразнено
-Ясно-казах. Настана гробна тишина. Колкото и неловко да беше предпочитах да не си казваме нищо. Но от къде този късмет. Както си мислех как да се измъкна от темата още преди да е започнала Джимин я започна.
-Трябва да поговорим, тримата. Су били ни оставила за малко?-обърна се той към нея с усмивка, тя само кимна и излезе. - Сега, какво ще правим? С Шуга хьонг се разбрахме, че и двамата те харесваме и трябва ти да решиш с кой искаш да си. Но също така и сме съгласни, че който и да избереш другия няма да се сърди и ще си останем приятели. -завърши той. Аз седях и само ги гледах. Какво трябваше да кажа? Кой трябва да избера? И с двамата се чувствам добре. И двамата ме разбират, подкрепят, пазят и какво ли още не. Мисля че знам какво трябва да отговоря.
-Аз....