Докато усещах шарещите му ръце по тялото ми, и чакайки да усетя болката от проникването му, изведнъж ръцете му изчезнаха, отворих рязко очи и го видях на земята гърчейки се докато Джимин го налагаше. 
-Чим-казах треперейки през сълзи, когато чу гласа ми веднага стана от него и дойде при мен 
-Всичко е наред, вече съм тук.-каза прегръщайки ме, като развърза колана и аз го прегърнах- Да не си я доближил отново иначе света ще ти се види тесен- заплаши го и ме задърпа на вън. Върнахме се при момчетата и им казахме, че се прибираме. Юнги веднага скочи и дойде при мен. 
-Лина какво е станало? - загрижения му тон ме накара да се усмихна горчиво. 
-Сънг.-беше единственото което казах, той пребледня видях в очите му пламаци, хвана ме страх, за първи път ме хвана страх от Юнги 
-Къде е този боклук? Ще го убия, найстина ще го убия.-каза и започна да се оглежда. 
Хванах го за ръката и поклатих глава. 
-Недей, остави го не си заслужава да се занимаваш с него. Искам да се прибера. Вие си останете да се забавлявате, не си разваляйте вечерта заради мен.-казах и се обърнах към изхода. 
-А не и аз се прибирам с теб, няма да те оставя, точно сега. -каза Шуга 
-Аз също - и Джимин 
-Нека да не казваме на другите сега, нека поне те се забавляват- помолих ги и те се съгласиха, Юнги отиде при момчетата и им каза, че се прибираме те само кимнаха и ни помахах. Излезнахме от дискотеката и си хванахме такси. През целия път неспирах да плача и да треперя, въпреки че бях с яке. Юнги ме беше прегърнал и галеше главата ми, а Чим стискаше ръката ми показвайки ми, че няма да ме остави. Пристигнахме и платихме на човека. Прибрахме се. 
-Искам да го измия от себе си. -казах и се запътих към банята минавайки през стаята ми за да взема хавлия. Когато усетих топлата вода сълзите отново потекоха. С какво заслужих това, какво съм му направила, та ние дори не се познаваме не сме си говорили, нищо. Не знам колко време съм седяла, но чух почукване. 
-Добре ли си?-попита Чим 
-Да - отвърнах и спрях водата, ових се и излязох, грима ми се беше разтекъл и приличах на вещица, но в момента не ми пука. Влезнах в стаята ми и се облякох, изчистих си лицето и вързах косата на кок. Отидох при момчетата в кухнята. Когато ме видя Чим веднага млъкна, а погледа на Юнги беше още по страшен и от преди малко. Явно му е разказал какво е станало. Седнах при тях, Джимин ми подаде чаша с вода. 
-По добре ли си?-попита 
-Да. Благодаря ви, и на двамата, че сте до мен в този момент. Благодаря ти Джимин, че се появи на време преди да стане твърде късно. Обичам ви.-казах разплаквайки се отново. А те ме прегърнаха силно. 
-И ние те обичаме - казаха заедно. 
-Мисля да си лягам.- казах а те кимнаха-Лека нощ. 
-Лека, ако има нещо веднага ни извикай. - каза Чим, само кимнах, прибрах се в стаята си и си легнах, мислех че няма да мога да заспя, но заспах веднага. 
Отворих очи и видях Сънг пред мен усмихвайки ми се зловещо, приближи се и отново захапа врата ми, след това се премести на ключичице и продължи надолу като захапваше силно до кръв.  
-Сприи .. по дяволите .... боли ме .... махни се от мен..- не спирах да викам, но никаква полза той продължаваше включвайки и ръцете си с който ме опипваше и драскаше, опитах се да го отблъсна, но ръцете ми бяха вързани.-ААААААА- извиках когато усетих как проникна в мен рязко. 
-Лина .... Лина .....-някой ме вика, чий е този глас. Отворих очи и видях Юнги и Джимин да ме гледат притеснено. 
-Какво се случи?-попитах 
-Сънува кошмар. Ето пийни вода.-Шуга ми подаде чаша с вода и аз я изпих.-Хайде Джимин, да я оставим да спи. 
-Не, моля ви, не ме оставяйте сама, страх ме е. - те кимнаха и легнаха от двете ми страни. Веднага заспах. На сутринта се сабудих преди тях. Станах и направих закуска и кафе за всички. 
-АААААААА-чух вик от стаята на Ви и Куки и се затичах на там. Връхлетях вътре като фурия.