3.
**Зейн**
Тео веднага ме блъсна на леглото и си махна блузата и униформата, като остана само по потник и къси панталонки.
-Тео точно сега ли го искаш?
-Ама естествено...Знам, че аз казах, че може да си се натискаме докато си получим Яо, а сега много много искам.
-Но Яо...
-Спокойно...Забрави ли. След час - два си идва. Така че хайде ела да те пооправя, защото не знам дали си тесен или когато започна ще се стегнеш. -Беше ми малко неудобно да ми говори точно такива неща. Вярно, че сме братя и това сигурно е ужасно защото сме семейство, но стига вече. Донякъде и аз го искам, но той да започне ли каза? - Хайде... Съблечи се или предпочиташ аз да го направя. Само гледай стенанията ти да са дълги, че искам да се насладя и само не бягай. Трябва да свикваш.
-Чакай чакай...Как така аз да свиквам ами ти? -Зачудих му се. - Как така само аз.
Тео дойде до мен и ми прошепна в ухото. Той сериозно ли? Това май е шега?
-Ето...Така че хайде сега.
Веднага ми скочи и още през блузата ми захапа едното зърно, а с другата ръка ми стискаше другото зърно. Изстена и му хванах ръцете.
-Тео...!
Затворих очи и накрая Тео се вдигна от мен.
-Какво?
-Боли.
-Това е идеята идиотче. Така че сега Замълчи и се наслади.
-Тео - Казах ко колебливо, а той веднага ме целуна и с крак ме натискаше между краката и то силно. Правеше го нарочно. Продължаваше така и се движеше, като си играеше с езика ми. Хич не бързаше. - Тео. -Казвах му името на няколко пъти стенейки. Той направо ме игнорираше. Накрая се свлече надолу и ми целина члена още през панталона. Започна да ме и хапе, ближе и целува. Не спираше. - Тео - Накрая му извиках името, но той само си пъхна пръста в устата ми, за да Млъкна.
Следва продължение...
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro