**Яо**

Започнах да тичам. Имах чувството, че ще закъснея. Не мога и то още в първия ден. Накрая стигнах до училището и влязох вътре. Леле навреме съм. Отидох и влязох в класната стая. Представих се на учениците си.

-Здравейте! Казвам се Яо. Аз ще съм вашия нов учител по литература.

Децата в един глас ме поздравиха. Дано само да нямам проблеми. Поне няма нищо тревожно... Седнах си на бюрото и започнах да ги проверявам, за да се запознаем. Едно момче ми направи голямо впечатление, постоянно отговаряше на въпросите и беше Добър. Просто всички заедно си общуваха добре. Трябва просто да се поотпусна. Накрая щом часа свърши всички излязоха. Имам още два часа със седми и пети клас. Дано Тео и Зейн са добре.

**Междувременно при Тео и Зейн...Зейн**

Тео натискаше тялото ми със своето на стената. Още първия ден и не се сдържа да го направи. Вярно че  сме в тоалетната ама сега. Това е всъщност невероятно. Само да не ни видят, въпреки, че е невъзможно защото сме единствените работници. На шефа не му се плаща за още. Тео продължаваше така да ме натиска. Захапа долната ми устна и продължаваше. Бих искал да продължим но го хванах за ханша и го отдръпнах.

-Съжалявам Тео, но сме на работа, а и може да има и камери. Нека вкъщи и без това свършваме по - рано и ще може да си се натискаме на воля вкъщи.

Усмихнах му се и го целунах странно по устата и отидох на мястото си. Видях, че и той направи същото. Как нямам търпение да се приберем.

**След работа**

Аз и Тео се прибрах ме. За по - сигурно реших да се обадя на Яо.

-Ало Яо.

-Да?

-Кога ще се прибираш?

-След час - час и половина...Защо?

-А просто питам. Хайде, че да знаем кога да сготвим.

- О добре. Ще гледам да се прибера. Чао.

-Чао.

Обърнах се към Тео и му казах новините.

-Хубаво. - Усмихна ми се. - Хайде сега в леглото, че да се заемаме.

Та Мерси и се извинявам много ама много, че ме чакахте толкова много. Съжалявам и ще гледам да е често