**Тео**

- Е вече сме достатъчно големи. Кой къде ще работи?

-Аз мислех да стана учител по литература...Вие?

-Ами...Тъй като ти завърши и имаш пълномощие, а аз и Зейн сме в една академия...Ами и двамата можем да работим в кафене. Нали знаеш онова кафене ,,Сивият Вълк"?

-Да.

-Ами можем там да отидем. А и е близо до академията и до училището в което ще работи Яо.

-Супер. Значи ще се виждаме.

Ух., Яо. Заща правиш толкова сладки физиономии? Тази толкова сладка усмивка. Тези мили сини очички с леки оттенъци на жълто. Искам те. Защо винаги, когато те погледна около теб има цвета и балончета! Направо сиаеш. В този момент исках да го целуна. Дръпнах ръката на Яо и го хванах в прегръдките си. Целунах го. Толкова много страст в една целувка. Тогава усетих друга ръка на рамото ми.

-ТЕО.

Осъзнах се. Фантазирал съм си. Супер. Радвам се, че това не е било истина, но докога само ще си фантазирам? Не мога ли да хвана Яо в прегръдките ми? В обятията ми? Това не е чесно. Ние сме негови братя, но не мога да се сдържам. Защо? Защо съм прокълнат да имам толкова Секси брат?. Така Секси. Толкова привлекателен.

-ТЕО да не си фантазираш, как целуваш момиче?

НЕ! Но не мога да го кажа иначе трябва да кажа истинската причина.

-Да...

Яо погледна часовника си.

-Ол не закъснявам. Чао.

-Чао.

Тогава Зейн ме одари по главата.

-Алч.

-Глупак. Замалко Яо не разбра, че искаше да целунеш него, а не някакво си момиче.

-Тихо...И откъде знаеш, че го обичам?

-Защото и аз го обичам, но явно аз крия чувствата ти по - добре от теб.

-Да вярно е. Фантазирах си как го целувам. Но хайде да се приберем.

Аз и Зейн се прибрах ме. Тогава седнах ме на леглото ми. Не мога повече да го крия.

-Не мога повече. Яо няма как да ни го позволи. А и не мога така.

-Искаш Секс нали? И по - Тихо. Особено за тези неща и то пред Яо.

-Добре.

Тогава Зейн се подсвихна.

-Детствен си нали?

-Да...Но и ти също.

-Слушай. Защо не го правим, и да се задоволяваме един с друг, докато Яо не стане наш?

-Става.

Тогава се облегнах на леглото, а Зейн ме целуна.