Стихотворение-3
Нарекох го "Когато си тръгне една любов"
Когато тръгне си една любов
остават само пепел и пожари.
Остава само неизвикан зов,
една сълза душата ни да пари.
Едни ръце протегнати в нощта,
една врата отключена във мрака,
една жена останала сама,
която още някого там чака…
Не може нищо времето да заличи
и болката ни няма да си иде…
Дори когато в тъмното мълчим
за нея споменът не е невидим…
Не чакаме със трепет изгрев нов…
Не ще отвори никой пак вратата…
Когато тръгне си една любов
единствено остава самотата…
Добро утро/Добър ден/Добър вечер/Лека нощ!Много ви обичам!Целувки от мен!!!....💋💋💋
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro