Гл.т.Джаксън
Джени заспа.Беше толкова сладка.След малко влезе доктора.Гледаше системите и записваше нещо.
-Докторе,колко още време трябва да остане в болницата?-попитах го.
-Още 2 дни.-каза той и излезе.Всички си отидохме вкъщи.Двата дни минаха неусетно,поне за другите.Аз не спях по цели,нощи.Притеснявах се дали е добре.Днес беше денят,в който щяха да изпишат Джени.Тръгнах към болницата и скоро стигнах.
-Джениииииии време е да се махнеш от тук!-извиках й аз,когато влезнах в стаята.
-Йййееей!Най-накрая!-каза тя.-А сега излез,да се облеча.
-Е не може ли да остана.-усмихнах се мазно.
-Излизай перверзник такъв!-каза тя.
-Добре де не ме бий.-примирих се и излязох.Доктора ме викна,да попълня някакви документи,за изписването на Джен.Попълних ги и си тръгнахме.

Гл.т.Джени
Най-накрая свобода!Няма са стоя повече в тази бяла стая.По-едно време си мислех,дали де не се метна от някъде.Мисля,че чак намразих бяло.
-Сега къде ще ходим?-попитах Джакс.
-Ами искаш ли на кафе?-попита.
-Разбира се.-казах му аз и се засмях.Отидохме в парка и седнахме в Starbucks (отново😂).Аз си взех,мокачино и парче от тази торта:

А Джаксън си взе само капучино.Погледнах през витрината на кафенето и тогава видях...

Охайо!Съжалявам,че е толкова къса.Дано ви хареса!Довечера пускам некст!Сарангхе💕

😍😍😍