Защо Итън би ми писал по това време от болницата?

Отворих съобщението и видях,че пишеше.

"Хей,извинявай ако си заспала,но исках да ти кажа че ме изписват другата седмица.До тогава ще съм горе-долу здрав напълно.С някои белези,но нищо."

Реших,че няма да му отговарям нищо.Да си се мъчи там,изключих напълно телефона и си легнах.

След 6 часа.

Събудих се точно в 07:00,снощи май легнах в 01:00.Станах от леглото и отидох в банята да се оправям.Измих лицето си,зъбите,гримирах се и ходих до тоалетната.

Отидох до гардеробната и извадих черни дънки с бяла карирана риза.И някакви маратонки на "Nike",бели с черни ленти отстрани.Взех телефона,чантата и ключовете си.Излезнах от стаята и се запътих надолу по стълбите.Тъкмо когато бях в дневната ме видяха родителите на Ейдриън.

-Мелани,Добро утро.Тръгваш ли,вече?Шофьора да те закара,чу ли.
-каза баща му.

-Добро утро и добре.Тръгвам.Приятен ден.
-им казах.

-Приятно училище,миличка.
-каза майка му и ми помаха на излизане от входната врата.

Видях че господин Джонсън вече ме чакаше.Качих се в колата и потеглихме за училище.

След 15 минутен път бях пред входа на училището и слезнах от лимузината.

Когато вървях към вратата всички гледаха това,че слизам от черна лъскава лимузина.В момента сигурно си мислят че съм се омъжила за Ейдриън.

След като влезнах и отидох до втория етаж на дясното крило на училището.Имах Информационни Технологии.Тоест Компютри на по-кратко.С Иза бяхме разделени на две групи и тя е в лявото крило.

Часът приключи бързо,както винаги. И господинът както винаги разсмиваше групата.Нищо необичайно.

Следващия час имахме Английски отидох до шкафчето си и взех учебника и тетрадката ми.Там се видях с момичетата,които ме прегърнаха когато ме видяха.

-Мелани,ти си тук.Чаках те при компютрите,но ти като не дойде,мислех че не си на училище.
-каза Иза,защото днес не отидох при нея А всеки път отивам първо при нея,когато имаме компютри.

-Съжалявам,този път направо отидох към моите компютри.
-казах и погледнах към Мика,която беше видимо щастлива.

-Какво ѝ е?
-попитах Иза,защото като гледах Мика беше твърде щастлива да ми отговори.

-Ами,днес с Кира ще излизат,по-скоро Кира ще се запознава с баща ѝ.

-И е щастлива от това?Мислех че мрази чичо Джон.

-Радва се,защото Кира ѝ каза,че няма да успее да дойде.

-Още не разбирам.

-Нали мрази баща си и Кира поискала да се запознае с него,а Мика ми каза колко не искаше да запознава баща ѝ с Кира и сега Кира като ѝ се е обадила и каза че нямала да идва на тази вечеря,тя се зарадва понеже нямала да ги запознава.

-Ааа,стана още по-странно.Но нали знае,че все някога трябва да ги запознае.Кира няма цял живот да е заета.

-Е,да.Но дотогава ще му мисли.
-каза Иза и се засмяхме.

Джъстин и Дилън се запътиха към нас.Защо?

-Хей,момичета.Чухте ли че другата седмица в понеделника ще изписват Итън от болницата?
-каза Дилън.Аз чух от самия него,момичетата сигурно не.

-Не,не сме чули,значи ще е оздравял до следващия понеделник ли?
-попита Иза.

-Не,е горе долу.Ще има тук-там някакви белези по краката и може би ще носи шина известно време на ръката.Не знам,не ми каза подробности.

-Хей,ако искате да дойдете,поканени сте на сватбата ми.Която е след 3 седмици.
-каза Изабел мило.А аз се зачудих защо би поканила Джъстин на сватбата ѝ.Дилън разбирам по-добър и е човек,а онзи не е.Защо би искала да присъства на сватбата ѝ,да я развали ли?

-Защо бих дошъл на сватбата ти?Имам много работа в фирмата.А и дори да не бях зает с нещо,пак не бих дошъл Изабел.
-каза ѝ грубо Джъстин и си тръгна.Ето,не е човек.По-лош е от животно.

-Съжалявам за Джъстин,той така си говори по принцип.И аз може би също като него ще имам работа в фирмата и няма да мога да дойда,но Честито все пак.Дано да сте щастливи още дълго време.
-последното го каза с тъга в гласа.Сякаш съжаляваше,че Бела се е омъжила вече.На бас за още 20 долара от Джейс че си пада по нея.Горкото момче ще го разоря с басове,за които дори не се е хващал.Но искам да си ми даде парите.

-Аз ще тръгвам за час.До после,момичета.
-каза Дилън и отиде към Английския.

Време е и ние да тръгваме,че ще закъснеем.

Влезнахме тъкмо навреме,днес трябваше да ни дава оценките от класната,която правехме миналия четвъртък.Но не ни ги каза.Почти както винаги прави.
Часа мина в приказки и подробности за това какво са правили с Кол в леглото.Да бяхме доста любопитни с Мика,че я питахме и такива неща.Сега ще имаме 2 часа български,щяхме да правим класна.Супер и това остана.

За класната нищо не знаех.Бях заета покрай стоенето цяла нощ при Итън в болницата и снощната вечеря с Кира и Мика и не можах да преговоря,всъщност май не знаех че ще имаме класна.Да така е.Или дори да съм знаела,съм забравила.Да напълно възможно е и това да е станало.

Часовете по български минаха и след това имахме Математика при Класната.Там пък ми свърши тетрадката и забравих да си купя нова и поисках от Мика лист.Казаха ни някакви оценки сигурно от миналата класна имахме трите с Мика и Бела по 4.Еми,биваше.Какво повече да искаме от това,все пак не бяхме добри по Математика,така че и това е много.

Последния час имахме Физическо,но изобщо не го карахме.Тоест Мика го караше,а Иза трябвала да се прибира заради свекъра и свекървата си и мъжа ѝ.И аз исках да вървя заедно с нея и затова пропуснах часа.Чакай,трябваше да ме докара лимузината до нас.Няма нищо,че един път господин Джонсън не ме е закарал с колата си.Какво толкова,да повървя малко.Прибрах се и осъзнах че от училище до къщата на Ейдриън наистина е далеч вървях някъде към час.Вече разбирам защо го возят все с кола или защо той идва на училище с кола.Влезнах вътре и ме посрещна госпожа Крофърт.

-Добър ден,Мелани.Какво ще искаш за обяд?

-Ами,не знам не съм се замисляла.Може би палачинки с шоколад и някакъв сок тоест от зелена ябълка.

-Добре,къде ще ядеш в стаята ти ли да ги занеса когато бъдат готови или ще ядеш направо в трапезарията.

-Донесете ги направо в стаята ми.

-Добре,отивам да ги приготвя.

Качих се в стаята си и оставих чантата до вратата.Облякох дрехи като за вкъщи,тоест някаква  червена тениска с надпис "Magic is possible" с неонови букви и някакъв тъмно син клин на "Nike".

Седнах на леглото и взех лаптопа.Влезнах в сайта на училището с паролата и имейла си и видях какви оценки имах по предметите.

Мелани Саманта Станфорд номер в класа 17.

Оценки

Математика-4
Български и Литература-6
Химия-5
Биология-5
Философия-6
Информационни технологии-6
Технологии-6
Физическо възпитание и спорт-5
Физика-5
История-5
География-5
Английски-5

Еми биваха,не бяха токлкова зле,най-ниската тоест 4 по Математика само тя би ми развалила успеха.Като се раздели се получава 5,25.Е,то е началото на годината има време дотогава сигурно ще получа и по-хубави оценки.Включих телефона да се зарежда,и почнах да пиша в тетрадката си цитати.Както винаги правя,и в Лондон така правех.Ейдриън все се чудеше за къде ще ми потрябват тези над 700 цитата.Просто обичах да ги пиша и да размишлявам над тях.След 10 минути някой почука на вратата.

-Влез.
-казах и зачаках човека,който е да влезе.Беше госпожа Крофърт с табла в ръка на която бяха палачинките с шоколад в една чиния и една чаша ябълков сок.Взех таблата и я оставих на масичката в стаята ми,благодарих ѝ и тя излезе.

Започнах да ям от вкусните и сочни палачинки.Майко,не бях яла палачинки от цяла вечност.Но тези на госпожа Крофърт наистина са превъзходни,много хубаво ги направила.Изпих сока и оставих таблата настрани.

Легнах на леглото и почнах да гледам тавана като луда.Може би съм стояла така към един час и вече беше станало 15:30.След някъде 10 минути телефонът ми светна,това показва че имам някакво съобщение от някой.Станах от леглото и извадих телефона от зарядното.Пак легнах на леглото и зачетох съобщението.Беше от Морган.

"Сигурно вече не ми се сърдиш за онова,нали?Дето казах вчера в болницата,за теб и семейството на Ейдриън. Нали ще пишеш?"

Прочетох го и оставих телефона на леглото до мен и започнах да си мисля.Защо толкова се опитва да завърже разговор с мен,не вижда ли че го мразя от дъното на душата си.Целия свят е разбрал за това,само той слепеца не е забелязал.Какво да направя да му кажа в очите направо,че го мразя и че не искам повече да ме търси и да говори с мен ли?Всъщност е добра идея,но не знам сигурно и това ще се провали.Телефонът ми пак светна и видях на дисплея ново съобщение от него.Абе,този наистина ще му кажа това, което до преди малко си мислех.Да видим какво ще ми отговори тогава.Първо прочетох неговото съобщение де,преди да му кажа и аз нещо.

"Стига само чети,без да отговаряш?Дразниш ме така,Мелани.А в това състояние,което съм и най-малкото ми повлиява и не по хубав начин."

В момента усещам,че искаше да ме накара да го съжалявам,но нямаше да получи съжалението ми никога и за нищо на света.И пак писа.Този няма ли да заспи.Да го упоят с нещо,не знам с което да заспи за известно време.

"Охх,какво хубаво списание.Леле какво хубаво момиче по бельо.Има хубав дантелен сутиен.Бива си я."

Сега дори полудя и почна да си говори сигурно сам в болницата за момичета с дантелени сутиени.Този наистина доста лошо е пострадал.Най-увредената част от всички със сигурност е мозъка му.Загубил е сигурно част от ами загубил е целия си мозък.Този идиот мръсен.И отново съобщение,кога ли ще спре.Няма да му отговоря,не схвана ли вече тъпата му безмозъчна глава.

"И до нея едно момче едно такова русичко горе-долу тъмно руса коса.Гол само по боксерки на Calvin Clean и я прегърнал през кръста.Каква хубава двойка.Оооо,чакай отдолу им пише имената и годините,така момичето Алесандра Агресте френски модел на 18 години,а момчето познай кой.Ооо и наистина много ще се зарадваш като разбереш кой е.Името му е Ейдриън Чейс сигурно го познаваш.Даже може да сте излизали с това момче,да сте правили секс заедно или пък точно в момента да седиш в неговата къща и да живееш у тях.Просто предположение."

Край с това вече,наистина тук ме разби.Какво е това списание дето Ейдриън е сниман с оная моделката от Париж.Дали тук в къщата му получават списания или някаква поща.Сигурно.Слезнах долу напълно раздразнена и отидох в кухнята да питам госпожа Крофърт.

-Извинете,че ви безпокоя,но имам един въпрос?

-Кажи,миличка?Изглеждаш ми ядосана,нещо случило ли се е?
-попита ме жената притеснено.Естествено,че бях ядосана заради Итън дето ми поднесе тази новина така саркастично.

-Получавате ли списания в къщата?

-Да,госпожата ги събира на рафта в дневната,но защо
-не я изчаках да довърши и веднага отидох в дневната.Оглеждах се по рафтовете,но на нито едно списание го нямаше Ейдриън с оная.Може би още не е пристигнал днескашния брой.Ааа,не чакай ето.Боже,дори са на корицата и наистина я е прегърнал през кръста и е гол само по боксерки,толкова е секси,но оная която се е залепила за него вече я мразя.И тя изобщо дори не е хубава.Добре,може да е хубава,но това не значи да го докосва когато е гол.И той да я прегръща.Не е честно той там прави секс сигурно с тая,а аз тук умирам заради него.

Само аз имам това право,тя му е никаква,защо му се навряла така направо ще го изяде толкова е близо до него.Ооо,няма начин.Ще види той.Веднага ще му се обадя,когато ми каза за снимките мислех че няма да е гол или тя да е само по сутиен и някакви лъскави почти нищо прикриващи отвратителни прашки.И отгоре на всичкото да я прегръща,мислех че ще са с дрехи и мислех че няма да пуснат тези снимки в списанията.И дори са 10 снимки на брой,на другите тя му се е огъзила и той я е хванал за задника.Пък на една друга тя е клекнала до него точно до оная му работа и гледа право в камерата,а той гледа към нея усмихнат с оная усмивка,която само може на мен да показва.И отгоре на всичкото ми седи тая курва с едни червени остри токове.Толкова вече ме дразни вече тая.Как може да се бута на обвързан мъж?

Тъкмо гледах и последната им снимка в списанието и госпожа Крофърт ме извика.

-Мелани,виж дават Ейдриън по телевизията.

-Какво,защо?
-очудих се че вече ще показват на живо как се е събрал с тая.

-Не знам,казаха че е интервю.Виж да го гледаме.
-каза госпожа Крофърт и увеличи звука.По дяволите беше с секси кожено яке и отдолу беше гол,беше толкова ссгимстетнстянмдмуддбт,май забих.И майкооо,беше с оная Алесандре ли Алесандра ли как беше.

-Добър вечер.Тук сме с късното ни предаване." À propos de la mode". Казвам се Сиера Кастело и това е първото интервю за модната колекция на известната и много красива Алесандра Агресте и партньорът ѝ на снимките Ейдриън Чейс,който идва чак от Ню Йорк.Така тази вечер ще ви задам доста въпроси и лични и професионални,така че се пригответе.
-каза водещата на това предаване.Първоначално се зачудих защо казва "Добър вечер" и после се сетих че при тях в момента е 23:00 часа.

-Първият въпрос е към Алесандра.Така,откога започна да се занимаваш с това да си модел?
-попита я водещата и тя отговори толкова себично и амбициозно.

-Ооо,ами аз съм родена за да бъда модел.
-и хората там се засмяха,както и тя с изкуствената си усмивка.
-супер,родена била да бъде модел.Дали си вярва изобщо?

-Сега шегата настрана,майка ми от малка ме насърчаваше да работя когато порастна нещо свързано с модата,а аз избрах да бъда модел.Отначало ми беше доста трудно,но свикнах.Красотата все пак изисква грижи и време.Не на всяко момиче е лесно да бъде като мен.
-оол,май има предвид че на всички не им е лесно да са курви като нея.Да права е.

-От 6-годишна ходя по ревюта и по подиуми.С този начин на живот свикнах.Харесваше ми да се обличам прекрасно за най-различни известни модни колекции на други известни модели като мен,но никога досега съм нямала своя собствена и това е първата ми модна колекция и страшно много се гордея със себе си и с успеха,който постигнах досега.Много съм щастлива за това.Цялата сияя.
-супер,момичето не стига че е курва,но и е "сияеща" и самовлюбена.

-Благодаря за прекрасния отговор,Али.Сега следващият въпрос е към този прекрасен младеж.
-я стига и водещата ли му се бута.Знам,че е секси,ама чак пък и водещи на предавания да му правят комплименти за това че е прекрасен е вече крайно.

-Ейдриън, този въпрос е малко по-личен по-скоро са 3 лични въпроса?Би ли отговорил,дори и отговорът ти да е прекалено пикантен.

-Да,кажете въпросите.Отговарям на всичко.Откровен и открит човек съм.

-Страхотно,сега първият въпросът е имаш ли си половинка?

-Разбира се.Казва се Мелани Станфорд в един клас сме.
-поне ми спомена името и каза че има гадже пред оная най-сетне да се пръсне от яд сияещата курва.

-Е,от колко време сте заедно и сериозни ли са вашите отношения с нея,обичаш ли я?

-От 3 години сме заедно,и да сериозни са и я обичам толкова много до толкова че не мога да си представя колко е силна любовта ми към нея.Бих умрял за нея.

-Леле,това се казва силна любов като вашата.Следващият въпрос към Али.Ако този хубавец не беше обвързан и достатъчно влюбен,че да умре за любимата си би ли тръгнала с него?

-Разбира се,без да се замислям.Не бих изпуснала такова секси момче като него.Дори в момента сигурно неговото гадже гледа това предаване и си мисли "Тази за коя се мисли,как може да краде любовта на живота ми" Но ще ти кажа едно скъпа,това момче в момента за престоя си тук в Париж е само мой,може да прави каквото пожелае с мен,е,разбира се каквото аз му позволя.Не се знае,може да направи много сериозни и интимни неща с мен,ако не го спра.Кой знае на глед се гледа мил и готин,но отвътре може да е безкрупулен цар в леглото.
-завърши с това тази курва и намигна с самодоволна усмивка.И след това прокара пръсти през лицето му.

Край това преля чашата,трябва да хвана първия полет за Париж.Станах яростно от дивана и тръгнах към вратата,а госпожа Крофърт викаше след мен.Тъкмо отворих вратата и пред мен бяха родителите му и ме гледаха странно,защото буквално бях изпушила от ярост заради тази Алесандра.

-Миличка,добре ли си?Защо си толкова ядосана?
-ме попита Кейтлин.

-Тази курва се опитва да ми открадне гаджето пред очите ми?.....