Извинете вие ли сте близките на Итън Морган?
-показа се един доктор на име Рей Симпсън.Така пишеше на баджа му.

-Да,аз съм баща му.Как е той?

-Господине,съжалявам да го кажа,но синът ви е в много критично състояние.Както са казали и в новините има две счупени ребра,фрактура на лявата ръка,мозъчна травма и доста сериозни рани по глезените.В момента е в реанимация.След малко ще го местим в операционната.Има кръв в мозъка,трябва бързо да я премахнем.В момента има опасност за живота му,но ще направим всичко по силите си опасността да премине и чак тогава ще го преместим в нормална стая.
-изказа се докторът какво му е на Итън след това се върна при него.

-Аз излизам по работа.Госпожо Чейс,кажете ми когато на синът ми операцията премине.Направо ме викнете по телефона.Довиждане.
-това каза баща му на Кейтлин и тръгна.

След някъде 20 минути звънна телефонът на Кейтлин.

-Да,добре синко,ще дойда след малко.
-чух малко от разговора ѝ,но не разбрах кой се беше обадил.

-Миличка,съжалявам че трябва да те оставя сама,но трябва да хвана най-скорошния полет за Париж.Ейдриън ме вика трябвам му,забравил си някои лични документи и трябва да му ги донеса.

-Той в Париж ли е?

-Да,първо Париж,другата седмица е в Рим.За едни реклами на новата модна агенция в Париж на Алесандра Агресте един френски модел.С която ще се снимат за нейната агенция.

-Ще се снима с модел.Сериозно ли?
-я стига тук какви неща се случват.А той ще яде кроасани от Париж и ще се снима с модел.Какво време си прекарва там само,а аз има да мечтая да съм там.

-Да,Алесандра е доста известен и високоплатен модел в цяла Франция.

-Браво на момичето.Че кога ще се връщаш и аз трябва ли да остана тук?

-Не знам кога ще се върна,там в момента е вечер най-късно утре да си дойда към вечерта.И ако искаш остани тук все пак докато се върне господин Морган трябва да има някой тук.

-Добре,значи трябва да остана.Предай му че го обичам и да се връща бързо много успех със снимките.И Кейтлин,звънни ми когато пристигнеш в Париж.

-Добре,разбира се че ще звънна.Чао миличка.
-каза Кейтлин и ме целуна по бузата.След което тръгна към изхода.

Минаха 3 часа вече,а приятелките ми си тръгнаха още преди час и аз бях останала сама тук.

Чаках и чаках и още нямаше никакви новини за него,никой още нищо не казваше.Дали беше преминала операцията,дали е преминала добре,дали той е добре,нищо абсолютно нищо.Още малко време мина и една лекарка се появи пред мен.

-Добър вечер,вие ли сте близките на Итън Морган?

В момента се чудех какво да кажа,защото му бях никаква и затова.А не мога просто да кажа че съм му никаква,така тя няма да ми каже нищо.

Какво да кажа, какво да кажа,ааа сетих се.

-Да,да аз съм сестра му.
-Не можах да мисля нещо правдободно,че да звучи добре,но май това става.

-Госпожице,операцията на брат ви още не е приключила,боим се че може да го оперираме цяла нощ,затова моля ви не чакайте тук,ние ще ви предупредим след като всичко приключи.
-каза лекарката и в момента се двоумях какво да правя.Да остана да спя тук на неудобните столове пред операционната или да се прибера у Ейдриън в хубавата ми стая с невероятно меко легло.

-Аз ще остана за през нощта тук.

-Добре,както желаете.Лека вечер.

-Лека вечер и на вас.
-казах и тя се върна обратно.

Да избрах неудобните метални столове пред мекото ми легло.Да,гениална съм.Погледнах часа и видях че е 20:30.Има доста часове,как ще спя тук.Трябва да викна доведеният ми брат да ми донесе възглавница от нас.Чакай,аз знам ли му номера.Май не,тогава да звънна на мама да му каже.Предпочитам да не ѝ казвам за това доста ще се притесни че ще стоя за човек когото мразя цяла вечер в болница.

Звъннах на мама и зачаках.

-Ало,здравей Мелани.Защо звъниш?Нещо лошо ли стана,чух по новините за Итън Морган,той добре ли е.
-по дяволите мама е чула,че как няма да чуе та те го излъчваха както тя каза и по новините.Сега какво да ѝ кажа.

-Ами не знам как е,не съм случайно в болницата в която се намира.
-прозвучах толкова фалшиво.

-Там си нали.

-Да,тук съм.
-веднага ме разкри мама,все пак тя ме е родила,познава ме,знае кога лъжа не е вчерашна.

-Мелани,цял живот слушам колко много мразиш Итън,накрая човека катастрофирал и ти си първата която е там.
-разбрах,че ми е ядосана, и отгоре на всичкото и отговорих със сарказъм.

-Не съм аз първата,когато дойдохме с Кейтлин и момичета тук бяха вече баща му и братята Нелбън.

-Не ми отговаряй със сарказъм,госпожичке.И коя е Кейтлин?

-Майката на Ейдриън.

-И наричаш майка му с нейното име.Как съм те възпитавала,Мелани?Нали съм ти казвала че трябва да говориш с по-възрастните на "вие" не на "ти".Госпожа Чейс не е на твоята възраст.Дръж се подобаващо с нея.

-Добре,де съжалявам.Но отначало наистина и виках на "вие"просто тя пожела да и говоря на "ти" и да я наричам Кейтлин.Така че не ме вини.Мамо,не се обадих за да си говорим ние двете исках да те помоля да кажеш на Джейс да ми донесе нещо.Най-добре ми дай номера му.

-Добре ей сега.Записваш ли?

-Да.Казвай,добре готово.Записах го.И мамо не се притеснявай добре съм утре ще се прибера.

-Вкъщи ли ще си дойдеш?

-Не,имах предвид нали у Ейдриън.И затова не се притеснявай.Аз ще затварям.Лека нощ.
-казах за последно и затворих телефона.Сега да звънна на Джейс.

-Ало.
-чу се от другата линия.Имаше доста силна музика, и му чух гласа едвам.Чудя се как той е чул телефона.

-Джейс,сестра ти е.

-Какво?Аз нямам сестра,ако си някаква курва нареди се на опашката ако искаш да спиш с мен.
-каза засмяно с пиянски глас.Не съм вчерашна.Много добре осъзнавах че е на бар и пие и се е натряскал хубавата.

-Чуй ме хубаво,не съм курва и не искам да спя с теб.Отвори си ушите хубаво,аз съм твоята доведена сестра.
-изкрещях в слушалката и два лекаря срещу мен ме погледнаха странно.Да,не е добра идея да крещя в болницата.

-Ааа,Мелани ти ли си?Не те познах,съжалявам.Та какво искаш,за какво ми се обаждаш и откъде ми знаеш номера.

-Мама ми го даде и аз съм в болницата,мислех че си вкъщи,но ти като не си.Приятно изкарване в бара ще затварям.
-и 1,2.

-Чакай ти какво? Как така си в болницата? Добре ли си?И ще дойда,веднага коя болница.

-Успокой се малко,каубой.Заради Итън съм тук,катастрофира и е много зле.Баща му си тръгна и трябваше някой да остане тук,докато премине операцията.И накрая ми казаха че операцията ще трае цяла нощ и затова ще преспивам тук и мислех че си вкъщи,за да ми донесеш възглавница,но ти като си навън и пиян по-добре не идвай.

-Не,ще дойда.Къде се намираш в коя болница?

-Казах ти нещо.Не идвай.

-Ще дойда.

-Не.

-Да.

-Не.

-Да.

-Не,добре стига какво правим.

-Ти започна първа.

-Аз ли,добре де,аз бях.Но ти защо продължи?

-Защото и ти продължаваше.

-Добре,все едно няма да идваш и точка.Айде затварям ти.Чаооо.

-Не,чакай Мелани,Мелани.
-оставих го сигурно в момента ми вика името.Представям си.Както и да е.Да си лягам вече.21:20.Наистина имам доста време.

След 11 часа.

Събудих се от потупване по рамото и отворих едва едва очи.Всичко беше замъглено,накрая се съсредоточих и видях някаква лекарка която ми махаше пред очите.

-Добро утро.
-казах с ужасния ми сутрешен глас.

-Добро утро госпожице,Морган.Операцията на брат ви приключи,и в момента спи.Преместихме го в нормална стая и можете да го видите.
-отначало се зачудих брат ли?После се сетих,че излъгах че Итън ми е брат.Та както и да е.Трябва да отида да го видя.

-Къде е стаята?

-На втория етаж стая N:116.

-Благодаря ви.
-изправих се и всичко ме болеше.Наистина тези столове са неудобни.Толкова ме болеше гърбът и краката,че едвам ходех.Стигнах до асансьора и натиснах копчето за втория етаж.Вървях по коридора докато стигнах стая N:116.

Влезнах вътре и го видях.Леле имаше и на ръцете рана,едната ръка беше превързана,и краката му бяха засъхнали от кръвта.Имаше тръби,които му помагаха да дишат и онова нещо дето все му забравям името показваше биенето на сърцето му.Май беше нормално.Не знам.Не го разбирам.Седнах на стола до леглото му.Изведнъж не знам какво ми стана,но го хванах за ръката.Тя беше студена и груба и доста голяма.Но ми беше добре.Да съм си преплела пръсти с неговите.Какви ги говоря?Пак полудявам.

-Хей,ъм не знам дали ме чуваш,но исках да ти кажа че заради теб пренощувах тук на тези неудобни столове.Сега заради теб ме боли ужасно много гърбът и искам да се събудиш,защото е странно да си говоря сама.Баща ти беше вчера тук,но си тръгна бързо.И Нелбън бяха тук,но и те си тръгнаха.Аз дойдох веднага като чух за катастрофата,не че исках или нещо подобно.Просто майката на Ейдриън настояваше да дойдем и затова дойдох.И бях с момичетата,но те си тръгнаха един час след като баща ти си тръгна.Та оправяй се бързо,тоест може да те мразя,но не бих искала нещо лошо да ти се случи.Не че те харесвам,просто от уважение към теб.Да от уважение.Добре,аз по-добре да си тръгвам.

-пуснах ръката му и се запътих към вратата.Тъкмо когато сложих ръката си на дръжката и отворих вратата.Чух глас.

-Мелани.
-гласът беше пресипнал и едновременно кашляше като каза името ми.

Веднага се обърнах и видях че ме гледаше приближих се и седнах до него.

-Зомби,каква изненада!Дошла си да ме видиш.
-каза и се засмя колкото можеше.

-Боже,дори и на смъртно легло не си си изгубил чувството за хумор.

-Хей,не се притеснявай.Ще се оправя.
-каза и ми хвана ръката.А аз веднага се стреснах и не знаех какво да кажа.

-Какво,не се притеснявам.Когато си искаш се оправяй,мен какво ме засяга това.
-веднага му се сопнах.

-Така ли преди малко ме уважаваше и искаше да се оправя бързо,а сега не ти пука?
-каза самодоволно.

-Какво,откъде знаеш?Не,чул си всичко.По дяволите.Това не беше каквото там извратеният ти мозък си мисли.Просто така го казах.

-Да,аз съм Аладин.
-каза и завъртя очи.А аз се засмях.Пуснах му ръката и станах от стола.

-Е,по-добре аз да тръгвам.Бащата на Ейдриън ще се притесни къде съм и сигурно баща ти ще дойде след малко така че ще има някой до теб.Друг ден ще дойда.Не знам.Ще видя.
-правех кратки паузи при последните думи,защото не се знаеше дали отново щях да дойда.

-Добре.Както искаш.Не те задължавам да си тук отивай си при скъпоценното семейство на Великия Ейдриън, че да не се притеснят къде се намира бъдещата им снаха.
-каза и след това се обърна към другия край на леглото и затвори очи.Реших че няма какво повече да му кажа и излезнах.

Вече бях излезнала от болницата и махах на разни таксита да ме качат.Накрая нито едно не спря и телефонът ми звънна.Непознат номер.Хмм,кой ли е?

-Да.

-Добро утро,Мелани.Шофьорът на Ейдриън ще дойде след малко чакай го отпред.Аз имам много работа и ще се върна следобед.

-Господин Чейс,откъде знаете че съм в болницата?
-тъп въпрос,сигурно госпожа Чейс му е казала за да не се притеснява.

-Съпругата ми ми каза и моля те наричай ме Саймън.

-Добре,Саймън аз тъкмо съм пред болницата и ще чакам колата.

-Добре,хайде аз ще затварям Кейтлин ще си дойде тази вечер има храна в хладилника и по рафтовете,прислужницата е в почивка,ако искаш да си купиш нещо оставих 3 кредитни карти в стаята ти и шофьорът ще те закара.Довиждане.

-Чао.Приятна работа.

-Благодаря.

Чаках към 15 минути и видях лимузината шофьорът слезна и ми отвори вратата влезнах вътре и потеглихме.

Вече бяхме пред къщата на Ейдриън и шофьорът ми отвори вратата.

-Благодаря.
-казах и влезнах,докато шофьорът паркираше колата.

Тъкмо влизах и телефонът ми отново звънна.Трябваше да отключа,търсех ключовете в чантата ми,но и телефонът ми звънеше.Добре намерих ключовете и отключих запътих се към дневната и седнах на дивана и отговорих на въпросния човек от бързане не видях кой е.

-Да,кажете?
-отговорих на "вие",защото можеше да е баща му и да ме пита дали съм се прибрала.

-Мислех, че отдавна спряхме да си говорим на " вие"госпожице Станфорд.И спокойно не съм телефон измамник,не ви искам отново пари,не викайте полиция и този път.

-Ейдриън, боже колко ми липсваше.

-Така ли,мислех че ме мразите,защото ви взех пари от портмонето и ви направих комплимент за косата.
-каза Ейдриън и се засмя силно.

-Ей,престани с това минаха години от тогава.Вече дори го забравих,е как си,как са нещата в Париж?

-Ами бива,тук е страхотно,хотелът е доста скъп,но е доста изискан наистина.И Алесандра е голям професионалист,наистина има доста неща от които да се учиш от нея.Доста разбрах от нея.Страхотна е.

-На бас че вече си спал с нея.С тази скорост утре очаквам покана за сватбата ви.
-казах и извъртях очи,въпреки че не можеше да ме види.

-Стига,Мелани.Знаеш че обичам само и единствено теб.За теб бих се омъжил,за никоя друга.А и тя е просто колежка засега през престоя ми в Франция,така че вече няма да се видим с нея.

-Добре,добре и аз те обичам.Чакай,Изи ми звъни по-късно ми се обади чу ли.

-Да, добре аз ще лягам.

-Защо,9 часа сутринта е?

-Забрави ли тук е 3 през нощта.

-Оо,господи съжалявям,трябваше да звънниш по-късно разваляш си съня така.Не искам да си сънлив утре на снимките заради мен.Тотално забравих часовата разлика.

-Бих дори говорил с теб цяла вечер.Не се притеснявай.Ще съм свеж утре като краставичка на снимките,но сега наистина трябва да лягам.

-Знам,хайде заспивай.Лека нощ,обичам те.

-Приятен ден пък на теб и аз те обичам много.До скоро,Мел.Пак ще ти звънна през деня,ако ми остане време.

-Добре.Дочуване.

Оставих телефона на масата пред мен и отидох в кухнята да си направя един сок от зелена ябълка.Отворих хладилника и какво да видя целия долен ред пълен с сокове от зелена ябълка.Тези хора наистина ме познават доста добре вече.Вместо да правя сок взех една картонена кутия и си сипах в една чаша и отново отидох в дневната.Видях 4 пропуснати обаждания на дисплея,абе тия хора човек да не иде до кухня или изобщо някъде от тях.Постоянно някой ми звъни.Трябва да отида до тоалетната,после ще се обадя на хората.

След малко връщам се и какво да видя сега пък са 8 пропуснати обаждания.Да видя кой толкова много ми звъни,оо имам и съобщения.Тези хора не са наред.

6 пропуснати от Иза,1 от Джейс и 1 от Микаела.Браво,изредиха се.Сега съобщенията.От Иза и Мика само.Да отворя тези на Иза първо,че нейните са повече.

"Защо не отговаряш?"

"Как е Итън,събуди ли се,операцията мина ли?"

"Добре ли си?"

"Какво става,отговори ми!"

"Ейдриън обаждал ли ти се е от Париж имал да ти казва нещо!"

"Отговори ми де."

"Имам да ти казвам нещо много важно и наистина трябва да ме изслушаш и да ми дадеш съвет какво да правя."

"И Мика иска да те запознае днес с Кира иска да излезнем четирите в някакво заведение."

"Хайде,де."

"Къде си си оставила телефонът, да не си отишла в тоалетната или пиеш сок от ябълка."

Това бяха от Иза и уха позна за последното.Откъде знаеше че бях в тоалетната преди малко и че преди това пиех сок.Тази наистина ме познава доста добре или е просто чист късмет,не знам.Тъкмо да видя и съобщенията от Мика и някой звънна на вратата.

Вървях забола поглед в телефона и като отворих не видях човека.

-Мелани,Итън иска да те види.
-погледнах човека и видях бащата на Итън с новина че Итън искал да ме види.Леле,сигурно сънувам или халюцинирам.Защото това е невъзможно...