ГТНИ(Итън Морган)

Алармата ме събуди в 07:00 и веднага станах от леглото.Влезнах в банята за да се оправя.Сложих гел на перчема си и го пооправих малко.Влезнах отново в стаята за да се облека.Отворих гардероба и извадих бяла тениска на Supreme,черни дънки и черното си кожено яке и кецовете си на Supreme.Взех телефона от нощното си шкафче и излезнах от стаята ми.Веднага слезнах долу в кухнята и видях че баща ми ме чака разгневен с кръстени ръце.Боже,какво пак направих?

-Да,татко.Какво има пак?Къде сгафих този път?
-казах отегчено и извъртях очи.

-Чух,че си ходил у Мелани Станфорд.Какво си търсил у тях.Какво ти казах,не я доближавай.Знаеш,че си имаме вражда със семейството им.Недей я преследва повече.
-каза баща ми много ядосан.Боже,пак баща ми и неговите истерии за връзките ми.Не че имам връзка с нея.

-Ооо,татко.Я престани.Ти ги мразиш,аз не изпитвам нищо към това семейство. Ти се превзимаш с тази фалшива омраза.Аз ще правя каквото си знам,сега тръгвам.Нямам време за глупостите ти.
-казах отегчено,взех си един банан и излезнах от кухнята.Чух стъпките на баща си след себе си,но не се обърнах.

-Итън,Итън.След училище отиди в фирмата,аз няма да успея.Ще съм извън града.
-викаше той след мен.

Не му отговорих нищо,защото не исках да ходя там.Излезнах от вкъщи и се качих в черния си мерцедес.Потеглих към училището и по пътя си мислех за зомбито.Наистина много се е променила и не само по външност,а и по характер.Сега повече ми се отваря,а преди и дума не смееше да ми продума.Само дето аз ѝ се присмивах и я обиждах преди. Но сега всичко е различно.Как може да е с Ейдриън Чейс?Той е пълен използвач.Само използва хората и накрая ги оставя те да се надяват че нещо добро ще излезе от него.Преди с него бяхме добри приятели,но накрая той ме заряза.Преди аз толкова не исках слава.Но сега вече съм обсебен от идеята за слава в ръцете си.Промених се.Вече не съм онова наивно момче,което вярва на всичко.Сега аз мачкам и им се подигравам на хората,не те на мен.Докато размишлявах над тези неща,неусетно съм бил пристигнал.Слезнах от колата и тръгнах към училището.Видях на входа Джъстин и го поздравих.И заедно влезнахме вътре.

ГТНМ

Тъкмо си взимахме нещата с Изабел по Биология и видяхме как влизат Итън и Джъстин.Те веднага ни видяха и се запътиха към нас.О,боже мой.Защо пак?Не идвайте,не идвайте.Моля ви.Накрая спряха пред нас и заговориха.По дяволите аз и моят супер хубав късмет.

-Е,Зомби.Вече нанесе ли се у гаджето?
-каза Итън самодоволно и с вдигната вежда.

-Какво?У Ейдриън ли се нанесе?Не каза ли че ще си при Мика?
-попита ме Иза объркано.Вярно,не бях и казала,че ще се местя у Ейдриън.Също че майка ми се ожени повторно или че имам брат.Дано жабата да не каже нищо за това.

-И как е брат ти?Разбирате ли се с него?Или пък новият ти баща.
-каза със самодоволна усмивка на лицето си.По-скоро приличаше на отмъстителна усмивка,отмъщава си за дето се нанесох при Ейдриън ли?

-Какъв нов баща и какъв брат,Мел?Би ли ми обяснила какво говори Итън?
-каза вече раздразнена от цялата ситуация, защото нищо не разбираше Изабел.

-Аз..ъм..майка ми се е омъжила повторно и вчера разбрах за това казва се Ричард,и има син на нашата възраст Джейс му е името.
-обясних на Иза.

-Защо още вчера не ми каза и защо си се преместила у Ейдриън.Като няма да е там.
-каза ми Иза и аз ококорих очи.

-Как няма да е там?За какво говориш?
-я попитах объркано.

-Тази сутрин ми се обади и ми каза да ти кажа че нямал днес да го има и още 2 седмици.

-Как така?Каза ли ти,къде отива?

-Има фотосесии и няколко реклами в Рим и Париж.
-боже човекът ми каза да остана у тях,а пък той ще си яде кроасани от Париж и ще си гледа катедралата в Рим.

-Та той ми обеща че днес ще ме изведе на среща.

-Среща?Така ли?
-вдигна вежди Итън.

-Ъмм не исках да кажа точно това,тоест исках,но.Дъъааа.Ъмм,хайде закъсняваме Иза за Биологията.
-опитвах се да се измъкна от тази ситуация

-Да,така е.Да вървим,Мел.Да не закъснеем за Биологията.
-каза Иза с фалшива усмивка и тръгнахме към Биологията.

ГТНИ

-Какво беше това?
-погледна ме Джъстин объркано.Аз ако знаех,щях да му отговоря,но просто си замълчах и тръгнах към моят час-Химия.Както и Джъстин тръгна след мен.

ГТНМ

Влезнахме в Биологията,видяхме Мика и се настанихме до нея,защото там има три стола на един чин,по-скоро нещо като маса е.Часът мина ужасно бавно,през целия час почти нищо не правехме и госпожата все излизаше и отиваше до кабинетът на госпожата по Химия.И така след малко свърши часът и ние излезнахме в коридора с Изабел,Мика остана в кабинета.През междучасието се натъкнахме на друга компания от училище.Водачът на компанията им беше Мейсън Мартин.В нея бяха Скай,Питър,Ник и Бен.През цялото междучасие ни гледаха не знам,или пък може да е било заради това че се качих на гърба на Изабел и тя ме въртеше,а аз пищях да ме пусне.Дъъаа,може би е заради това.Би зънецът и влезнахме във втория ни час по Биология и отново часът така си мина без да правим нищо.Следващия час имахме при Господин Мур той преподава по Технологии, и той е много добър човек и ние с Изабел се разбираме чудесно с него.Той ни беше казал да направим някакъв тест в някакъв сайт,в който трябваше да влезнем с парола и имейл,но на мен паролата ми не ставаше,а пък Иза си беше изгубила листчето с паролата някъде.През останалата половина от часът не спряхме да се смеем като луди с Иза.Говорихме си какви ли не неща.От сорта на "Ти да не бараш масло и това майтап ли е,недей са чепи"Не знам как Мейсън издържа да му се смеем на главата,той седеше близо до нас все пак как няма да ни чуе,понякога поглеждаше към Иза.Часът свърши и ние излезнахме в голямо междучасие.Научих,че Иза и Мика,откакто ме нямало все ходели да ядат на някакви дюнери на центъра до училището,а преди дюнерите имало някакъв магазин,който е на Бен и момчетата все ходели там.Тоест,Итън Морган,Дилън и Джъстин,Бен,Питър,Скай и Ник.Пристигнахме на тези дюнери,казваха се "Аладин".Когато влезнахме човекът на име Питър веднага поздрави момичетата и ме заговори.

-Оо,ново лице виждам.Аз съм чичо Питър.Приятно ми е миличка.
-каза мило усмихнатия човек.

-Да,нова съм.По-скоро бях заминала,но сега се върнах обратно в Ню Йорк.Аз съм Мелани.

-Е,за вас обичайното нали,момичета?Малък със всичко и един среден вегетариански.

-Да.
-казаха момичетата.

-А за теб,Мелани,какво да бъде?
-попита ме човекът докато правеше един от дюнерите.

-За мен един малък без чеснов сос.
-мразя чесновия сос,но обичам соевия,но тук няма такъв,е освен в ресторантите и магазините.

-Ооо,гаджето не ти дава,нали така?Ехх,това гадже.
-каза ми шеговито чичо Питър.

-Той постоянно се шегува.Не го взимай на сериозно.
-каза ми Изабел.

-Къде са тези гаджета?Къде ги криете,пак?
-каза на момичетата и се засмя.

Даде ни дюнерите.

-Да ви е сладко.Е,три шестици и пет гаджета.Чао момичета.Приятен ден.
-каза човекът.

-И на вас.
-отговорихме заедно.

-Този човек е забавен,но чак пък пет гаджета.Отиде вече.
-казах на момичетата и Бела се засмя.

-Той си е такъв.

Бяхме стигнали почти до магазинът на Бен казваше се Little George имаше и Big George,но той е по-далеч от училището,та както и да е.Момчетата седяха на една маса и ни гледаха.Особено Итън мен,както и Дилън гледаше към Изабел.

Преминахме ги.И продължихме напред,те тръгнаха след нас след 2-3 минути.Вече влизахме в училището и тръгнахме към Историята и пак имахме два часа.Звънец би и госпожа Келър влезна.Ние си бяхме взели и енергийни напитки и госпожата видя Изабел с енергийната и ѝ се скара и ѝ каза да я хвърли в коша за боклук.Изабел не искаше и я скри.Както и аз моята,за да не ме види че и аз имам.И така през целия час си пийвахме скришом енергийна и си говорехме.А госпожата не спря да ни се кара да спрем да говорим или ни заплашваше че ще ни изгони от часът.

Часът и мина и ние излезнахме в коридора,а Мика пак остана вътре.Излезнахме на терасата на училището и гледахме дъжда.Иза се изкушаваше да отиде и да се намокри.Чухме че би звънецът и влезнахме вътре и отидохме към Историята.

Този втори час май мина по-бързо от първия и към последните минути от часа почна да вали много силно и ние с Иза се чудехме как ще се приберем.

Следващия час имахме Английски език.В междучасието излезнахме навън и Иза отиде на дъжда да се мокри,а аз ѝ се карах.Влезнахме вътре и постояхме малко на нашето място.То представлява един ъгъл,където има място за сядане.Видяхме,че госпожата идва и тръгнахме към часът.През часа госпожата пусна на прожектора някакви смешни клипове на стената.Другите от класа гледаха,а аз играех на една игра с Иза.Познай песента е играта.И накрая на часът почнах да си слушам музика.Часът свърши и излязохме.Вече бяхме навън и се чудехме как ще тръгнем като вали.Накрая Иза тръгна решително.

-Хайде,побързай.Докато е намаляло.
-викна Иза след себе си тръгнах след нея,след малко дойде и Мика.Трите заедно към вече по средата на пътят ни до вкъщи,Иза се сети че има чадър и го извади от раницата си.Беше на слончета,син.С Мика ѝ се подигравахме за чадъра, накрая и тя почна да се смее с нас.

Мика тръгна към нейната къща,а аз изпратих Иза до нейния ъгъл към нейната улица близо.Преди да тръгне седнахме на едни циментови стълби и почнахме да си говорим.След някъде 30 минути заваля отново дъжд,но по-леко.Прегърнахме се и тръгнахме към домовете си.Тоест към имението така да го нарека на Ейдриън,който всъщност няма да го има там.Влезнах вътре и видях някаква жена.Беше на средна възраст,с черна вързана коса на кок,зелени очи и носеше престилка.

Усмихна ми се топло и се представи.

-Здравейте,госпожице Станфорд.Аз съм прислужницата тук.Казвам се Лара Крофърт.

-Приятно ми е,госпожо Крофърт.

-Е,какво ще обичаш?
-попита ме тя.

-Какво да обичам?

-Имах предвид,какво би искала да ти направя за ядене.
-уточни възрастната дама.

-Ааа,ами.Три фреша единият от зелена ябълка,вторият от кайсия,а третият от портокал и пиле с ориз,но без пилето.Само ориз.И салата от домати със сирене.Ъъъмм,пилешки хапки,картофени кюфтета,пържени биренки,както и те със сирене отгоре и пържени картофи със сирене.Ааа и салата от маруля и паниран кашкавал 6 парчета и едни палачинки с шоколад,и още едни палачинки с шоколад и банан и мляко с ориз.
-завърших дългия си списък с храна.А жената просто остана без думи и ме гледаше ококорено.

-Всичко това сама ли ще изядете?
-попита ме тя.

-Не,разбира се.Момичетата ще дойдат след 4 часа.Тоест приятелките ми.Сега пригответе само единият фреш от зелена ябълка и хапките.

-Добре госпожице.
-каза жената и отиде в кухнята.

Аз се качих в стаята си и оставих раницата до масата.
Седнах на лаптопа и почнах да преглеждам социалните мрежи.

Влезнах в фейсбук и попаднах на една снимка на Итън и Дайна.
Да,сигурно са заедно.Не ме интересува.

Както и да е.Излезнах от стаята си и отидох в кухнята,там видях госпожа Крофърт,тя ме видя и ми се усмихна мило.

-Какво ще обичате,госпожице Станфорд?

-Аа,не нищо.Просто дойдох да ви помогна с работата.

-Оо,не няма нужда.Госпожице Станфорд,моля ви не бива така.Аз и сама мога да си свършва задълженията,но все пак благодаря.

-Добре,щом не се нуждаете от помощта ми.Аз се качвам горе.
-казах леко натъжена и тя видя това и веднага ме извика.

-Всъщност имам работа за теб ето един списък в който ще купиш неща от близкия супермаркет.
-каза и ми подаде един лист с видове храни и продължи с работата си.

Списък

1.Сирене(нискомаслено,чедър,синьо сирене,камембер,пармезан,маскарпоне,рикота,горгонзола,бри,чедар,гауда,топено сирене,биволско,кравешко,козе,моцарела)по 3бр. от всички видове.

2.Кашкавал 7бр.

3.Шунка 10бр.

4.Мляко(нискомаслено,шоколадово,плодово)10 бр.

5.Салам-10 вида, какъвто и да е.По 6 бройки от всички видове.

6.Масло-7 бр.

7.Хляб- бял,пълнозърнест,черен,без глутен 25 бр.

8.Сладки изделия-шоколад "Nutela"(лешници фъстъци,стафиди,бял шоколад,черен шоколад,натурален,млечен,орео,балончета,орехи)10бр.(ягода,горски плодове,боровинки,портокал,ябълка,джинджифил,малина)баквала,толумбички,риване,тирамису,йогурт,крем-брюле,крем-карамел,мед)видовете плодови шоколади 4бр. и от другите десерти по 12бр.

9.Напитки(топли и студени)-студен чай(лимон,праскова)кока-кола,спрайт,лимонада,фанта(лимон,портокал)натурален сок(ягода и банан,банан,вишна,екзотик,праскова,кайсия,касис,ананас,жълта и зелена ябълка,портокал,лимон от безаалкохолните по 8бр. 2 или 3 литра.От натуралните сокове по 2 литра,по 7 от всички видове.

10.Месни продукти

По дяволите когато прочетох това си казах.Мразя месо,вегетарианка съм.И продължих с гнусните неща свързани с месото.

-Свинско месо-6кг. 13 пакета,пилешко месо-6кг.15 пакета,крилца-20бр,вратни пържоли-15бр,свински пържоли-10бр,пилешки пържоли-13бр.,шишчета-10бр.,кюфтета на тарелка замразени 5бр.,кебачета на тарелка замразени 4бр.,карначета на тарелка замразени 6бр.,пилешки хапки 1кг 5бр.,пилешки хапки с кашкавал 2кг 5бр.

11.Яйца- 3 картонени кутии за яйца по 30бр яйца вътре.

Моля,тези да не полудяха с 90 яйца.Не мога да повярвам.

Най-сетне свърших с гнусните видове месо.Как ще нося всички тези неща сама аз едвам 2 хляба и най-много шоколад,масло,кашкавал и сирене да издържа да нося,та камо ли по 1000 бройки от всичко.Поне не бяха наистина 1000.Качих се горе,за да си взема якето и дамската ми чанта.Пооправих си грима и си сресах косата.Взех едно дънково яке от гардеробната,взех телефона от нощното си шкафче и тръгнах надолу по стълбите.Тъкмо бях вече във всекидневната и госпожа Крофърт ме повика.

-Ето миличка кредитна карта,с която да платиш продуктите.И един номер,това е номера на личният шофьор на Ейдриън,в колата му ще натоварите нещата и той ще те закара обратно тук,разбра ли?
-кимнах с глава.И после госпожа Крофърт се запъти към кухнята.

Излезнах от къщата и тръгнах със списъка към най-близкия супермаркет.След почти един час път стигнах до един.Слуховете че няма много магазини в Горен Уест Сайд са верни.Повечето има ресторанти,хотели,казина,барове,дискотеки,зали за игри,хазарт,нощни клубове,магазини поне 100 преминах от които всичките са за дрехи,обувки,бижута и т.н.

Видях че името на магазина е "Лорънс" и влезнах вътре.Господи,беше огромен.Май имаше към 3-4 етажа.Как щях да намеря всичко,най-много да се лутам тук 2-3 часа.

Тръгнах към една каса и попитах касиерката.

-Здравейте,добре дошли в "Лорънс".С какво да ви помогнем ?

-Добър ден.Търся сирената и кашкавалът.

-Моля,последвайте ме.
-каза жената и тръгнах след нея.Докато вървях се оглеждах като луда,колкото повече навлизахме толкова по-голям магазинът ми се струваше.Възможно ли бе това? Имаше толкова много неща,че не биха свършили и за 2 години.

След няколко минути се озовахме пред огромна витрина със сирена и кашкавал.Жената тръгна и аз почнах да търся правилните кашкавал и сирена.След като намерих всички нужни казах на продавачката за да ми даде нещата.Преди това си взех количка,която също беше наистина голяма.

-Извинете,може ли?
-казах на продавачката.

-Разбира се,кажете какво ще желаете?

-Ами от маскарпонето,рикотата,чедъра,синьото сирене,камемберът,пармезана,топеното,биволското,козето,кравешкото,нискомасленото,моцарелата и от обикновения кашкавал по 3бр.от всички изброени до тук.

Жената ми ги тегли и ги сложи в много найлонови пликчета и ми ги даваше 2 по 2.

-Заповядайте,това е всичко.

-Благодаря ви.

Сложих ги в количката и тръгнах да търся шунката и саламът.Всъщност бяха близо до сирената и кашкавалът,така че не вървях много дълго.Взех от 10 вида салам по 6 пръчки и 10бр.шунка.Отидох към млякото и трябваше да взема плодово,нискомаслено и шоколадово.Търсих,търсих из млеката намерих само нискомаслено и плодово,шоколадово нямаше.Ее,няма да умрат без шоколадово мляко,така че продължих да взема 7 кутии масло.После 25 хляба,леле като вълци ще ядат.

По дяволите стигнах до сладките неща,а те са 1000,как ще побера всичко в тази количка.Дори вече сега беше почти препълнена.Така потърсих нутела,и отделно шоколад с лешници и стафиди,с фъстъци само,бял,черен,натурален,млечен,с орео,с балончета и с орехи.И сега плодовите шоколади,ягода,горски плодове,боровинки, портокал,ябълка,джинджифил и малина.Сега десерти,които пак са сладки неща.Тези хора какво диабет ли искат да получат с толкова сладко на едно място?

Взех баклавите,риванетата,йогурта,толумбичките,тирамисутата,крем-брюлетата,крем-карамелите и медът.

Сега отидох чак до другия край на магазина за да взема безаалкохолните напитки.Тъкмо се надигах на пръсти за да взема бутилката с колата и тя падна и се разля по пода.И май полях някой с колата,вдигнах глава за да видя кой е човекът и евентуално да му се извиня за стореното от мен.Когато зърнах човека си казах. "Браво,че го полях.Трябваше да го полея с повече,но нищо и това стига му стига на Морган".Усмихнах му се самодоволно и го погледнах право в синьо-зелените му очи.Леле,какви очи само имаше.Та както и да е.Той ме гледаше ядосано и се приближи към мен.

-Чуй,ме сладурано.Спри с игричките или аз ще почна да играя и ще стане лошо за теб.
-какви игри,не играех нищо.Просто го полях без да искам с кола.Накрая след това негово изказване реших да се направя на глупачка и му отговорих това.

-Мислиш ме за сладка,ооо жабоо.Това значи много за мен,мерси,мерси.Но съжалявам,ти не си сладък когато си мокър или полят с нещо например с кола.
-казах му подигравателно и се засмях.

-Престани да си играеш с мен,ти казвам Мелани.И не,не си сладка ни най-малко.Мисля те за противен,странен и грозен човек.
-така като ми каза тези думи направо в лицето направо ми идеше да се разрева там.Но запазих самообладание и останах силна.Не му показах напиращите сълзи в мен.Отдръпнах се от него и взех друга кола,както лимонада и още няколко безаалкохолни напитки и тръгнах напред разстроена.

ГТНИ
Останах си така вцепенен на мястото си.Разбира се,че видях сълзите в очите ѝ,но не ѝ се извиних.Защо да ѝ се извинявам,та тя ме поля,а аз да ѝ се извинявам.Аха,в някой друг живот.Разтърсих глава и спрях да мисля за случилото се и продължих наляво за да взема две бутилки уиски.

Когато вече бях на касата я видях да излиза с поне дозина продукти.Леле колко е напазарувала.Реших да ѝ се извиня по някакъв начин,затова веднага след като излезнах от магазина се затичах към нея за да ѝ предложа помощта си.Тъкмо когато бях близо до нея една лимузина спря и оттам излезе един възрастен мъж с черен костюм.

Сериозно вече да не излиза със стари мъже.
Какво стана с онзи Ейдриън?

-Здравейте,госпожице.Вие трябва да сте Мелани Станфорд приятелката на господин Чейс,аз съм личният му шофьор Ричард Джонсън.Бях предупреден от госпожа Крофърт да ви закарам обратно в къщата след като напазарувате.
-каза онзи мъж,сериозно личният шофьор на Ейдриън. Боже,този пикльо и шофьор си има,че как няма да има.Нали е синчето на тати и мама, дават и му купуват всичко каквото си пожелае.

-Да аз съм Мелани.Ето нещата,които взех.
-каза Мелани и мъжът ги сложи в багажника.После тя се качи в колата и потеглиха.

След това тръгнах бясно към моята кола и затръшнах вратата.Потеглих с бясна скорост и не спрях да мисля за нея.Мисля как може аз Итън Морган да съм се решил да ѝ се извиня за нещо,а тя буквално да ми обърне гръб.Ооо,няма такива работи.Няма да стане.Продължавах да карам много бързо и много коли ми бибиткаха остреща,а аз ги игнорирах.Изведнъж чух много силен звук и накрая видях пред себе си един камион.Изкрещях и натисках спирачки,но вече беше твърде късно.Помня че след това не виждах нищо и не разбрах какво се случи.Просто пред мен се появи черно петно и замъгли всичко.

ГТНМ
Вече бяхме пристигнали в имението и господин Джонсън сваляше покупките от багажника.Той ми каза че ще ги занесе на госпожа Крофърт,а аз да не се тревожа за това.Отидох във всекидневната и видях майката на Ейдриън да седи на кожения им черен диван и да гледа телевизора.Видя ме и ме викна при себе си.

-Здравей,миличка.Прибра ли се от училище?
-попита с усмивка,всъщност още не ѝ знаех името.

-Всъщност отдавна се бях прибрала,но просто госпожа Крофърт ме изпрати да напазарувам някои неща.

-Ааа,добре тогава.Седни да гледаме заедно телевизия,ако нямаш други планове.

-Не,нямам други планове.Разбира се че ще гледам телевизия с вас.

-Ооо,моля ти се Мелани.Наричай ме Кейтлин,вече сме едно семейство, забрави ли?

-Но гос тоест Кейтлин аз още не съм омъжена за сина ви сина ти.

-Е,това сигурно в най-скоро време ще се случи.

-Съмнявам се.Както и да е какво гледаме.
-казах като се настаних до нея на дивана.

-Оо,ами това са новините.Сигурно за теб са безинтересни затова да пусна ли друго нещо?
-каза като тъкмо излъчваха на живо от тук тоест Ню Йорк говореха за някаква катастрофа.

-Ъм Кейтлин,можеш ли да увеличиш малко звукът?
-попитох я загледана в екрана.

-На живо сме от улица "Уолстрийт" с главен репортер Мелиса Харт.
-каза репортерката от мястото.

-Тук имаме двама човека до мен,които биха искали да коментират автомобилната катастрофа с кола срещу камион.

-Така заповядайте говорете.Първо ми кажете името си.
-каза жената и подаде микрофона на мъжът.

-Казвам се Алехандро Гарсия от Испания съм,но дойдох тук по работа и видях как колата се блъсна срещу камионът.Беше наистина брутално,едва ли има оцелели.
-каза човекът и репортерката каза нещо ужасно.

-Научихме че човекът от камионът е починал на място.Съболезнования на цялото му семейство.Другият пътник е бил момче на 18 години.Патолозите са открили лична карта в портфейла му на седалката до него и тя принадлежала на синът на бизнесменът Тайлър Морган,а името на синът му е Итън Морган.Кажете ми името си моля и изкажете мнението си за Итън Морган.

-Джак Купър,видях как взеха момчето в линейката наистина беше много зле.Допитах се до лекарите за информация за случилото се и те ми казаха че е имал две счупени ребра,фрактура на лявата ръка и мозъчна травма.Дори са му вадели едри парчета стъкла от краката.Едва ли с тези тежки наранявания би оцелял.

-Чухме какво казва господин Купър.Сега само остава да се молим за животът на Итън Морган,очаквайте още новини в късната ни емисия.Хубав ден.
-и с това свършиха проклетите новини.Леле,не можех да повярвам на чутото.Добре,де можех да мразя Итън Морган,но никога не съм искала да му се сполети такова нещо.Кейтлин веднага се обърна към мен и ме погледна.

-Познавам това момче,познавам и баща му.Ако искаш да отидем в болницата да видим Итън.

Замисих се малко над отговора си и накрая се съгласих.Тъкмо излизахме и Мика и Изабел се появиха на вратата.

-Бързо,момичета.Отиваме в болницата.

-Какво,защо?Какво се е случило?
-попита Иза разтревожено.

-Добре ли си?
-след това попита Мика.

-Не с мен се случи нещо и да добре съм.Отиваме в болницата при Итън,катастрофирал е и е много зле.

-Какво?
-казаха двете в един глас.

-Няма време за въпроси бързо качвайте се.
-казах им набързо и се качихме в колата на Кейтлин и тя потегли бързо.

Пристигнахме пред болницата и отидохме на рецепцията.

- Търсим Итън Морган?
-попита Кейтлин.

-Той е в реанимацията на шестия етаж.
-каза рецепционистката,а ние се качихме в асансьора.

След малко бяхме в един дълъг коридор и търсихме реанимацията където се намира Итън.Завихме наляво след малко лутане и видяхме баща му,Джъстин и Дилън да стоят пред реанимацията.

-Вие какво правите тук?
-попита баща му видено раздразнен.

-Дойдохме да видим синът ви,съжаляваме ако се натрапваме.И много съжаляваме за случилото му се.
-каза Кейтлин на бащата на Итън (Тайлър).

-Извинете вие ли сте близките на Итън Морган?
-показа се един доктор на име Рей Симпсън.Така пишеше на баджа му.

-Да,аз съм баща му.Как е той?

-Господине,съжалявам да го кажа,но синът ви е .....