Така започна всичко/Джонгхюн се усмихна срещу двойката от блестящи очи/
Малкото момиченце плесна с ръчички и заподскача.
- Толкова хубава история опа/Джонгхюн се засмя и прилежно разроши и след това оправи русата косица./
- Само, че обещай да не казваш нищо на чичо Кий, разбрахме ли се?/Джонгхюн погледна как малкото момиче сложи ръчичка върху сърцето си и кимна, казвайки все едно бе професионален войник/
- Аз, Чи На обещавам да не казвам нищо на чичо Кий, за да може опа да бъде добре и в безопасност.
- Млада госпожице. Я повторете отново/Кибум стоеше на прага в розова, готварска престилка, със скръстени ръце върху тънката си талия и намръщена физиономия./
- Джонгхюн казах ти да спреш да разправяш за нашата история. Какъв пример й даваш така, а и Ухьон ще ме убие, ако разбере.
- Но аз не съм казал нищо/възмути се Джонг и се нацупи, когато Кибум го перна през главата/
- За глух ли ме мислиш. Чи На, измий си ръцете и да вечеряме. Ти също Джонг. За Бога по някога мисля, че сте мои деца/Кибум продължи да мрънка, дори когато напусна спалнята. Джонгхюн погледна към Чи На и й се усмихна, правейки лек жест с ръка до главата си, предизвиквайки смеха на малкото момиченце./
- Чу мама..бягай/.Чи На не можа да стърпи кикота си и се затича към банята, оставяйки Джонгхюн сам./
Малко след това, той се отправи към кухнята, където бе Кибум и прилежно подреждаше вечерята върху масата. Джонгхюн заобиколи масата и обви тялото на Кибум през раменете, подпирайки главата си върху лявото.
- Яяяя какво правиш, ще изпусна това/Кибум се развика и Джонгхюн въздъхна, като най-демонстративно отстрани предмета от ръцете на Кибум и отново го прегърна./ - Опитваш се да ми се умилкваш?
- Ни най-малко/отговори смутен Джонг и Кибум се засмя тихо, обвивайки ръцете си около тези на Джонг/ - Имам чувството, че наистина се забавляваш да разказваш нашата история.
- Мисля, че е наистина забавна.
- Като изключим долната ти лъжа. И смахнатото ти преследване. И наистина ама наистина дразнещия ти инат.
- Хей ако се опитваш да ме обидиш да знаеш, че вече съм имунизиран срещу теб и устатите ти отговори. Освен това лъжата бе с благородна цел.
- Да... доста благородна, благодаря.
- Ще ми го натякваш цял живот, нали?
- О, и още как.
Чи На влезе в кухнята и Джонг се отдели от Кибум. Ухьон пределно ясно им бе казал, че не желае малката му дъщеричка да става свидетел на „показването" на любов.
Джонгхюн бе наистина отчаян от него понякога.
Сякаш малките деца днешно време не знаеха какво е секс и пенис. Бе просто въпрос на време тя да започне да се интересува от тези неща.
„Но тя е само на 6, за Бога"-бе казал Ухьон и за малко не бе запознал юмрука си с лицето на Джонг...отново, когато чернокосия изказа своята теза за образованието на днешните младежи.
Трябваха му няколко дни, за да накара Ухьон да му се отсърди и да го убеди да пусне малката при него и Кибум на гости.
- Мирише много вкусно.
- Защото съм ти приготвил любимото ядене.
- Картофи с запечен кашкавал?/възкликнаха развълнувани Джонг и Чи На/
Кибум наистина мислеше, че Джонг понякога може да бъде страшно дете.
Понякога наистина се връщаше във времето назад и никак не съжаляваше. Нито за първите минути прекарани в запознанство с непознат в интернет, нито за дните прекарани в ужасно мъчение, когато разбра за неговата лъжа, нито за момента в парка, когато се предаде на сърцето си и допусна Джонг до себе си.
Понякога се чудеше какво щеше да бъде бъдещето му ако всичко това не се бе случило.
Вероятно щеше отново да завърши университета, но щеше да си остане в Лондон. Вероятно щеше да започне работа по специалността си и да се развива, или точно обратното..да не успее да проникне в тази сфера и да се окаже, че обучението му бе просто загуба на време. В крайна сметка не се търсеше броя дипломи, а броя връзки, които бяха необходими, за да наемеш някого на работно място.
Кибум бе наясно с това, затова бе благодарен на Ухьон, когато му предложи да му помага във фирмата с счетоводните сметки. Работата не бе много весела, но бе добре заплатена, а и Кибум имаше време за себе си и Джонг...повече от колкото предполагаше.
Джонг често отсъстваше за повече от месец и понякога Кибум наистина не издържаше на това разделение, но винаги се стигаше до момента, когато се сеща за изминалия път, когато Джонг се върне, когато прекарат времето заедно, припомняйки си колко хубаво може да бъде с другия.
Така след вечеря, Кибум зави добре Чи На и загаси осветлението в стаята за гости, оставяйки само нощната лампа да свети близо до личицето й. Той провери за последно дали тя спи и когато видя отпуснатото личице се усмихна и затвори вратата.
Вървейки към коридора той започна да откопчава копчетата на черната си жилетка, подготвяйки се за сън. Свали я от раменете си и остана само по един бял потник и къси шорти. Той се върна отново в кухнята, угасяйки осветлението и минавайки през хола, където Джонг все още стоеше седнал на дивана и гледаше телевизия.
Кибум се усмихна и бутна леко вратата, за да влезе. Той остави жилетката си върху единия от фотьойлите, докато бавно се приближаваше към Джонгхюн.
- Джонг става късно. Не ти ли се спи?
- Само още малко../отвърна Джонг и се усмихна, протягайки ръка. Кибум се изкиска и стисна дланта му, позволявайки на Джонг да го дръпне внимателно към себе си/
- Ела тук/засмя се Джонг, когато Кибум извъртя очите си. Този романтичен глупак./
Кибум послушно седна върху коленете на Джонгхюн, усещайки как момчето повдига леко потника му, докосвайки тънката талия на голо.
- Джонг..късно е/нацупи се Кибум, но другото момче не отвърна нищо, целувайки нежно врата на половината си/
- За да спим сладко, сладко..трябва да свършим малко физическа работа/Кибум се засмя/
- Не знам за теб, но аз взех моя дял в кухнята, така, че../Кибум постави ръце върху гърдите на половината си отделяйки устните му от себе си/ - ..е време за сън.
- Но Кий..
- Спри да ме наричаш така/нацупи се чернокосия, карайки очите на Джонгхюн да придобият едно особено пламъче/
- На мен ми харесва да те наричам така, Кий/Кибум изсумтя, обкрачвайки бедрата на Джонг и настанявайки се удобно върху тях/
- Но мен ме дразни. Освен това всички ми се подиграват, защото шибаната дума означава „Ключ"... защо за Бога трябва да ме наричаш така?
- Защото ти си ключа за сърцето ми?/Джонг замига с дългите си мигли...физиономията на Кибум не можеше да бъде по-странна в момента/
- Това беше толкова изтъркано. Няма да ме размекнеш със сладки приказки.
Джогнхюн се подсмихна приближавайки бавно устните си отново към врата на приятеля си. Целуна леко бялата нежна кожа, показвайки езика си до толкова колкото да направи контакт с адамовата ябълка на Кибум. Засмука я лигаво и отново я целуна, карайки устните на Кибум да изпуснат стон. Чернокосото момче уви ръцете си около врата на Джонгхюн, притискайки главата му към врата си.
- Кий.. хайде само малко.
- Не../изстена Кибум/ - Ами ако Чи На се събуди и ни види?
- Няма да се събуди. Хапна си сладолед, а той наистина я приспива добре.
Кибум не можеше да не се засмее на довода на гаджето си. Понякога Джонг бе несравним в мисленето на оправдания, само за да получи това което иска. Кибум в момента нямаше нищо против да му даде това, от което има нужда, а и той имаше нужда от него. Не бяха оставали насаме от доста време насам.
Множеството ангажименти на Джонг, постоянното гостуване на Чи На, също не им бе от полза, но те наистина не можеха да не се зарадват на малкото прекарано време с нея.
От както Малкото момиченце се бе родило, Кибум не пропускаше и минута от свободното си време, която да прекара с Чи На.
Обожаваше я...
Джонгхюн прокара дланите си по правия гръб на Кибум, играейки си с кожата като със струни на китара. Кибум започна да се тласка внимателно върху чатала на Джонг и скоро ерекциите им бяха на лице. Джонгхюн изръмжа във врата на Кибум, когато чернокосия се опита да се отдели от него само, за да открие устните му.
- Джонг. Помниш ли...помниш ли първият ни път заедно?
- Как да го забравя.
- А помниш ли какво ти казах в началото?

--
Кибум лежеше върху голямото легло с бели дантелени завивки, докато чакаше Джонг да свали ризата си.
Не бе убеден дали трябва да отпусне тялото си и да се довери на Джонг, не бе убеден дори дали бе редно толкова рано да стигат до частта със секса, но тялото му наистина искаше тази емоция още сега...нищо, че умът му претендираше за съвсем друго.
Джонгхюн хвърли ненужната дреха на земята и бавно отново се качи на леглото, като дланите му обвиха коленете на Кибум, опитвайки се възможно по-внимателно да ги отдели, за да не го изплаши.
Не можеше да знае как точно се чувства сега Кибум.
Лицето му бе червено, очите тъмни, тялото възпалено, чакащо докосване, но Джонг наистина не искаше да направи нещо грешно.
Бе грешил достатъчно много, за да си позволи да го направи и сега.
Кибум въздъхна, когато Джонг отдели коленете му едно от друго и откри гледката към възбудения член и свития вход. Той изви главата си надясно, опитвайки се да не гледа в лицето на Джонг, но когато другото момче не предприе никакви действия, той отново погледна напред.
Джонг стоеше между краката му и изглеждаше наистина разконцентриран.
- Джонг, какво има?
- Кий, ако искаш няма да го правим сега?
Кибум преглътна и бавно се изправи, сядайки в леглото. Ръцете му се протегнаха и той уви лицето на Джонг в шепите си.
- Защо мислиш, че не искам?
- Изглеждаш наистина изплашен/Кибум преглътна и се усмихна/
- Джонг, знаеш..казвал съм ти, че ти не си ми първия. Просто ми е притеснено защото ...това си..ти.
- Наистина не искам да те карам да се чувстваш длъжен да..
- Просто млъкни вече/Кибум му се усмихна и бавно обви краката си около талията му, като по този начин членовете им се допряха. И двамата издадоха въздишка от нуждата да се докоснат повече/ - Просто прави секс с мен.
Джонгхюн кимна бавно приближавайки лицето си към това на Кибум, само за да поеме устните му в страстна и гореща целувка. Езика му упорито намери този на Кибум и го завзе в малка борба, която така и не откри своя победител. Кибум подпря ръцете си върху леглото, освобождавайки място между телата им, до толкова, че Джонг да обвие двата члена един до друг. Ръката му бавно се спусна надолу, откривайки едновременно двете главички. След това нагоре..
Така в един непрекъснат ритъм, който караше Кибум да стене. Той изви главата си назад, очите му се притвориха, оставяйки всичко на сетивата си.
Джонгхюн се възползва от позата на другия и бавно сне лицето си към гладките, бели гърди, завземайки едното, след това другото зърно в устата си.
Засмукваше и бавно забърсваше с език слюнката. Постави няколко целувки, съчетани с захапки и се отдели, отпускайки ръката си, когато се почувства неземно твърд.
Кибум издиша тежко и бавно отпусня тялото си в леглото, повдигайки крака и поставяйки ги без позволение върху раменете на Джонг.
- Направи го бързо.
Джонгхюн кимна и бързо скъса пакетче презерватив, слагайки го върху своят член. Той облиза пръстите си и бавно потърка входа на Кибум, колкото да го намокри. Положи члена си и внимателно приложи натиск, който накара гърдите на Кибум да се повдигнат нагоре. Очите му се затвориха и той прехапа устна. Джонг се тласна още веднъж, вкарвайки члена си почти до половината. Кибум стисна чаршафа между пръстите си.
Не искаше да отваря очи, за да не позволи на сълзите да излязат от клепачите му. Джонгхюн почти веднага се задвижи, ръцете му улавяйки стегнатите бедра на половината си. Постави бавни целувки върху левия му глезен, тласкайки се все по-навътре. Скоро коремът му докосна добре месестите бедра на Кибум и това накара Кибум да повдигне тялото си, треперейки . Джонг бе изцяло в тялото му.
Тласъците не бяха достатъчни и Кибум обви члена си между пръстите си, правейки бавни откривания и закривания на главичката си с тънката кожа. Открехна клепачите напълно свикнал с чуждото тяло в себе си. Отвори устни и изстена. Джонгхюн стисна глезените му, отделяйки ги едно от друго и бавно плъзна тялото си по това на Кибум, правейки нов, плътен тласък. Намери адамовата му ябълка, засмуквайки я и отделяйки се само, за да си направи пътечка от целувки до прелестните устни.
Завзе ги сякаш бяха негова собственост.
Кибум изстена в устата на Джонгхюн, ръцете му най-накрая отделяйки се от чаршафа и намирайки своето място около кръста на Джонг. Краката също се увиха около тези на Джонг, не позволявайки на другия да мърда.
Когато се отдели от устните на Джонгхюн му се стори, че другия се усмихва.. Вероятно бе така..
Кибум не бе сигурен. Погледа му не бе точно съсредоточен.
Той сграбчи кръста на Джонг и постави главата си върху рамото му, усещайки тялото си толкова запълнено.До ухото му, стоновете на Джонг се преплитаха в една безкрайна броеница.
Кибум стисна косата му, извика, отново стисна и се вкопчи като втора кожа в тялото на другия.
- Повтори го./издиша тежко..преди да има време да се осъзнае, Джонг отново покоряваше върховете му, карайки го да заплаче от удоволствие/
..
Минутите се изсипаха като пясък между пръсти, а те все още лежаха в леглото. Кибум не смееше да помръдне, чувствайки се така сякаш ако го стори ще се разпадне. А Джонг наистина не умееше да държи устните си далеч от тези на Кибум.
---

- Помня само колко невероятно се почувствах, когато ми позволи да те имам.
- Не това глупчо./Кибум постави ръцете си върху раменете на Джонг и въздъхна/ - Помниш ли, че ти казах че ти не си ми първия.
- Да, помня и това.
- Ами...малко те излъгах./Джонгхюн сви веждите си неразбиращо/
- Чакай..какво намекваш.?
- Ами... да..бил съм с други, но с тях съм стигал само до натискането и ..знаеш..оралния секс, но анално аз си бях девствен.
Джонгхюн остана като гръмнат. Седем години бяха минали от тогава, а Кибум му казваше това...и то сега.. и я чакай малко.. Той разтърси главата си изръмжа,
- Искаш да ми кажеш, че аз съм ти бил първия... в това.?
- Да/кимна Кибум, малко притеснен от неочакваната реакция на Джонг/
- Но Кий...ти дори..дори не ми позволи да те подготвя. Защо не ми каза.. господи/Джонгхюн се почувства наистина ужасно./ - Затова се затвори в банята след това?
- Да.
- Затова не ми позволи да те докосна няколко дни?
- Ами..да.
- Ти луд ли си?/Джонгхюн наистина се почувства ужасно. Не можеше да знае каква точно болка бе пречил тогава на Кибум. Да го направи без дори да се почувства спокоен, че момчето под него е подготвено.. Какво си е мислил изобщо./
- Съжалявам, реших, че наистина ще се почувстваш ужасно неспокоен относно това и реших да го запазя за себе си.
- Глупаче... защо се нарани сам?/Джонгхюн обви ръцете си около лицето на Кибум и подпря челото си върху неговото/ - Ако знаех нямаше да ти позволя.
- Затова не ти казах. Пазех го седем години в тайна, но наистина исках да знаеш,. Че ти си ми първия Джонг. И наистина не съжалявам за това.
Джонгхюн се усмихна и докосна устните си до тези на Кибум. Скоро целувката се задълбочи и Кибум отново се натисна в гърдите на Джонг, правейки вълна с тялото си.
И точно когато Джонг си мислеше, че спокойствието и момчето в ръцете му са наистина най-уникалното нещо, телефонна звънна.
Проклето нещо.
Джонгхюн изстена недоволно и се отдели от устните на Кибум, откривайки мобилния апарат в джоба на дънките си и вдигайки.
- Да г-н Парк. Сега?/физиономията му помръкна и той подпря челото си с ръка/ - Разбирам. Добре, ще бъда там.
- Е... изглежда все пак ще поспя на спокойствие./Кибум се засмя и се изправи, отделяйки се напълно от тялото на Джонг/
- Това не е живот. Не може да е истина.
Кибум се изкиска и се завъртя, спирайки на вратата.
- Джонг. Знаеш ли, колата още я няма, така, че... Устните ми наистина се чувстват самотни.
Джонгхюн премига няколко пъти, напълно объркан. Той се почеса по главата и когато КиБУМ осъзна, че лекия намек не бе разбран, извъртя очи и вдигна ръце във въздуха.
- Ще ти направя свирка идиот такъв. Защо никога не разбираш еротичните ми послания.
След това чернокосия се завъртя и се загуби от погледа на Джонг.
Няколко секунди той просто стоя на дивана и гледа към вратата. След това погледна към телефона си. След това към вратата. И отново телефона. След това към панталоните си.За миг усети как една сълза от благодарност се стича по бузата му.
Скочи от дивана напълно нетърпелив и прехапа устна, сключвайки ръце пред гърдите си.
- Благодаря ти Боже, ти наистина разбираш болката ми. И моля те..закрий си очите.  

--

Благодаря ви хора, че четохте поредния ми фик. Лов ви.