Гл.т. на Селена

Станах, сложих си очилата и тръгнах към банята. Хич не ми се ходи на училище. Може би от мисълта, че всички ме мразят... но това е друг въпрос. След като си измих зъбите слязох долу и видях поредната бележка на хладилника:

,,Мила Селена,
Съжаляваме, че не те изчакахме да станеш. Имахме много работа и отново ни извикаха по-рано днес!”

Мама и тате слагаха тази белешка почти всеки ден. Понякога имам чувството, че го правят нарочно...

Видях палачинки на плота, взех си две и ги затоплих. Взех си раницата и сложих 8 тетрадки и 8 учебника. Обичах да уча и това, че не ме харесват другите ме кара да тъжа, не ми е приятно но все пак обичам да ходя на училище, понякога... Взех си черната жилетка и излязох от вкъщи. Влязох в училище, по коридора чувах кикота от другите ученици и се ядосвах.

Влязох в час, докато писах задачата която г-жата пишеше. По едно време усетих как листчета хартия, но не им обръщах внимание.

След часа отидох при г-жата:

-Г-жо ще може ли да остана след часовете за да уча тук?

-Естествено, щом е за учене.

-Благодаря ви!-казах аз и седнах на първият чин. Всички излязоха.

Аз взех учебника си и отгърнах на последната страница. Написах всички задачи на дъската и ги реших. След това заключих училището и се прибрах у дома. Майка ми и баща ми спяха, отидох в стаята си и си измих зъбите. Оправих си леглото и легнах. Заспах.

След 2 часа

Не можах да заспа. Станах, отворих шкафа ми и си взех учебника по география. Започнах да чета урока за другата седмица. Научих го на изуст. След като оставих учебника на мястото му. Взех си чаша топло мляко и го изпих. Легнах в леглото и след 10 минути заспах.

На следващият ден

Станах. Отидох в стаята на мама и тате и те не бяха там, естествено... видях една снимка на мама и едно друго момче, не го бах виждала до сега сигурно ѝ е стар приятел.

Слязох долу и чух смях. Погледнах на дивана, мама лежеше с някакво момче. Тя го целуна, а той и отвърна. Това не беше баща ми. Отидох пред тях и вече бях сигурна, че мама иизневерява на баща ми:

-МАМО!-извиках аз, а тя ме погледна и се зачерви и притесни.-КАКВО ПРАВИШ С ТОЗИ МЪЖ?

-Мила аз ще ти обясня..

-НЕ ИСКАМ ОБЯСНЕНИЕ!-заплаках и отидох до мъжа.-ТИ..КАК МОЖЕ? НЕ ТЕ ЛИ Е СРАМ?-хванах го и го изправих удряйки го. Бях силна и отмъстителна.

-Мила остави го веднага!-скара се майка ми.

-НЯМА!-отговорих ѝ строго и го одарих още веднъж.-НЕ ТЕ ЛИ Е СРАМ?-казвах плачейки, ударих го.

-Селена остави го на мира!-каза майка ми, а аз се обърнах към нея.

-А ТЕБ НЕ ТЕ ЛИ Е СРАМ? МИСЛИХ, ЧЕ МЕ ОБИЧАШ!

-Аз те обичам Сел но...

-НЕ ТИ НЕ МЕ ОБИЧАШ! ОБИЧ ЛИ Е ДА ИЗНЕВЕРИШ НА МЪЖА С КОЙТО СИ ИМАТЕ 16 ГОДИШНО ДЕТЕ?-попитах аз и започнах да плача по силно.

-Стига си плакала моля те. Обичам те, обичам те повече от всичко!-каза тя и сълзи се стекоха по лицето ѝ.

-НЕ МОГА ДА ТИ ИМАМ ДОВЕРИЕ, НЕ МОГА!-казах аз и избягах в стаята си.

Затворих и заключих, плъзнах се по вратата и се свих. Започнах да роня сълзи. Чух чукане по вратата. Не отворих, знаех кой е:

-Върви си!-казах аз.

-Мила искам да поговорим.

-А аз не!-казах строго.

-Отвори вратата!-каза тя и започна да се опитва да я отвори.

-Няма, казах ти да си вървиш!

-Ъмм, добре сега ще ти кажа нещо. Този човек който видя там беше мой приятел който дойде за да репетираме. Избраха нас, защото за пиесата са нужни двама влюбени които трябва да се целунат. Дори не се целунахме наистина, имахме фолио на устните.-обясни ми тя.

-Наистина ли?-попитах и се усмихнах.

-Да.-и двете бяхме облегнати на вратата. Аз станах и отворих вратата, тя падна. Засмях се.

-Съжалявам за всичко!-изчервих се.

-Няма защо да се извиняваш! Дори не го харесвах като приятел!-засмя се. Прегърнахме се.

След малко телефонът ми звънна, беше татко:

-Кажи татко?

-Мила имам лоша новина... майка ти ми изневери!

-КАКВО?-вече бях потънала в земята. Майка ми ме е излъгала?

-Сигурно си го видяла вече. На дивана...

-НАИСТИНА ЛИ?

-Да...-каза той.

-Значи тя ме е излъгала?

-Какво ти каза?

-За пиеса...

-Е ами има само един начин да разберем...-каза ми как да разбера.

Отидох при нея, тя се стресна:

-Оу, мила не те видях.

-Мамо...излъга ли ме за пиесата?

-Мила аз не...

-Мамо!

-Добре, излъгах те. Но трябва да ме разбереш..

-Не мамо, ти ме излъга, отново.

Седнах на дивана и започнах да гледам телевизия.

-Скъпа...

-Ще ми мине.-казах- но няма да е скоро.

След 3 часа

Седнах на бюрото ми, взех си учебниците и тетрадките, написах си домашната и когато бях готова, влязох в банята, изкъпах се и си исоших косата. Баща ми влезе в стаята ми:

-Здравей Сел. Имам да ти казвам нещо.

-Кажи тате.-обърнах се към него. Той само ме погледна и каза...

--------------------------

Здравейте хора. Това е книгата ми, може би няма да имам други книги, поне за сега. За сега ще работя само с тази. Но когато я свърша или ще направя някаква друга книга или продължение на тази❤

Ловкам ви, чао чао❤❤