Както вече разбрахте бях меко казано ядосана,но не... Нямаше да го удрям както той мен....
Р:Много мислиш какво да ми отговориш.. :')
К:ИДИОТ..... ЗА КАКЪВ СЕ Мислиш?! ДА НЕ СЪМ ТИ НЯКАКВА ИГРАЧКА, ЧЕ ДА МЕ УДРЯШ КОГАТО ИСКАШ?! А?!
Р:Ти малка....
К:КАКВО?! КАЖИ ДЕ...
Тръгнах към стаята си. Заключих се.
~~~
Вече беше минал час. Слязох на 1 етаж. Руджеро го нямаше за мое щастие. Отидох в кухнята и отворих хладилника. Извадих кутия със сладолед и си сложих в купичка. След това върнах кутията на мястото ѝ и се качих със сладоледа в стаята ми. Взех лаптопа ми и си потърсих филм.
Реших да си направя маратон на Мецдузвездни войни. Но първо ще си взема храна 😏😏😏😏. Щом слязох се чу почукване на вратата.
Отворих. Беше Руджеро.. и някаква.. блондинка.
?? :Здравей аз съм Амбър!
Р:Амбър остави я тази е прислужницата ни.
А: Добре.
След тази дума Амбър си хвърли якето върху мен.
А: Остави го на закачалката.
Не исках повече проблеми затова го оставих на закачалката и отидох в кухнята.
Р: Ей ти!
Обърках се.
К:На мен ли говориш?
Р:На кой друг? Дай ни малко напитки.
К:Няма пък.
Руждеро се ядоса и тръгна към кухнята. Тогава Амбър се приближи към мен.
А: Кога ще се махнеш?
К: Аз живея тук.
А:И?Ти си една прислужница.
К: Не. Аз съм бъдещата съпруга на Руждеро.
Тогава Амбър отиде при Руджеро. Физиономията ѝ беше безценна.
Аз се качих в стаята ми и продължих с маратона ми.

Най - накрая некст.
Харесва ли ви?
Подготвила съм ви финал въпреки, че имам да пиша още 20 глави😂❤️❤️
До скоро! 😘️