13
ГТНР
Реших да отида в кухнята, защото огладнях. Докато слизат по стълбите осъзнах, че Карол я няма.
Отворих хладника и видях бележка. Какво по дяволите??
"Ако искаш Карол, ни дай 300 пакета сладолед пред входа на дома ти! Да, точно така! Отвлякохме я, хаххахаха!!! Дай сладоледа иначе, тя умира заедно с кучето ти!"
О НЕ НЕ!!! КАКВО ДА ПРАВЯ?! ЩЕ УБИЯТ КУЧЕТО МИ, да и Карол също. Чакай малко. Та аз нямам куче???
-почук почук.
Кой е тук в този късен час? Ооо, сигурно са онези, които са отвлекли Карол.
Отидох до кухнята и взех един сладолед на клечка. Тръгнах към вратата и се приготвих да я отворя.
О, не. Първо трябва да се дегизировам.
Точно и затова взех глава на кон и си я сложих. Сега никой, ама абсолютно никой няма да ме познае.
Отворих вратата леко и първото нещо, което видях бе розова коса.?
?????
Какво по аз и само аз???
??!
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro