ГТНК
Щом слязох долу, седнах на дивана и се замислих. Ваканцията, която имахме в училище свършва след 2 дена. Искам да се променя. Започна да ми доскучава от мен самата.

Изведнъж усетих някой да ме пипа по рамото.
След, моето "огромно" мислене не осъзнах, че Руджеро стои зад мен и ме зяпа.
Естествено се уплаших и изпищях.

Р: ПО-ТИХО! - каза той, слагайки ръцете си, от двете страни на главата.

К: А ти не плаши хората! - казах аз, като го погледнах с присвити очи.

Станах от дивана и се качих по стълбите, към моята стая. Ако искам да се променя е добре да започна с външния вид,

което означава..

МОЛ! ЩЕ СИ ВЗЕМА СТАРБЪКС, да и дрехи също. :/

Облякох се буквално по най-тъпия начин, за мен най-удобен.

Взех си телефона и една малка раница и слязох по стълбите.
Руджеро не се виждаше никъде... перфектно. Усмихнах се самодоволно. Отворих вратата тихо, когато се сетих нещо. Все някога ще ме потърси Руджеро, а аз доколкото се знам ще прекарам дълго време в книжарницата на мола, тъй че защо да не се позаблявам?

Взех лист хартия и химикалка. Започнах да пиша. Засмях се сама.
Реакцията му ще е безценна.

Излязох отново и тръгнах пеша към мола.

~~~
Защо трябваше да обличам пуловер? Някой ще ми припомни ли? Оказа се, че е 30 градуса навън. "Каква глупачка съм„, помислих си, удряйки се по главата.

Някакво дете ме видя и започна да се смее. Хилеше се, като бременна коза в шестия месец.

Най-накрая стигнах в мола. Влязох вътре.

Защо винаги е толкова шумно?

~~~

Най-накрая приключих с всичко. Взех си многоооо нови неща. Минах през фризьор. Бях си боядисала косата.

След като забелязах какво съм направила с косата ми, буквално со ударих главата в стената. Естествено боята ще се махне скоро, но до тогава ще трябва да ходя на училище така.

Сега остава да се прибера и да видя реакцията на Руджеро, защото бележката, която му оставих...тя не беше нормална...

Най-накрая съм тук. Не, че на някой му пука хд. Съвсем скоро ще кача нова глава. Имам идеи (не са най-добрите, защото и без това историята ми е започнато ужасно, но..)