11
ГТНК
Облякох се.
Слязох и закусих.
Изнедващо се сетих. До къде стигнах?
От месеци живея в къщата на.. хора, които едва познавам. Ще се омъжва за човек, който дори не харесвам. Живота ми е просто.. дори и аз не знам .
Всеки ден правя едно и също. Ставам, закусвам и излизам.
Понякога имам малък спор или разговор с "съквартиранта" ми. Понякога не.
Рядко се случва да направя нещо, което съм правила преди.
Нещо, което ме е правило щастлива.
Сега просто живота ми е бяло петно.
А преди. Живота ми бе толкова раноцветен.
Имах приятели. Излизахме и се забавлявахме заедно. Не, че сега нямам, но.. сякаш откакто съм тук, те... т-те не ме приемат за човек.
Спряхме да се виждаме.
А аз останах в миналото.
Забравена.
И
Сама.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro