10
Р: Кой друг?
К: Здрасти и на теб.
Р: Защо не се обади,че си тук?
К: Защото подскачането не беше нужно, нали?
Р: Ъъ?
К: Правих се на маймуна, но ти не забеляза.
Р: Ок.
~~~~
Вече бяхме стигнали пред имението. Влязохме и аз отидох в стаята ми. Преоблякох се с удобната ми пижама и заспах.
~~~~
Събудих се от ужасно досадния звънец на входната врата.
Слязох долу, когато видях някакво момиче да си говори с Ру.
Отново се качих в стаята ми и седнах на края на леглото.
ГТНА
Макар и да не го осъзнаваше, Карол изпитваше нещо към Ру.
ГТНР
Изгоних Емилия - бившата ми.
Реших да видя дали Карол се е събудила.
Качих се и отворих вратата много тихо.
Тя седеше в края на леглото и гледаше в една точка.
Р:Ехо, земята вика Карол!?
К: Ти не знаеш ли да чукаш на вратата преди да влезеш???
Р: Ъъ няма смисъл.
К: Ок, сега чао!
Карол ме избута и затвори вратата под носа ми.
Днешната глава както виждате е по-кратка, защото Рапунцел избяга и сега нямам муза да пиша каквото ѝ да е.
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro