- Излизам за разходка. – промълви Темин на родителите си, намятайки най-дебелия си шал и изнизвайки се от нажежената обстановка, която изгаряше сърцето му, а то показваше болката си, единствено чрез тихи сълзи. В отговор получи само още от зловонния, наситен с останки от груби думи и крясъци въздух.
Преглъщайки назад сълзите си, момчето се огледа наоколо.  Вледеняващата атмосфера отърси за малко тежестта от раменете му. Забеляза гей двойката, които му бяха съседи, и които бяха често описвани като срам за обществото от родителите му. Джинки и Кибум. Да, така се казваха. Темин кимна към тях за поздрав и ги отмина.

*

- Джинки, виж, това не е ли детето на семейство И?
- Да, той е. – беше краткия отговор. 
- Защо изглежда толкова... нещастен? – попита отново Кибум.
- Сигурно родителите му пак са се карали, нали знаеш, че скандалите не се отразяват добре на никого? – меко отговори Джинки и погледна половинката си. Забеляза едно пламъче в очите му. След това го видя как се втурна подир хлапето. Усмихна се и отиде да запари чай, като за всеки случай сложи вода, достатъчна за три чаши.

*

- Темин, чакай! Спри, моля те! – търчеше Кибум подир момчето и го викаше. Темин спря и се зачуди дали това е правилното решение. Все пак родителите му бяха казвали да не се забърква с това семейство. Но те му бяха казвали и че бракът е най-хубавото нещо на тази земя. А то очевидно не е. Ако беше така, едва ли щяха да се карат всяка вечер, заточвайки го в стаята му. 
- Хей. Добре ли си? – попита Кибум задъхано, прекъсвайки мислите на момчето.  
- Студено ми е. – изненадващо за самия себе си, отговори Темин.
- Искаш ли да влезеш за малко в къщи? Имаме камина. – предложи Кибум.
Алармите в главата на Темин зазвъняха. Кибум го канеше у тях. Какво ли смятат да правят с него? Погледна изплашено към мъжа. Топлината в котешките очи на другия и меката усмивка го накараха да мисли, че едва ли ще му сторят нещо. Но множеството предупреждения отново заваляха, замъглявайки съзнанието му. Той се отърси от тях, решил, че днес няма да послуша нито един съвет на баща си  и майка си.  Кимна с глава. Другият му каза да го последва. Така и направи момчето. 
Скоро се озоваха пред къщата на Джинки и Кибум. Последният извади ключовете си и след кратка борба с ключалката влязоха.  
- Джинки, прибрах се! Доведох и Темин, нямаш против, нали? – извика Кибум.
- Ако е неудобно, просто ще се прибера вкъщи. – плахо каза хлапето.
- Ако беше неудобно, изобщо нямаше да те поканя, спокойно. – успокои го другия.
В това време Джинки излезе от кухнята, носейки поднос с три чаши чай. Отправи мека усмивка към новодошлият и отговори на реторичния въпрос на половинката си:
- Естествено, че нямам против. 
- Благодаря. – смутолеви тихо Темин и зарови глава в дебелия си шал. 
- Искаш ли да седнем? Нямам нищо против да си пием чая в коридора, харесвам си коридора, но мисля че ще ни е по-удобно на дивана в хола. – предложи Кибум, разбивайки неловката тишина. 
- Да, естествено. – бързо отвърна малкия и се огледа, чувствайки се като натрапник.
Навсякъде имаше снимки. Как Кибум е заспал върху някакви листи, двойката в тоги, държещи по една диплома в ръката и страстно целувайки  се, Джинки на партито по случай новата му работа. Тяхната история беше разказана на стената. 
- Темин? Идваш ли? – провикна се Кибум, видял, че хлапето не идва.
- Да – сепна се Темин и най-сетне ги последва.
Влезе в хола. Той беше боядисан в бежово, но едната стена беше в морско синьо. Дивана беше черен. А пред дивана имаше стъклена масичка. Джинки взе подложка за чаша и я сложи на масата, слагайки чашата си отгоре. Кибум направи същото след това и подкани Темин да последва примера им. Темин плахо взе подложка и я огледа. Тя беше на случайни геометрични фигури, всяка оцветена в различен цвят. След това внимателно я постави на масата и сложи чашата си върху й. 
- Старче, я се свий малко! – скара се игриво Кибум на Джинки. 
Темин се облещи. Ако майка му беше използвала такива думи към баща му, това щеше да доведе до нов скандал и той пак щеше да си стои в стаята.  Докато Джинки покорно се сви и половинката му се сгуши в него, без викане, без спорове, без грозни думи. Просто така. 
- Седни, моля те. – подкани го Джинки.
И Темин седна сковано на мекия диван, слагайки ръката си на дебелия шал. 
- Няма ли да махнеш шала? – попита Кибум, забелязал нервния тик на момчето.
- Не, добре съм. – отвърна малкия срамежливо.
- Темин, на колко години си? – опита се да запази атмосферата непринудена Джинки и същевременно да опознаят момчето.
- 13? – отговори неуверено хлапето и се сниши. Вече чуваше как баща му му крещи, че един мъж винаги е уверен в себе си и не отговаря като страхливец. 
Очакваше подобни реакции и от двамата мъже пред себе си. Но те просто се усмихнаха.
- Не се тревожи, нормално е да си нервен, все пак си за пръв път у нас. 
Започнаха да пият чая си, задавайки си учтиви въпроси. Темин огледа още веднъж стаята и забеляза, че телевизор липсва. Не пита нищо. Всеки си има своите причини за всичко, което прави.  Но Кибум забеляза къде е вниманието на по-малкия и му сподели:
- Нямаме телевизор, защото това убива контакта между хората. Къде е удоволствието в това всички да зяпат в една пластмасова кутия, вместо да комуникират помежду си. Когато ни се гледа филм, си го пускаме на лаптопа  или отиваме на кино.

Малко по малко, топлината от запалената камина и от общуването с хора се просмука в костите му и Темин поразви шала си. Отпусна гърба си назад и се облегна на дивана. Започна дори да се замисля дали да не свали шала, когато Кибум каза:
- Темин, не че те гоня, но е 7:15. Родителите ти сигурно вече се притесняват за теб, пък и е време за вечеря. 
- Да, вярно. Добре, аз ще тръгвам. 
С тези думи Темин отново се уви плътно в шала си и стана от черния диван. Двойката също се размърда, за да го изпратят. Учуди се, когато и те започнаха да се обуват, заедно с него. 
- Къде ще ходите? – попита ги.
- Ще те изпратим до вас. Вън е тъмно вече.  – отвърнаха те с усмивка. 
Придружиха го до къщата на родителите му и стояха там, докато не затвори вратата. 

*

Следващата среща на Темин с двойката беше, докато те разхождаха новите си кучета, а той пак беше излязъл за глътка въздух след поредния скандал между родителите му. 
Кибум го забеляза първи.
- Здравей, Темин! Добре ли си? – поздрави той момчето. 
След това и Джинки го поздрави. Темин игнорира въпроса и просто подаде ръката си на малките кучета. Едното беше кафяво, другото черно.  Те започнаха да я ближат ентусиазирано.
- Последния път у вас нямаше кучета. – отбеляза малкия.
- Да. – съгласи се Джинки. – Това е Гарсон, а това е Ком де. – и посочи последователно към черното куче, а след това към кафявото. Те щастливо се нахвърлиха върху Темин и той се опита възможно най-нежно да ги избута от себе си, тъй като знаеше, че те са по-скъпи на двойката отколкото той самият. 
- Ако не приложиш малко сила, няма да се отървеш от тях. Големи досади са понякога. – засмя се Джинки, а Кибум се нацупи при това изказване и отбеляза:
- Но мен винаги ме слушат!
- Така е. Темин, искаш ли да дойдеш пак вкъщи? Ще направим чай или горещ шоколад. – покани момчето Джинки. 
- Бих искал, но не желая да ви притеснявам. – беше любезния отговор от страна на хлапето.
- Глупости! Ако ни притесняваше, въобще нямаше да те каним. Пък и скоро намерих от онези малките маршмелоу, които американците толкова тикат в горещия шоколад! Ела! – повтори поканата Кибум. 
- Добре. – съгласи се видимо насила Темин, но когато зарови глава в дебелия си шал се усмихна на настойчивостта им. Пък и предния път у тях беше изключително приятно. 
Насочиха се към къщата на двойката, която прецени, че кучетата са се разхождали достатъчно. Влязоха вътре и Темин се усмихна на хаоса. Обувки бяха разпиляни, имаше пликове от писма навсякъде по шкафа за обувки. Момчето се учуди. Кой все още пишеше писма? Забелязал изненадата му, Кибум поясни:
- Тези писма са от родителите ни. Пишат ни често с предложения да се разделим и да се върнем при тях, като преди това минем през някоя болница да ни оправят настройките. Както виждаш, дори не са отворени. Отиват за вторични суровини винаги. 
И след това се засмя. Джинки се присъедини към него. 
След като се събуха,  Джинки отиде да направи горещ шоколад. С Кибум седнаха на дивана в хола. Скоро Темин усети нещо да се качва в скута му. Наведе глава надолу и видя черна пухкава топка да се намества удобно за дрямка там. Усмихна се на животинчето и започна да го гали. Отпусна гръб на дивана и разхлаби шала. 
Джинки се появи, носейки три чаши, пълни с димяща течност, а сладникавия мирис на шоколад се разнесе, затопляйки допълнително атмосферата. Взе подложка и сложи чашата пред момчето, за да не развали малката идилийка, която то си беше създало с кучето в скута си. Погледна към Кибум, който се усмихваше на гледката. Сложи и техните чаши на масата и се сгуши във вече наместилия се мъж, гонейки кафявото кученце от скута му. То се намести отново върху двамата. 
Щом мозъка на Темин осъзна, че ароматът на шоколад излиза от вече поизстиналата напитка пред него, вдигна поглед  и протегна ръка, за да я вземе. Отпи. Усети приятната топлина да се разнася по тялото му. Стана му топло и свали шала.  
Двойката, която го наблюдаваше внимателно, реши, че това е знак,че хлапето вече се е отпуснало достатъчно. Спогледаха се и Кибум пое инициативата:
- Темин?
- М? – отвърна момчето, в знак, че слуша.
- Може ли да те питам нещо, малко по-лично? Не е задължително да отговаряш, ако не искаш. – продължи да говори мъжът.
- Да, добре. – съгласи се малкия.
- Защо почти всяка вечер излизаш навън за разходка? Не че това е лошо нещо, но защо като излезеш изглеждаш толкова нещастен? – стреля директно Кибум.
Темин се замисли дали да отговори, а тишината налегна върху тях, едновременно неловка, очаквателна и успокоителна. След като тя натежа твърде много, реши да отговори.
- Родителите ми се карат постоянно.  Нетърпимо е. Затова излизам. За да не полудея съвсем от напрежението и да мога да се успокоя преди да се върна обратно там и да се правя, че не знам нищо за постоянните скандали. 
И двамата го погледнаха със съчувствие. След малко се свиха още повече и Джинки потупа мястото до себе си. Темин отиде и се сви при тях. 
- Чувствай се свободен да идваш при нас. Да ни помагаш да разхождаме кучетата, да пием по една чаша чай или шоколад. Все пак вън е студено. – изрече Джинки, след като малкия се сви при тях.  
Скоро Темин заспа, успокоен от топлината на камината, контактът с други човешки същества и спящото куче върху корема му. 
- Темин, 7:15 е. Трябва да се връщаш. – разбута го нежно Джинки. Малкия сънливо отвори очи и стана. Облече якето си и се обу. Тръгна заедно с Джинки и Кибум към къщата на родителите си. 
А дебелият шал лежеше забравен на дивана.

*

Скоро Темин стана чест гост при Джинки и Кибум. Една вечер, момчето попита Кибум:
- Кибум, един мъж, когато се облече с женски дрехи по-малко мъж ли става?
- Не, Темини. Зависи от това дали искаш да си мъж или жена. Ако се чувстваш мъж, женските дрехи не те правят жена. 
След това провери часовника. 
- Темини, 7:18 е. Ще тръгваш ли?  - попита Кибум.
- Може ли да остана за вечеря? – беше отговорът на малкия.
- Естествено. – отвърна мъжът. – Ако искаш можеш и да спиш тук, само, че ще трябва или да спиш при нас, или да спиш на дивана, което няма да позволя. Ако не ти е удобно да спиш при нас, ние ще спим на дивана, тъй като няма второ легло. 
Темин остро се противопостави на идеята те да спят на дивана. След вечеря всички легнаха временно в голямото легло. Накрая, Темин заспа свит помежду им в двойното легло.  Джинки се усмихна на вече спящото момче и стана да загаси лампата.

*

Два месеца по-късно, Джинки, Кибум и Темин почукаха на вратата на семейство И. Отвори им бащата на Темин. 
- Какво ви води насам? – попито сопнато мъжът. Вече пуснал бирено коремче и прехвърлящ четирдесетте, той изглеждаше заплашителен.
- Искаме да ви зададем въпрос господин И. Може ли да влезем? – попита невъзмутимо Джинки.
Мъжът отстъпи неохотно, правейки им място да минат. Двойката вървяха самоуверено напред, където Темин ги въведе към хола. Всички седнаха. Темин им предложи нещо да пият. Те отказаха. Скоро дойдоха родителите на Темин. 
- Темин, защо не си дал напитки на гостите? – веднага започна да го овиква майка му. 
- Госпожо, Темин ни предложи напитки. Ние отказахме. – прекъсна я Кибум. жената го изгледа накриво, но той посрещна погледа й невъзмутимо.
- Нека да минем на така важния въпрос, по който сте тук. – опита се да предотврати конфронтацията бащата. 
- Така, ще карам направо. Аз и партньорът ми искаме да празнуваме Коледа с Темин. Позволявате ли? – извиси глас Джинки.   
- Добре. – съгласи се без капка колебание баща му, а майка му остана безмълвна.
Темин усети как сълзите започват да напират. 
- Прекрасно. – чу Темин гласа на Кибум. – Сега, едва ли бихте имали против да го вземем и за тази вечер, затова, довиждане и приятна Коледа. – от думите му струеше жлъч. 
Тръгнаха обратно към къщата на двойката и по пътя Джинки каза на тихо ронещия сълзи Темин:
- Помни, че ние те обичаме, Темини. Независимо от това кой ще избереш за свой спътник в живота, как се обличаш или каквото и друго се сетиш. Независимо от всичко, ние те обичаме и ще те обичаме. 
А Кибум просто го притисна по-силно в прегръдката си.