- Наистина ли трябва да ходите, господарю - малкото хибридче следваше другото момче, което обикаляше от стая в стая, търсейки любимата си вратовръзка. Бързаше, тъй като вече бе едва 20:13, а събитието за поредния успешен договор с неговата фирма започваше в 20:30, а как да започне едно така наречено парти без шефа на преуспялата фирма.

- Налага ми се, сладък - след поредното мрънкотене Техьонг спря, хибрида удряйки се в гърбът му - няма как да не присъствам - той погали бялото коте.

- Не ме оставяйте сам, моля ви - продължи хибридчето - ами ако някой ме открадне?

Техьонг се засмя на глупостите, които ръсеше котето му, но най-вече му беше смешно как при изказването на нещата белите косъмчета по опашката му настръхваха и я правеха още по - пухкава.

- Куки, погледни ме - Тае обхвана брадичката на котката, виждайки че няма да изпълни желанието му - няма да се бавя, ще се върна колкото се може по - рано, окей? -  Кук поклати леко глава в знак на съгласие и отново я сведе към пода.

Мразеше когато някой "отмъкваше" господарят му. Ревнуваше го. Искаше го само за себе си, да слуша колко е невероятен и колко е мека козинката му, когато бе в котешката си форма, да усеща как ръцете му минават през нея, карайки я да настръхва като наелектризрана, или иначе казано да усеща тези така прятни ласки, показващи любовта на господарят му към него.

- Не те чух нещо - Техьонг придърпа хибрида за кръста, скъсявайки всякакво разстояние между тях.

- Аз... да, съгласен съм - хибрида тръгна да се отдръпва, но Тае не беше на същото мнение.

Той повдигна с деликатност Куки, карайки го да увие краката си около кръста му. Тръгна да ходи напред, стигайки до дивана. Постави хибрида да легне, заставайки отгоре му.

- Съгласен съм, какво? - повдигна веждата си Техьонг, чакайки да чуе названието си.

Хибрида се бе загледал в очите на господарят си, знаейки много добре какво иска той. Опитваше се да го дразни и определено му се получаваше. Искаше да си изпроси наказанието, да го задържи при себе си тази вечер.

Твърдо и упорито Куки не казваше и дума, което изнерви Техьонг. Знаеше каква игра играе, точно за това и се притисна в котето, започвайки да се отърква в него.

- Мгх... Тае... - един лек и писклив стон излезе от устните на хибрида.

- Кажи ми цялото изречение - приближи се до ухото му - знаеш как - прошепна Тае като захапа бялото като сняг ухо на Кук.

- Аз... нгх... - не можа да се дойзкаже, усещайки ледените ръце на господаря си, които се мушнаха под бялата му блузка, започвайки да галят горещата му плът- съгласен съм...мгх...господарю! - прошепна безпомощното хибридче.

- Така вече ставa - усмихна се Техьонг - няма да забравяш да го казваш никога повече, нали? - попита той, гледайки право в кафевите очи на котето си.

- Да, господарю - отвърна плахо Куки.

- Ммм, добро момче - усмихна се Тае.

Дясната му ръка се озова на врата на малчото, придърпвайки го в целувка. Хватката му над кръста се стегна, когато усети устните на момчето да се задвижват, а палавото му езиче да се увие около неговия. Ръцете на хибрида се озоваха около врата на господарят му, а краката около кръста му,  придърпвайки го още по- близо до себе си. След дългата и нежда целувка Тае първи се отдели и погледна Кук право в очите.

- Сега ще ми дадеш ли вратовръзката - засмя се Тае.

- Моля... - направи се на ударен Кук.

- Чу ме, дай я - каза по- настоятелно Техьонг.

- Не е у мен - Куки опита да запази хладнокръвие и да не се издаде, но не му се получи, усещайки как тялото на любимия му господар се изправя.

- Спри да се правиш на невинен, а ми я дай, че закъснявам - сопна се Техьонг.

- Може да е някъде из шкафовете, не е у мен - Куки продължаваше да се оправдава в невинноста си, което накара Тае да изпусне една тежка въздишка.

- Ясно, ще си играем грубо - Техьонг хвана Кук за ръката и го задърпа нагоре по стълбите.

- Тае, спри, боли ме - хибрида отчаяно се опитваше да се изплъзне от здравата хватка на господаря си, естествено неуспешно - какво ти става?

След като стигнаха така познатата стая на Техьонг хибрида бе избутан най - безцеремонно на леглото с необяснима за него сила. Не смееше да мръдне. Лежеше и следеше всяко едно движене на господаря си, който ровеше в едно от чекмеджетата. След неопределено време за котето Техьонг бе изкарал една вратовръзка, запътвайки се бавно към хибрида.

- К...какво ще правиш... - попита притеснено Кук.

Техьонг не каза и дума. След като бе застанал плътно до хибрида го избута, за да падне назад, сядайки отгоре му. Котето бе напълно стъписано и не знаеше къде се намира. Близостта с господарят му го караше да се чувства на седмото небе, оставяйки го без всякакви думи. Толкова бе погълнат от мисли за по- големия, че дори не осъзна как му бе завързана вратовръзката на врата.

- Щом котето ми иска да си играе, така да бъде - ръката му мина по корема на момчето под него, хващайки вратовръзката, дърпайки я рязко, скъсявайки всякакво разстояние - но няма да бъда мил- подсмихна се той.

Миг по - късно устните на двете момчета се движеха в синхром, нажежавайки атмосферата около тях. Техьонг движеже бясно устните си срещу Куки, не му оставяйки грам въздух. Захапваше устните му нежно, като в същото време опипваше тялото на хибрида, търкайки члена му от време на време.

- Нгх... Тае...ще... - Техьонг точно това и чакаше да чуе.

- Знай, че си те обичам - казвайки това, Тае се изправи засмян до уши - ще се видим по - късно - каза той, излизайки от стаята, а след секунди и от къщата.

- Ама... ВЪРНИ СЕ, НЕ СМЕЙ ДА МЕ ОСТАВЯШ ТАКА! - започна да крещи хибрида, а усмивката на Техьонг не слизаше от лицето му, чувайки крясъците и цветущите ругатни на хибрида. Качи се спокойно в колата и потегли към запазения ресторант с надеждата, че няма да му се "разсърдят" защото е закъснял.

·:·~·:·~·:·~·:·

- Ще види той, ще види - хибрида обикаляше ядосан от стая на стая, чупейки наред.

Беше бесен на господаря си, че се подигра така с него. Искаше да му го върне, но не бе тук, не бе с любимия си хибрид.

- Ким Техьонг, копеле такова - изкрещя хибрида, строшавайки стъклената маса в хола -... мразя те... винаги така правиш... винаги - момчето се строполи на земята, започвайки да рони неконтролируемо сълзи - винаги ме оставяш заради други...

Не можеше да спре, точно за това се превърна в средно голямо бяло като сняг котенце. Започна да припка и да скача по всичко,чупейки доста от нещата около него или в обсега му. Мисълта, че Техьонг в момента може да е с някой друг го съсипваше отвътре, карайки го да усеща смесените емоции като тъга, ярост, но най-вече ревност. Вярваше, че господарят му не би направл нищо с друг, но тези мисли не излизаха от главата на котето.

ДжънгКук бягаше из стаята на Техьонг,стигайки до една от техните снимки,заглеждайки се в нея. На нея Техьонг бе прегърнал нежно хибрида, който се намираше в скута му и двамата с усмивка на лице.

Хибрида се бе загледал в тази снимка, докато накрая в тихата стая се чу глухия звук на счупване на стъкло.

Не знаеше какво го беше прихванало, защо чупеше всичко, при положение, че после щеше да си изпати здравата. Мисълта за ядосан Техьонг не му харесваше, но не му пукаше. Точно за това и тръгна към следващата стая, която не беше потрошил.

~ 01:37 ~

В къщата цареше пълен безпорядък. Всичко беше потрошено, включително и голямата плазма, на която Техьонх обичаше да си пуска... неща! Котето вече изтощено се бе свило на лично изпонадрания от него диван и мъркаше сладко, чакайки стопанина си да се върне. Усещаше вътрешната паника, но гледаше да я игнорира. Та какво б му направил Техьонг, в край на сметка не бе убил човек.

С тези си мисл котето се отнесе, не чувайки отварянето на входната врата.

- ДЖЪНГКУК, КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СИ НАПРАВИЛ?! - викът на Техьонг се разнесе из цялата къща, карайки котето да се изправи рязко, козинката му настръхвайки.

Куки скокна от дивана и тръгна да бяга в стаята на горния етаж, когато усети как нечия ръка го хваща за опашката, карайки го да измяука от болка.

- Накъде така?! - попита Техьонг с дрезгав глас, все още леко крещейки.

Котето изписка тихо, не смеейки да се върне в човешка форма. Не знаеше на какво е способен стопанина му в този момент и не искаше да рискува.

- Май искаше да отидеш нагоре, а? - каза Техьонг, тръгвайки по стълбите към стаята си.

Котето започна да се дърпа, мяука и хъска, но без резултат. Техьонг стисна Куки, карайки го да изскимти, спирайки го да извършва всякакви опити за бягство.

Вече в стаята на Техьонг, Куки бе метнат на леглото, а вратата бе заключена.

Крехкото тяло на Кук не издържа и пред погледа на Техьонг се появи фигурата на момчето, оставайки само белите ушички и опашка.

- Оставих те сам с мисълта, че всичко ще е наред, с мисълта, че можеш да останеш без мен за няколко часа, без да оставиш щети, а ти направи точно обратното - говорейки, той притисна момчето в меката мебел, гледайки го право в очите - искаш вниманието ми, така ли? - от хибрида не последва отговор, само преглътна шумно, гледайки право в очите на стопанина си- сега ще го получиш!

Техьонг жадно впи устните си в шията на момчето, започвайки да захапва на места, а ръцете му започваха да махат дрехите на Кук.

- Тае... нгх, спри, моля те! - молеше хибрида, но доминанта не го и чуваше - СПРИ!

Крясъците на Кук бяха игноририрани, както и опитите му да се измъкне от ръцете на господаря си.

- Никога не ме наричай по име- извика Техьонг като плесна вече оголеното дупе на хибрида, който изскимтя от действето му, а млечната му кожа почервенявайки от удара - знаеш как трябва да ми викаш - каза той, доближавайки се до едно от белите му ушета - или искаш да съм груб - прошепна в ухото му.

- Нгх... спри, моля те - хибрида се молеше, но Техьонг не смяташе да го жали.

Техьонг стана и събу панталона и боксерките си, сядайки на гръдта на момчето под него, вкарвайки члена си в устата му, движейки се в нея бясно. Не му пукаше, че момчето под него се дави, искаше да му покаже кой командва. Сълзи се спускаха от очите на котката, а тласъците на Техьонг се засилваха, докато не стигна до върха и се изпразни в устата му.

- Гълтай! - каза заповедно Техьонг.

Момчето под него нямаше избор. Преглътна тежко и се излегна докрай, с все още насълзени затворени очи. Доминанта се изправи и се надвеси над хибрида и се усмихна мазно.

- Милото ми коте - Тае погали Кук, като той несъзнателно започна да мърка и да се отърква в дланта на господаря си - още не сме свършили. Ти беше лошо котенце, за това ще те накажа подобаващо - усмихна се невинно, а очите на Куки се разшириха.

Хибрида знаеше, че това не е края, но се надяваше, че може да му се размине. Дори сам не си повярва, когато се огледа и видя цялата му стая изпотрошена, като се сети и за цялата къща като цяло. Врътна погледа си настрани и се усмихна, което изненада Техьонг.

- Прав си, господарю, бях много лошо коте - Кук се изправи като от магия, приближавайки се до ухото на Тае - накажи ме~! - едва ли не измяукал това усети тялото си бутнато отново, както и чифт устни върху свойте.

- Не мисля, че имаш право да ми казваш какво да правя - каза Техьонг, дишайки тежко.

- И ти, но явно го правиш. - котето се усмихна леко перверзно.

Знаеше, че така гали и последния нерв на стопанина си, а това и искаше, да го докара до ръба и да го подтикне да покаже на какво е способен, да му се отдаде изцяло.

- Не ми се прави на интересен, че ще съжаляваш - Тае го полезна право във вече тъмните от възбуда очи на Куки.

- Как ще съжалявам, когато не правиш нищо, м? - това бяха последните думи преди котката да усети устните на господаря си отново на неговите.

- Щом не ти се затваря красивата устица поне ще я накарам да се чуват хубави неща от нея - след думите си Техьонх отново нападна устните на хибрида, а той от своя страна отвръщаше жадно.

Затваряйки очи, котето усещаше всеки един допир на стопанина си. Усещаше студените му ръце по топлата си кожа, усещаше устните му да се разбиват във вратът му, засмуквайки и захапвайки на някои места, карайки го да издава приятните за ушите на доминанта звуци на възбуда. Слизаше все по - надолу, стигайки до края на блузата, цъкайки с език.

- Смятам, че това не ти трябва, ти как мислиш? - попита невинно Тае.

- Ще спреш ли да ме дразниш? - попита котето.

- Ако не те дразня няма да е интересно - докато говореше блузата бавно се плъзгаше по млечнобялата кожа на хибрида нагоре, галейки всяко едно сетиво, което му бе останало от цялата възбуда.

Едва след като блузата откри вече изпъкналите зърната на котето Техьонг нападна едното от тях, а другото хвана около пръстите си, разтърквайки го бавно и нежно, наслаждавайки се на медените стонове на момчето под него. Започна бавно да слиза надолу, оставяйки тук таме някое лилаво петънце. Стигна до края на анцунга му, като вкара ръцете си в него, плъзгайки ги по бедрата му, в същото време премахвайки долницата и боксерките му.

- Явно не само аз искам да продължим, м? - червенина изби по бузите на мъника, а ехидната усмивка се намести на лицето на доминанта.

От раз пое цялата дължина на момчето под него, увивайки езика си около целия ствол на приятеля му. Леките пъшкания излизаха от устата на Кук, който стискаше чаршафите и хапеше яростно устните си, за да спре прииждащите мръснишки стонове. Не смяташе да достави това удоволствие толкова лесно на господаря си. Но уви, Техьонг знаеше повече от добре от какво се нуждае котето му.

- Господарю... нгхх... - ласките на Техьонг побъркваха Кук и накрая свърши в устата на господаря си.

- Готов ли си за истинското наказание? - веднага след тези си думи Техьонх навлезе целия в ДжънгКук, огласявайки стаята с крясъците и стенанията си.

Тласък след тласък, удоволствието се увеличаваше, както и стоновете. За момент наказанието се превърна в оправдание две тела да станат едно, да се покажат истински чувства. Можеше да продължат, но това не бе просто секс, това бе любов, истинска. И дори след акта не си мълчаха,не, чуха се две изречения

- Обичам те, татенце!

- И аз те обичам, ДжънгКук!

~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~·:·~

Надявам се анонимното дете, което е дало тази невероятна идея да си я познае и дано да съм оправдала очакванията на идеята му💖💖💖